всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Cosmas

Генерален адвокат – Cosmas

Дело C-435/93: Dietz/Stichting Thuiszorg Rotterdam, Заключение от 13 юли 1995 г.

1) Включва ли правото на равно заплащане, предвидено в член 119 от Договора за ЕИО, правото да се присъединиш към професионална пенсионна схема като тази по настоящото дело, която е направена задължителна от властите?
1)(a) Същият ли е отговорът на въпрос 1, поставен от Кантоналния съд в Утрехт в посоченото по-горе определение:
(a) ако приемането на Закона за BPF се основава не само на съображения на социалната политика (когато се създава пенсионна схема за определен бранш, разходите се поемат съвместно от всички предприятия в този бранш), но и на желанието да се предотврати нелоялна конкуренция в този бранш?
(b) ако автоматичното задължение за осигуряване е било предвидено в първоначалния проект на BPF, но не и в закона, който е бил окончателно приет (TK 1948-1949 785, № 6)?
(c) независимо дали Thuiszorg Rotterdam е подала жалба срещу разпореждането за задължително осигуряване (така заобикаляйки министъра)?
(d) независимо дали Thuiszorg е провела проучване сред своите служители, което би могло да оправдае искане за освобождаване или служителите са били информирани за възможността за освобождаване?
2) Ако отговорът на въпрос 1 е положителен, прилага ли се времевото ограничение, наложено от Съда в Barber за пенсионни схеми като разглежданите в това дело („contracted-out schemes“), към правото да се присъединиш към професионална пенсионна схема като тази по настоящото дело, от която ищецът е бил изключен поради това, че е била омъжена жена?
2)(a) Ако отговорът на въпрос 1 е положителен, прилага ли се времевото ограничение, наложено от Съда в Barber за пенсионни схеми като разглежданите в това дело („contracted-out schemes“), към изплащането на пенсия за старост?
3) Когато членството в пенсионна схема, прилагана в предприятие, е направено задължително по закон, длъжни ли са администраторите на схемата (професионалния пенсионен фонд) да прилагат принципа на равно третиране, предвиден в член 119 от Договора за ЕИО, и може ли служител, който е бил ощетен поради неизпълнение на това правило, да предяви иск директно срещу пенсионния фонд, сякаш той е работодателят?
Като се има предвид този въпрос, може да е от значение, че Кантоналният съд няма компетентност да разглежда иск, основан на неправомерно поведение, тъй като размерът на иска надхвърля границите на неговата компетентност. В този случай е от значение да се знае дали ищецът може да предяви иск срещу пенсионния фонд въз основа на трудовия си договор.
4) Ако съгласно член 119 от Договора за ЕИО ищецът има право да бъде член на професионалната пенсионна схема от дата преди 1 януари 1991 г., означава ли това, че тя не е длъжна да плаща премиите, които би трябвало да плати, ако беше приета по-рано в пенсионната схема?
5) Има ли значение, че ищецът не е предприел по-рано действия за упражняване на правата, които сега твърди, че има?
6) Влияят ли Протоколът относно член 119 от Договора за ЕИО, приложен към Договора от Маастрихт („Протоколът Barber“) и (законопроектът за изменение на) преходния член III от Законопроект 20890, който има за цел да въведе Четвъртата директива, на преценката по настоящото дело, което е заведено пред Кантоналния съд с призовка от 16 юли 1992 г.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-479/93: Francovich/Италия, Заключение от 11 юли 1995 г.

1) Следва ли член 2 от Директива 80/987/ЕИО да се тълкува в смисъл, че работниците, взети предвид и защитени от директивата, са единствено и изключително тези, които са наети от работодатели, които съгласно съответните национални правни системи могат да бъдат подложени на производства, свързани с тяхното имущество, с цел колективно удовлетворяване на вземанията на кредиторите
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен — тоест в случай че директивата защитава единствено работници, наети от работодатели, които подлежат на производства, свързани с тяхното имущество с цел колективно удовлетворяване на вземанията на кредиторите — следва ли член 2 от директивата да се счита за валиден с оглед на принципите на равенство и недискриминация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-95/94: Комисия/Испания, Определение от 11 юли 1995 г.

