всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Campos Sanchez-Bordona

Генерален адвокат – Campos Sánchez-Bordona

Дело C-210/20: Rad Service и др., Съдебно решение от 3 юни 2021 г.

Допустимо ли е съгласно член 63 от Директива 2014/24, разглеждан във връзка с принципите на свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги, посочени в членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, прилагането на италианската национална правна уредба в областта на използването на капацитета на други субекти и изключването от процедурите за възлагане, съдържаща се в член 89, параграф 1, четвърта алинея от Кодекса за обществените поръчки, съгласно която в случай на декларация с невярно съдържание, представена от помощното предприятие относно наличието на влезли в сила присъди, които евентуално могат да докажат извършването на тежко професионално нарушение, възлагащият орган трябва винаги да изключи икономическия оператор — участник в процедурата, без да изисква от него или да му разреши да посочи друго подходящо помощно предприятие в замяна на първото, както всъщност е предвидено в останалите хипотези, когато субектите, чийто капацитет икономическият оператор възнамерява да използва, не отговарят на съответния критерий за подбор или по отношение на тях са налице задължителни основания за изключване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-818/18: Yokohama Rubber/Pirelli Tyre, Съдебно решение от 3 юни 2021 г.

Нарушено ли е тълкуването и прилагането на член 7, параграф 1, буква е), подточка ii) от Регламент № 40/94 относно отказа за регистрация на знак, състоящ се изключително от форма, необходима за постигане на технически резултат?
Изопачени ли са фактите или доказателствата от Общия съд при преценката на съществените характеристики на спорния знак?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-25/20: ALPINE BAU, Заключение от 20 май 2021 г.

Трябва ли член 32, параграф 2 от Регламент № 1346/2000 да се тълкува в смисъл, че по отношение на предявяването на вземания във вторично производство от ликвидатора по главното производство по несъстоятелност се прилагат разпоредбите относно сроковете за предявяване на вземанията на кредиторите и относно последиците от несвоевременното предявяване съгласно закона на държавата, в която се провежда вторичното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-913/19: CNP, Съдебно решение от 20 май 2021 г.

Трябва ли член 13, параграф 2 във връзка с член 10 от [Регламент № 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че в спор между търговец, който е придобил от увредена страна вземане срещу застрахователно предприятие по застраховка за гражданска отговорност, и същото застрахователно предприятие [по застраховката за гражданска отговорност] не е изключена възможността за установяване на компетентността на съда на основание член 7, точка 2 или член 7, точка 5 от Регламента?
При положителен отговор на въпрос 1, трябва ли член 7, точка 5 от [Регламент № 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че осъществяващо дейност в държава членка дружество на търговското право, уреждащо имуществени претенции в рамките на задължителното застраховане на гражданската отговорност на притежателите на моторни превозни средства и действащо в рамките на договор със застрахователно предприятие със седалище в друга държава членка, е негов клон, агенция или друг вид представителство?
При положителен отговор на въпрос 1, трябва ли член 7, точка 2 от [Регламент № 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че представлява самостоятелно основание за компетентност на съда на държава членка по настъпване на вредоносното събитие, пред който кредиторът, правоприемник по вземането, придобито от увреденото лице и възникнало в рамките на задължителното застраховане на гражданската отговорност, предявява иск против застрахователно предприятие със седалище в друга държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-724/19: Spetsializirana prokuratura () и à la localisation), Заключение от 20 май 2021 г.

1) Съответен ли е на [член 2, буква в), подточка i)] от Директива 2014/41 и на принципа за равностойност национален закон […], който посочва прокурора като орган, компетентен в досъдебната фаза на наказателното производство да издаде [ЕЗР] за предоставяне на данни за трафика и местонахождението, свързани с далекосъобщения, при условие че при идентичен национален случай компетентният орган е съдия?
2) Признаването на тази [ЕЗР] от компетентния орган в изпълняващата държава (прокурор или от съдия-следовател) замества ли съдебното нареждане, изисквано от правото на издаващата държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-88/20: ENR Grenelle Habitat и др., Определение от 20 май 2021 г.

Какви са изискванията за достатъчна фактическа и правна обосновка на преюдициално запитване, за да бъде то допустимо съгласно член 94 от Процедурния правилник?
В каква степен следва да бъде установена връзката между член 50 и член 49 от Хартата на основните права на ЕС и националните разпоредби, за да е допустимо преюдициалното запитване?
Необходимо ли е административната санкция да е окончателна, за да бъде релевантен въпросът за приложимостта на принципа ne bis in idem по член 50 от Хартата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-88/20: ENR Grenelle Habitat и др., Определение от 20 май 2021 г.

Допускат ли се преюдициални запитвания, които не съдържат достатъчно сведения относно фактическите и правните обстоятелства, както и относно причините за необходимостта от отговор?
Може ли липсата на необходима информация в преюдициалното запитване да изключи възможността за ефективно упражняване на правомощията на Съда по член 267 ДФЕС?
Следва ли преюдициалното запитване да се обяви за явно недопустимо при липса на достатъчна информация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-6/20: Riigi Tugiteenuste Keskus, Съдебно решение от 20 май 2021 г.

