Bot
Генерален адвокат – Bot
Дело C-498/17: Комисия/Италия, Съдебно решение от 21 март 2019 г.
Изпълнила ли е Италианската република задълженията си по член 14, букви б) и в) от Директива 1999/31/ЕО, като е приела всички необходими мерки за закриване или привеждане в съответствие с директивата на съществуващите депа, които не са получили разрешително за продължаване на дейността или са получили такова разрешително, в посочените срокове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-127/17: Комисия/Полша, Съдебно решение от 21 март 2019 г.
Съвместимо ли е с член 3 във връзка с член 7 от Директива 96/53/ЕО въвеждането от страна на Република Полша на ограничения за достъпа на превозни средства, отговарящи на изискванията за максимално допустимо натоварване на ос, до значителна част от националната пътна мрежа?
Допустимо ли е въвеждането на специален разрешителен режим за движение на превозни средства, които отговарят на изискванията на Директива 96/53/ЕО, по определени обществени пътища в Полша?
Може ли Република Полша да се позовава на преходните разпоредби от Акта за присъединяване от 2003 г., за да оправдае ограниченията върху движението на превозни средства с допустимо натоварване на ос, съгласно Директива 96/53/ЕО, след 31 декември 2010 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-38/18: Gambino и Hyka, Заключение от 14 март 2019 г.
Трябва ли членове 16 и 18 и член 20, буква б) от Директива 2012/29 да се тълкуват в смисъл, че не допускат пострадалото лице да бъде разпитано отново пред променен съдебен състав, когато съгласно член 511, параграф 2 във връзка с член 525, параграф 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (съгласно последователно им тълкуване в практиката на върховните съдилища) една от страните по делото отказва да даде съгласие за прочитане на протоколите от показанията, дадени преди това от същото пострадало лице по същото дело пред друг съдебен състав при спазване на принципа на състезателност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-195/18: B.S. (Малц в състава на бирата), Съдебно решение от 13 март 2019 г.
Трябва ли член 2 от Директива 92/83 във връзка с приложение I към Регламент № 2658/87 да се тълкува в смисъл, че може да се смята за бира от малц с код 2203 от Комбинираната номенклатура продуктът, при който за производството на готовата за заквасване пивна мъст се използват малцов екстракт, глюкозен сироп, лимонена киселина и вода, включително когато делът на немалцовите съставки в пивната мъст преобладава спрямо малцовите съставки и глюкозният сироп се добавя към подготвената за заквасване пивна мъст преди процеса на ферментация на мъстта, и какви критерии трябва да се вземат предвид при определянето на пропорцията между малцовите и немалцовите съставки в готовата за заквасване пивна мъст, за да се окачестви полученият продукт като бира с код 2203 по КН?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-579/17: Gradbeništvo Korana, Съдебно решение от 28 февруари 2019 г.
Трябва ли член 1 от Регламент [№ 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че производства по искове за плащане на надбавки, предявени от [BUAK] срещу работодатели в случай на командироване в Австрия на работници, чиято обичайна месторабота не е в тази държава, с цел извършване на трудова дейност или предоставяне на работници на разположение в Австрия, или срещу работодатели със седалище извън Австрия в случай на наемане на работници, чиято обичайна месторабота е в тази държава, са „граждански и търговски дела“, за които се прилага посоченият регламент, когато тези искове на BUAK за надбавки се отнасят до частноправни трудови правоотношения и служат за удовлетворяване на частноправни, произтичащи от трудовите правоотношения с работодателите претенции на работниците да ползват отпуск и да им бъде изплащано възнаграждение за платен отпуск, но:
– както размерът на възнаграждението за платен отпуск, за което работниците могат да претендират пред BUAK, така и размерът на надбавките, които BUAK може да изисква да получи от работодателите, не се определят с индивидуален или колективен трудов договор, а с наредба на федерален министър,
– надбавките, които работодателите дължат на BUAK, служат не само за изплащане на дължимите на работниците възнаграждения за платен отпуск, но и за покриване на административните разходи на BUAK, и
– с оглед на предявяването и удовлетворяването на вземанията си във връзка с тези надбавки BUAK по закон притежава по-големи права от тези, които би имал един частноправен субект, тъй като:
– работодателите са длъжни да съобщават на BUAK данни по повод на конкретно събитие, както и да предоставят ежемесечно текуща информация, като за тази цел използват създадените от BUAK комуникационни канали, да съдействат при извършването на контрол от страна на BUAK и да позволяват предприемането на съответните мерки, да предоставят достъп до ведомости за възнагражденията, търговска и друга документация и да дават на BUAK сведения, като в противен случай ще им бъдат наложени парични санкции, и
– ако работодателят наруши задължението за предоставяне на информация, BUAK има право да изчисли дължимите от работодателя надбавки на базата на собствени проверки, като в такъв случай BUAK има вземане за надбавките в изчисления от него размер, без оглед на действителните условия на командироването или наемането на работа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-100/18: Línea Directa Aseguradora, Заключение от 28 февруари 2019 г.