Следва ли разноските да се възложат на държава-членка, когато оттеглянето на жалбата е обосновано от поведението на тази държава-членка, която не е изпълнила своевременно задълженията си?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-475/93: Thévenon и Stadt Speyer-Sozialamt/Landesversicherungsanstalt Rheinland-Pfalz, Заключение от 5 юли 1995 г.

Изключва ли прилагането на Регламент (ЕИО) № 1408/71, който съгласно член 6 от него заменя, по отношение на лицата и въпросите, които обхваща, конвенции, обвързващи изключително две държави членки (в случая – Френско-германската конвенция за социално осигуряване от 10 юли 1950 г.), по отношение на изчисляването на размера на пенсиите (член 46, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1408/71), разпоредбите на членове 48, параграф 2 и 51 от Договора за ЕИО дори и в случай, когато осигуреното лице е завършило осигурителни периоди преди датата на влизане в сила на Регламент (ЕИО) № 1408/71 само в една от договарящите държави и прилагането на неденонсираната двустранна конвенция за социално осигуряване се оказва по-благоприятно за осигуреното лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-454/93: Rijksdienst voor Arbeidsvoorziening/Van Gestel, Съдебно решение от 29 юни 1995 г.

Следва ли член 71, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че не се прилага по отношение на безработни лица, които по време на последната си заетост са пребивавали в държавата-членка, в която са работили, дори когато, в дерогация от член 13, параграф 2, буква а) от този регламент и съгласно член 17 от него, компетентните органи на две държави-членки са се споразумели лицето да остане подчинено на законодателството за социално осигуряване на една от тези държави-членки, която не е тази, на чиято територия лицето е било заето?
Ако Съдът приеме, че в такъв случай държавата, определена в дерогиращото споразумение, която не е тази, в която безработното лице е работило последно, е компетентната държава по смисъла на член 71, параграф 1, следва ли това да е така и могат ли разпоредбите на член 71, параграф 1, буква б), подточка ii) да се прилагат, когато това споразумение е сключено, след като лицето вече е пребивавало и работило на територията на една и съща държава-членка и по време на тази последна заетост е пребивавало и работило без прекъсване в същата държава-членка, в която е установен и работодателят му, като тази държава-членка не е тази, към чието законодателство за социално осигуряване лицето е било подчинено по време на тази заетост?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-446/93: SEIM/Subdirector-Geral das Alfândegas, Заключение от 29 юни 1995 г.

a) Като се имат предвид изложените в раздел II на настоящото определение съображения, системата за последващо събиране, установена с Регламент (ЕИО) № 1697/79 на Съвета от 24 юли 1979 г., и системата за опрощаване на начислени, но все още неплатени мита, установена с Регламент (ЕИО) № 1430/79 на Съвета от 2 юли 1979 г., представлява ли решение на националния митнически орган, с което се отхвърля искане за опрощаване на мита съгласно член 7, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1574/80 на Комисията от 20 юни 1980 г., прилагане на материалноправни данъчни разпоредби или разпоредби на административното право на Общността, или е прието от митническата служба, действаща като данъчен орган или като административен орган по същество
Какъв е правният характер на това решение?
б) Следва ли изразът, отнасящ се до мита, които все още не са платени, в член 1, параграф 2, буква д) от Регламент № 1430/79 да се тълкува ограничително като означаващ мита, чието плащане е било отсрочено?
в) Тъй като жалбоподателят се е позовал на факти, които могат да бъдат квалифицирани от правна гледна точка по някоя от подробните уредби за специални ситуации, произтичащи от обстоятелства, при които на заинтересованото лице не може да се вмени измама или явна небрежност (член 13, параграф 1 от Регламент № 1430/79, изменен с Регламент (ЕИО) № 3069/86 на Съвета от 7 октомври 1986 г.), бил ли е националният митнически орган длъжен съгласно член 5, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 3799/86 на Комисията от 12 декември 1986 г. да разгледа искането за опрощаване на вносни мита от гледна точка на общия принцип на справедливост, залегнал в член 13, параграф 1?
г) Невалиден ли е член 4, параграф 2, буква в) от Регламент № 3799/86 от 12 декември 1986 г., доколкото ограничава специалните случаи на опрощаване на плащането извън необходимото за защита на други интереси на Общността, като по този начин нарушава член 13, параграф 1 от Регламент № 1430/79?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-85/94: Piageme/Peeters, Заключение от 15 юни 1995 г.

