Предстои добавяне
Предстои добавяне на генерален адвокат
Дело C-325/21: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid и др. (Délai de transfert – Pluralité de demandes), Заключение от 8 септември 2022 г.
1) a) Следва ли понятието „молеща държава членка“ по смисъла на член 29, параграф 2 от Регламент [„Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че това е държавата членка (в настоящия случай третата държава членка, т.е. Кралство Нидерландия), която последна е подала искане до друга държава членка за обратно приемане или за поемане на отговорността
б) При отрицателен отговор: обстоятелството, че между две държави членки (в настоящия случай Федерална република Германия и Италианската република) e постигнато споразумение за обратно приемане, има ли някакви последици и за произтичащите от Регламент [„Дъблин III“] правни задължения на третата държава членка (в настоящия случай Кралство Нидерландия) към чужденеца или към държавите членки, които по-рано са постигнали посоченото споразумение, и ако това е така, какви са те
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, с оглед на съображение 19 от Регламент [„Дъблин III“] следва ли член 27, параграф 1 от същия регламент да се тълкува в смисъл, че не допуска да бъде уважена жалба на търсещо международна закрила лице срещу решение за прехвърлянето му, което не можело да се извърши поради изтичане на срока за прехвърляне, договорен по-рано между две държави членки (в настоящия случай между Федерална република Германия и Италианската република)
Следва ли член 29 от Регламент [„Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че срок за прехвърляне по смисъла на член 29, параграфи 1 и 2, който не е изтекъл, започва отново от деня, в който чужденец, който е осуетил прехвърлянето си, като се е укрил, подаде нова молба за международна закрила в друга (в конкретния случай трета) държава членка
Следва ли член 29 от Регламент [„Дъблин III“], да се тълкува в смисъл, че срок за прехвърляне по смисъла на член 29, параграфи 1 и 2, който не е изтекъл, започва отново от деня, в който чужденец, който е осуетил прехвърлянето си, като се е укрил, подаде нова молба за международна закрила в друга (в конкретния случай трета) държава членка
При отрицателен отговор на първия въпрос, с оглед на съображение 19 от Регламент [„Дъблин III“], следва ли член 27, параграф 1 от същия регламент да се тълкува в смисъл, че не допуска да бъде уважена жалба на търсещо международна закрила лице срещу решение за прехвърлянето му, което не можело да се извърши поради изтичане на срока за прехвърляне, договорен по-рано между две държави членки (в настоящия случай между Френската република и Република Австрия), в резултат на което е изтекъл срокът, в който Нидерландия е можела да извърши прехвърлянето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-725/19: Impuls Leasing România, Съдебно решение от 17 май 2022 г.
Трябва ли с оглед на принципа на ефективност Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като действащата румънска правна уредба на условията за допустимост на възражението срещу принудителното изпълнение — член 713, алинея 2 от [изменения] Граждански процесуален кодекс — което не предвижда възможност при направено възражение срещу изпълнението съдът да прецени, служебно или по искане на потребителя, дали са неравноправни клаузите на договор за лизинг, който представлява изпълнително основание, тъй като по отношение на договорите, сключени между „потребител“ и „продавач или доставчик“ („търговец“), е възможно да се извърши преценка за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на тази директива по общия исков ред?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-693/19: SPV Project 1503, Съдебно решение от 17 май 2022 г.
Допускат ли членове 6 и 7 от Директива 93/13/ЕИО и член 47 от Хартата и при какви условия национална правна уредба като посочената, която не позволява на съда по изпълнението да извърши присъщ контрол на влязло в сила изпълнително основание, и която не позволява на посочения съд, в случай на волеизявление на потребителя, че желае да се позове на неравноправния характер на клауза от договора, въз основа на която е формирано изпълнителното основание, да преодолее последиците от имплицитната сила на пресъдено нещо?
Допускат ли членове 6 и 7 от Директива 93/13/ЕИО във връзка с член 47 от Хартата и при какви условия национална правна уредба като посочената, която не позволява на съда по изпълнението да извърши присъщ контрол на влязло в сила изпълнително основание, когато потребителят, след като установи положението си (като това установяване преди това е било изключено в развиващата се съдебна практика), изисква да се извърши такъв контрол?
Допускат ли членове 6 и 7 от Директива 93/13/ЕИО във връзка с член 47 от Хартата и при какви условия национална правна уредба, която предвид имплицитната сила на пресъдено нещо, че не е налице неравноправност на договорна клауза, е пречка съдът по изпълнението, който трябва да се произнесе по възражение на потребителя срещу изпълнението, да констатира такава неравноправност и може ли да се счита, че е налице такава пречка, включително когато във връзка с развиващата се съдебна практика, действаща към момента на формиране на силата на пресъдено нещо, не е била позволена преценка за неравноправност на клаузата, тъй като поръчителят не може да бъде квалифициран като потребител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-600/19: Ibercaja Banco, Съдебно решение от 17 май 2022 г.
1) В съответствие ли е с принципа на ефективност, предвиден в член 6, параграф 1 от Директива 93/13, съгласно тълкуването на тази директива от Съда, вътрешна правна уредба, от която следва, че ако при допускането на изпълнението определена неравноправна клауза премине първоначалния, упражнен служебно, съдебен контрол [отрицателен контрол за действителност на клаузите], този контрол пречи впоследствие същият съд да я разгледа служебно, когато още от самото начало са били налице съответните фактически и правни обстоятелства, въпреки че при първоначалния контрол не е изразено никакво съображение относно действителността на клаузите нито в диспозитива, нито в мотивите на съответния акт?