Следва ли членове 2 и 46 от Директива 2004/18 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби — като член 41, параграф 3 от Закона за обществените поръчки — съгласно които, когато със закон са определени специални изисквания за дейностите, които следва да се извършват въз основа на обществената поръчка, възлагащият орган трябва да посочи в обявлението за поръчката какви разрешения и регистрации за дейност се изискват във връзка с квалификацията на оферента, трябва да изиска да му се представи доказателство за наличието на разрешение за дейност или на регистрация, за да провери дали са изпълнени специалните законови изисквания, посочени в обявлението за поръчката, и трябва да отхвърли оферента като неотговарящ на изискванията за квалификация, ако той не притежава съответното разрешение или регистрация?
Следва ли член 2 във връзка с член 46 от Директива 2004/18 да се тълкува в смисъл, че не допуска при възлагането на свързана с предоставянето на хранителна помощ обществена поръчка със стойност над международния праг възлагащият орган да определи критерий за подбор на оферентите, съгласно който всички оференти, независимо къде е било дотогава мястото им на дейност, трябва още към момента на представяне на офертите да притежават разрешение за дейност или регистрация в държавата, в която се предоставя хранителната помощ, дори когато оферентът до този момент не е извършвал дейност в тази държава членка?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос:
а) Следва ли членове 2 и 46 от Директива 2004/18 да се разглеждат като разпоредби, които са достатъчно ясни, поради което не е възможно позоваване на принципа за защита на оправданите правни очаквания?
б) Следва ли членове 2 и 46 от Директива 2004/18 да се тълкуват в смисъл, че когато при възлагането на обществена поръчка за хранителна помощ възлагащият орган изисква от оферентите в съответствие със Закона за храните да притежават разрешение за дейност още към момента на представяне на офертата, това може да се счита за явно нарушение на действащата правна уредба, за небрежност или за злоупотреба, което изключва възможността за позоваване на принципа на оправданите правни очаквания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-709/19: Vereniging van Effectenbezitters, Съдебно решение от 12 май 2021 г.

Трябва ли член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че прякото настъпване на чисто имуществена вреда в инвестиционна сметка в Нидерландия или в инвестиционна сметка в банка и/или в инвестиционно дружество, установени в Нидерландия, в резултат от инвестиционни решения, взети под въздействието на публикувана в световен мащаб, но неточна, непълна и заблуждаваща информация, произтичаща от международно, регистрирано на фондова борса дружество, представлява достатъчен критерий на привързване, за да се обоснове международната компетентност на нидерландските съдилища с оглед на мястото на настъпване на вредата (Erfolgsort)?
При отрицателен отговор — необходимо ли е да са налице допълнителни обстоятелства, за да се обоснове компетентността на нидерландските съдилища, и кои са те
За да се обоснове компетентността на нидерландските съдилища, достатъчни ли са следните допълнителни обстоятелства, а именно фактът, че BP e ориентирано към инвеститори от цял свят, включително към нидерландски инвеститори, и че VEB представлява интересите на голям брой инвеститори, чието местоживеене в по-голямата си част е в Нидерландия, фактът, че спогодбата между BP и неговите акционери в САЩ не e предложена на инвеститорите, чиито интереси VEB представлява, и че в Европа не са провеждани други подобни процедури, и накрая фактът, че сред представляваните от VEB акционери има потребители и че последните се ползват със специална закрила съгласно Регламент № 1215/2012?
Трябва ли на първия въпрос да се даде различен отговор, ако става въпрос за иск, предявен от сдружение съгласно член 305a от глава 3 от BW, целта на което по силата на собственото му право е да представлява колективните интереси на претърпели вреда по смисъла на първия въпрос инвеститори, което означава по-специално, че не се установява нито съответното местоживеене на тези инвеститори, нито особените обстоятелства на индивидуалните покупки и съответно индивидуалните решения да не продават вече държаните акции?
Притежава ли съответният съд както международна, така и национална териториална компетентност съгласно член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 да разгледа всички последващи индивидуални искове за обезщетения за вреди на инвеститори, които са претърпели вреда по смисъла на първия въпрос?
Ако съответният нидерландски съд, както е посочено в третия въпрос, действително притежава международна, но не и национална териториална компетентност по всички индивидуални искове за обезщетения за вреди на инвеститори, които са претърпели вреда по смисъла на първия въпрос, как следва да се определи националната териториална компетентност — според местоживеенето на увредения инвеститор, седалището на банката, в която е личната банкова сметка на този инвеститор, или седалището на банката, в която е инвестиционната сметка, или от значение е друг критерий на привързване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-551/19: ABLV Bank/ЕЦБ, Съдебно решение от 6 май 2021 г.

Представляват ли актовете на Европейската централна банка, с които се прави оценка дали дадена кредитна институция е проблемна или има вероятност да стане проблемна, подлежащи на обжалване актове по смисъла на член 263 ДФЕС?
Тълкува ли Общият съд правилно член 18, параграф 1 от Регламент № 806/2014 относно характера и последиците на оценката на ЕЦБ за наличието на проблемно положение или вероятност от възникването му за целите на процедурата по преструктуриране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 14849505152106 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form