1. Пречат ли член 30 от Договора за ЕИО и член 14 от Директива 79/112/ЕИО на Съвета във връзка с разпоредбите на членове 128 и 129а от Договора за ЕИО, изменен с Договора за Европейския съюз, на държавите членки, по отношение на използването на език, лесно разбираем за потребителите, да изискват използването на езика, който е най-широко разпространен в района, в който продуктът се предлага за продажба, ако едновременно с това не се изключва използването на друг език
2. За да се определи дали информацията на етикета отговаря на изискването по член 14 от Директива 79/112/ЕИО за използване на „лесно разбираем език“, трябва ли да се вземат предвид изключително всички данни, предоставени върху външната опаковка, взети заедно, или може да се вземат предвид и обстоятелства, от които е разумно да се заключи, че потребителите могат да се считат за запознати с продукта, например в случай на широко разпространение на продукта или мащабни рекламни кампании
3. Могат ли „другите мерки... предприети, за да се гарантира, че купувачът е информиран“, предвидени в член 14 от посочената директива, да се тълкуват така, че те могат и трябва да се отнасят единствено до разбираемостта на данните на етикета на конкретен екземпляр от продукта, или могат също така да се отнасят до цялостния специфичен контекст, в който продуктът се предлага за продажба, при условие че информацията, изисквана по членове 3 и 4, параграф 2 от Директива 79/112/ЕИО, е предоставена изцяло по начин, лесно разбираем за потребителя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-38/94: The Queen/Minister of Agriculture, Fisheries and Food, ex parte Country Landowners Association, Заключение от 15 юни 1995 г.

1. Следва ли член 13 от Регламент (ЕИО) № 3567/92 на Комисията (ОВ 1992 L 362, стр. 41) и/или член 39 от Регламент (ЕИО) № 3886/92 на Комисията (ОВ 1992 L 391, стр. 20) да се тълкуват като предоставящи възможност и/или налагащи задължение на държава членка да въведе механизъм за компенсация за собствениците на земеделска земя само когато има вреда за собствениците на земя вследствие на прехвърляне на права на премия от стопанството на собственика от страна на производител-наемател?
2. Следва ли член 13 от Регламент (ЕИО) № 3567/92 на Комисията и/или член 39 от Регламент (ЕИО) № 3886/92 на Комисията да се тълкуват като предоставящи възможност и/или налагащи задължение на държава членка да въведе механизъм за компенсация за собствениците на земеделска земя в случаи, когато има специфичен проблем
(i) свързан с прехвърляемостта, или
(ii) възникващ при или след прехвърлянето на права на премия от стопанството на собственика от страна на производител-наемател, причинен от въвеждането и разпределението на квоти на производителите-наематели, водещо до създаване на актив в ръцете на производителите-наематели?
3. Следва ли член 15 от Регламент (ЕИО) № 3567/92 на Комисията и/или член 55 от Регламент (ЕИО) № 3886/92 на Комисията да се тълкуват като предоставящи на държавите членки отделни правомощия и/или задължения, извън тези, предоставени от член 13 от Регламент (ЕИО) № 3567/92 на Комисията и/или член 39 от Регламент (ЕИО) № 3886/92 на Комисията, да въведат схема за компенсация за собствениците на земя?
4. Влияят ли член 5a, параграф 4, буква (f) от Регламент (ЕИО) № 3013/89 на Съвета, въведен с Регламент (ЕИО) № 2069/92 на Съвета (ОВ 1992 L 215, стр. 59), и/или член 4e, параграф 5 от Регламент (ЕИО) № 805/68 на Съвета (ОВ, Специално издание на английски език 1968 (I), стр. 187), въведен с Регламент (ЕИО) № 2066/92 на Съвета (ОВ 1992 L 215, стр. 49), върху тълкуването и/или валидността на член 13 от Регламент (ЕИО) № 3567/92 на Комисията и/или член 39 от Регламент (ЕИО) № 3886/92 на Комисията и/или член 15 от Регламент (ЕИО) № 3567/92 на Комисията и/или член 55 от Регламент (ЕИО) № 3886/92 на Комисията?
5. В зависимост от отговорите на въпроси 1, 2, 3 или 4, какви са принципите, които държавите членки трябва да прилагат при изготвянето на такава схема за компенсация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-285/93: Dominikanerinnen-Kloster Altenhohenau/Hauptzollamt Rosenheim, Заключение от 15 юни 1995 г.