2) Когато при наличие на фактическите и правните обстоятелства, определящи неравноправността на дадена клауза в договор с потребител, длъжникът не я оспори чрез възражението, предоставено му от закона за тази цел, може ли той, след произнасянето по това възражение, да пристъпи към ново оспорване във връзка с неравноправността на друга или други клаузи, при положение че първоначално е можел да оспори тези клаузи в предвиденото в закона производство
В крайна сметка настъпва ли преклудиращо действие, което да пречи на потребителя отново да се позове на неравноправността на друга клауза в същото производство по принудително изпълнение, и дори в последващо исково производство?
3) Ако се приеме за съответстващ на Директива 93/13 изводът, че страната не може да направи второ или последващо възражение, за да се позове на неравноправността на дадена клауза, което е могла да направи по-рано, тъй като вече са определени необходимите фактически и правни обстоятелства, може ли съдът, забелязал тази неравноправност, на основание на описаното положение да упражни правомощието си за служебен контрол?
4) След обявяването на купувача и възлагането на имота, което потенциално може да е в полза на един и същ кредитор, включително след настъпването на транслативния ефект по отношение на предоставения в обезпечение имот, съответства ли на правото на Европейския съюз тълкуване, според което производството приключва — тъй като е настъпил погасителен ефект на производството — след постигането на присъщия за него резултат, реализирането на обезпечението; възможно ли е длъжникът да направи ново възражение за обявяване на недействителността на която и да е неравноправна клауза с последици за производството по принудително изпълнение или възможно ли е след настъпването на този транслативен ефект, което може да е в полза на същия кредитор и с вписване в имотния регистър, съдът да извърши служебен контрол, вследствие на който се стига до нищожност на цялото производство по принудително изпълнение или до приключването му с изменение на обезпечените с ипотеката суми, което може да се отрази на условията, при които се правят наддавателните предложения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-869/19: Unicaja Banco, Съдебно решение от 17 май 2022 г.
Допуска ли член 6, параграф 1 от Директива 93/13 прилагането на процесуалните принципи на диспозитивното начало, за съответствие и за забрана за reformatio in peius, които са пречка съдът, сезиран с подадена от банковата институция жалба срещу решение, ограничаващо във времето възстановяването на сумите, недължимо платени от потребителя въз основа на „клауза за долен праг“, обявена за недействителна, да постанови пълно възстановяване на тези суми и по този начин да влоши положението на жалбоподателя, тъй като това ограничаване не е било обжалвано от потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-300/22: Govern d’Andorra/EUIPO, Определение от 12 май 2022 г.
Следва ли обжалването да бъде отхвърлено като недопустимо поради липсата на искане за допускане на обжалването съгласно член 170 bis, параграф 1 от Процедурния правилник?
Как следва да се разпределят съдебните разноски при прекратяване на производството преди съобщаване на обжалването на другата страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-300/22: Govern d’Andorra/EUIPO, Определение от 12 май 2022 г.
Изисква ли се задължително подаване на молба за допускане на обжалването при жалба срещу решение на Общия съд относно марки на Европейския съюз?
Води ли липсата на такава молба до недопустимост на жалбата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-573/19: Комисия/Италия (Valeurs limites – NO2), Съдебно решение от 12 май 2022 г.
Нарушени ли са задълженията на Италианската република по член 13, параграф 1 във връзка с приложение XI към Директива 2008/50/ЕО, като системно и постоянно се превишават пределно допустимите стойности за азотен диоксид (NO2) в определени зони и агломерации?
Изпълнила ли е Италианската република задължението си по член 23, параграф 1 от Директива 2008/50/ЕО, като е приела подходящи и ефикасни мерки, които да гарантират, че периодът на превишаване на пределно допустимите стойности за NO2 е възможно най-кратък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-666/19: Changmao Biochemical Engineering/Комисия, Съдебно решение от 28 април 2022 г.
Спазено ли е изискването за третиране като предприятие, работещо в условията на пазарна икономика (ТДПИ), съгласно член 2, параграф 7, букви б) и в) от основния регламент, при отказа на Комисията да предостави такъв статут на жалбоподателя?
Длъжна ли е Комисията да поиска и използва подробна информация за експортните сделки на производителя от държавата аналог при определяне на нормалната стойност, и нарушени ли са принципите на добра администрация и полагане на грижа при избора на метод за определяне на нормалната стойност?
Допуснала ли е Комисията нарушение при отказа да извърши поисканите от жалбоподателя корекции за целите на определяне на дъмпинговия марж, включително по отношение на тежестта на доказване и правото на защита?
Следва ли за целите на установяването на вреда да се прилагат корекции по член 2, параграф 10 от основния регламент, за да се гарантира обективно сравнение между експортната цена и цената на промишлеността на Съюза?
Длъжна ли е Комисията да провери и докаже, че цените на суровините между свързани лица в Съюза са пазарни, и спазени ли са принципите на добра администрация и полагане на грижа при тази проверка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-489/20: Kauno teritorinė muitinė, Съдебно решение от 7 април 2022 г.
Следва ли член 124, параграф 1, буква д) от [Митническия кодекс на Съюза] да се тълкува в смисъл, че митническото задължение се погасява, когато в случай като разглеждания контрабандни стоки са задържани и впоследствие отнети, след като вече са били неправомерно въведени (освободени за потребление) на митническата територия на Съюза?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли член 2, буква б) и член 7, параграф 1 от [Директива 2008/118], както и член 2, параграф 1, буква г) и член 70 от [Директивата за ДДС] да се тълкуват в смисъл, че задължението за заплащане на акциз и/или ДДС не се погасява, когато в случай като разглеждания контрабандни стоки са задържани и впоследствие отнети, след като са били неправомерно въведени (освободени за потребление) на митническата територия на Съюза, дори когато митническото задължение е било погасено на основанието, предвидено в член 124, параграф 1, буква д) от [Митническия кодекс на Съюза]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.