1) Допуска ли член 3 от Директива 2009/103 тълкуване, при което покритието на задължителната застраховка включва вреди, причинени от пожар на спряно превозно средство, когато пожарът е причинен от необходимите механизми за осъществяване на функцията на средство за транспорт на превозното средство?
2) При отрицателен отговор на предходния въпрос, допуска ли член 3 от Директива 2009/103 тълкуване, при което покритието на задължителната застраховка включва вреди, причинени от пожар на превозно средство, когато пожарът не може да бъде свързан с предходното движение, поради което не може да се установи, че е свързан с изминаването на определено разстояние?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос, допуска ли член 3 от Директива 2009/103 тълкуване, при което покритието на задължителната застраховка включва вреди, причинени от пожар на превозно средство, когато превозното средство е паркирано в затворен частен гараж?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-7/19: Germanwings, Определение от 28 февруари 2019 г.
Компетентен ли е Съдът да се произнася по съдебните разноски при оттегляне на преюдициалното запитване или тази компетентност принадлежи на запитващата юрисдикция?
Какви са последиците за делото при оттегляне на преюдициалното запитване съгласно член 100 от Процедурния правилник на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-278/18: Sequeira Mesquita, Съдебно решение от 28 февруари 2019 г.
Трябва ли разпоредбите на член 135, параграф 1, буква л) от Директива 2006/112 относно освобождаването от ДДС на сделките, свързани с отдаването под наем или аренда на недвижими имоти, да се тълкуват в смисъл, че освобождаването се прилага за договор за прехвърляне на стопанисване на земеделски имоти, представляващи лозя, на дружество, чийто предмет на дейност е стопанисване на земеделски имоти, сключен за срок от една година, който се подновява автоматично за периоди със същата продължителност, по силата на който съответният наем се плаща в края на всяка година?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-658/17: WB, Заключение от 28 февруари 2019 г.
1) Трябва ли член 46, параграф 3, буква б) във връзка с член 39, параграф 2 от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че „свидетелство относно решение в областта на наследяването“ по формуляра, установен в приложение 1 към Регламент за изпълнение № 1329/2014, може да се издава и за решенията, които потвърждават качеството на наследник, но не подлежат (дори и частично) на изпълнение?
2) Трябва ли член 3, параграф 1, буква ж) от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че актът за удостоверяване на наследствени права, съставен от нотариус в съответствие с общото искане на всички участници в удостоверителното производство и пораждащ правните последици на влязло в сила съдебно определение, с което се констатира придобиването на наследствени права — какъвто е актът за удостоверяване на наследствени права, съставен от полски нотариус — представлява решение по смисъла на тази разпоредба?
и съответно,
трябва ли член 3, параграф 2, [първа алинея] от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че нотариусът, съставящ този вид акт за удостоверяване на наследствени права, следва да се счита за съд по смисъла на последната разпоредба?
3) Трябва ли член 3, параграф 2, [втора алинея] от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че уведомяването, извършено от държава членка по реда на член 79 от Регламента, има информативно значение и не е условие за признаването на правен специалист, компетентен по наследствени въпроси и изпълняващ съдебни функции, за съд по смисъла на член 3, параграф 2, [първа алинея] от този регламент, ако той отговаря на условията, произтичащи от последната разпоредба?
4) При отрицателен отговор на първия, втория или третия въпрос:
Трябва ли член 3, параграф 1, буква и) от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че признаването на националния правен инструмент, удостоверяващ качеството на наследник — какъвто е полският акт за удостоверяване на наследствени права — за решение по смисъла на член 3, параграф 1, буква ж) от Регламент № 650/2012 изключва признаването му за автентичен акт?
5) При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос:
Трябва ли член 3, параграф 1, буква и) от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че актът за удостоверяване на наследствени права, съставен от нотариус в съответствие с общото искане на всички участници в удостоверителното производство — какъвто е актът за удостоверяване на наследствени права, съставен от полски нотариус — представлява автентичен акт по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.