1. Следва ли член 12, буква h) (директна продажба) от Регламент № 857/84 да се тълкува в смисъл, че обхваща и доставките на мляко от земеделско стопанство към пансион, като и двете принадлежат на една и съща институция, ако млякото се предоставя на пансионерите срещу заплащане?
Ако да:
2. Валиден ли е член 4, параграф 1 от Регламент № 1371/84 на Комисията от 16 май 1984 г., доколкото ограничава до 1984 г. срока за регистрация на референтни количества за директна продажба и не отчита промени в пазарните изисквания, свързани с условията на дейността, настъпили след изтичането на този срок?
3. Може ли на производител на мляко въпреки това да бъде предоставено референтно количество за директна продажба в случай на неспазване на срока, посочен в член 4, параграф 1, чрез възстановяване на предишното положение или въз основа на други общи принципи на правото на Общността, като се има предвид, че съгласно практиката на административните органи заявлението, подадено в срок, би било отхвърлено?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-63/93: Duff и др., Заключение от 8 юни 1995 г.

1. Като се има предвид третият параграф от преамбюла на Регламент (ЕИО) № 857/84 на Съвета и член 40, параграф 3 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност, следва ли първата алинея на член 3, параграф 1 от посочения Регламент (ЕИО) № 857/84 да се тълкува в правото на Общността като налагаща на държавите членки при разпределението на референтните количества задължение да предоставят специално референтно количество на производителите, които са приели планове за развитие на производството на мляко по Директива 72/159/ЕИО на Съвета и са инвестирали значителни суми заеми в изпълнение на такива планове?
2. Алтернативно, като се има предвид основните принципи на правото на Общността, по-специално принципите на зачитане на оправданите правни очаквания, недискриминация, пропорционалност, правна сигурност и зачитане на основните права, следва ли дискрецията, предоставена на компетентния орган в Ирландия с първата алинея на член 3, параграф 1 от посочения Регламент (ЕИО) № 857/84, да се тълкува като задължение да се предостави специално референтно количество на жалбоподателите, като се има предвид, че техните планове за развитие на производството на мляко са били одобрени от компетентния орган в Ирландия?
3. Ако отговорите на въпроси 1 и 2 са отрицателни, невалиден ли е Регламент (ЕИО) № 857/84 на Съвета на основание, че противоречи на правото на Общността, по-специално на един или повече от следните принципи:
(а) Пропорционалност;
(б) Оправдани правни очаквания;
(в) Недискриминация, установена в член 40, параграф 3 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност;
(г) Правна сигурност; и
(д) Зачитане на основните права,
доколкото не изисква от държавите членки при разпределението на референтните количества да вземат предвид специалното положение на производителите, които са приели планове за развитие на производството на мляко по Директива 72/157/ЕИО на Съвета?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form