Заключения
Заключения
Дело C-205/21: Ministerstvo na vatreshnite raboti (Enregistrement de données biométriques et génétiques par la p…, Заключение от 30 юни 2022 г.
3) Съответен ли е на чл. 6 б. „а“ от Директива 2016/680 вр чл. 48 от Хартата национален закон — чл. 68 ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи, който предвижда задължение за съда да разпореди принудително събиране на лични данни (фотографиране, дактилоскопиране и взимане на образци за ДНК профил), ако обвиняем за умишлено престъпление от общ характер откаже доброволно да сътрудничи при снемане на тези лични данни, без съдът да може да прецени дали има сериозни основания да се счита, че лицето е извършило престъплението, предмет на обвинението?
4) Съответен ли е на чл. 10, чл. 4 ал.1 б. „а“ и б. „в“, чл. 8 ал. 1 и ал. 2 от Директива 2016/680 национален закон — чл. 68 ал. 1—3 от Закона за Министерство на вътрешните работи, който предвижда като общо правило фотографиране, дактилоскопиране и взимане на образци за ДНК профил на всички обвиняеми за умишлено престъпление от общ характер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-259/21: Парламент/Съвет (Mesures techniques relatives aux possibilités de pêche), Заключение от 22 юни 2022 г.
Злоупотреба с процедурата, предвидена в основните регламенти
Нарушение на принципа на лоялно сътрудничество
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-238/21: Porr Bau, Заключение от 22 юни 2022 г.
1. Противоречи ли на член 6, параграф 1 от [Директива 2008/98] национална правна уредба, съгласно която статусът за край на отпадъка настъпва само когато отпадъците, съществуващите вещества или получените от тях вещества се използват пряко като заместители на суровини или произведени от първични суровини продукти или са подготвени за повторна употреба?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен:
2. Противоречи ли на член 6, параграф 1 от [Директива 2008/98] национална правна уредба, съгласно която статусът за край на отпадъка за изкопани материали може да настъпи най-рано чрез замяната на суровини или произведени от първични суровини продукти?
В случай че на първия и/или на втория въпрос се отговори отрицателно:
3. Противоречи ли на член 6, параграф 1 от [Директива 2008/98] национална правна уредба, която предвижда, че статусът за край на отпадъка за изкопани материали не може да настъпи, ако формалните критерии (по-специално задълженията за регистрация и документиране), които нямат никакво свързано с околната среда отражение върху извършената мярка, не са изпълнени или не са изпълнени изцяло, макар да е установено, че изкопаните материали не надвишават предвидените за конкретното предназначение пределни допустими стойности (клас за качество), които следва да се спазват?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-284/21: Комисия/Braesch и др., Заключение от 21 юни 2022 г.
Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е квалифицирал жалбоподателите в първоинстанционното производство като „заинтересовани страни“ по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС и член 1, буква з) от Регламент (ЕС) 2015/1589, и по този начин е приел, че те имат процесуална легитимация да обжалват решението на Комисията да не повдига възражения срещу държавната помощ, предоставена на Banca Monte dei Paschi di Siena.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-704/20: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Examen d’office de la rétention), Заключение от 21 юни 2022 г.
Несъвместимост на национално процесуално правило, което ограничава националния съд да извършва служебна проверка на всички условия за законосъобразност на задържането или продължаването на задържането на гражданин на трета страна, с правото на Европейския съюз, по-специално с член 15 от Директива 2008/115, член 9 от Директива 2013/33, член 28 от Регламент № 604/2013 във връзка с членове 6 и 47 от Хартата на основните права.
Съвместимост на национална правна уредба, която позволява на националния съд, произнасящ се като втора и последна инстанция във въззивно производство по обжалване на първоинстанционно решение относно законността на задържане, да изложи съкратени мотиви, с принципите на равностойност и ефективност, произтичащи от правото на Европейския съюз.
Недопустимост на преюдициални въпроси относно правата на ненавършили пълнолетие лица, когато те не са предмет на спора по главното производство.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-175/21: Harman International Industries, Заключение от 16 юни 2022 г.
Трябва ли член 36, второ изречение ДФЕС във връзка с член 15, параграф 1 от Регламент (EC) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз и във връзка с член 19, параграф 1, второ изречение от Договора за Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска практика на националните съдилища на държавите членки, при която:
– когато уважават исканията на носителя на правата върху марката да се забрани доставката, пускането на пазара, предлагането, внасянето и рекламирането на стоки, обозначени със съответната марка на ЕС, или да се разпореди изтегляне от пазара или унищожаване на такива стоки,
– когато в обезпечително производство разпореждат изземване на стоки, обозначени със съответната марка на ЕС,
съдилищата посочват в текста на съдебните актове „стоките, които не са били пуснати на пазара в Европейското икономическо пространство от носителя на правата върху марката или с негово съгласие“, вследствие на което — заради общата формулировка на текста на съдебния акт — се оставя на органа на принудителното изпълнение да констатира до кои от обозначените с марката на ЕС стоки се отнасят постановените съдебни разпореждания и забрани (тоест да констатира кои стоки не са били пуснати на пазара в Европейското икономическо пространство от носителя на правата върху марката или с негово съгласие), като за да направи тези констатации, посоченият орган се опира на изявленията на носителя на правата върху марката или на предоставените от него инструменти (в това число информационни инструменти и бази данни), а допустимостта на оспорването на тези констатации на органа на принудителното изпълнение пред съд по исков ред е изключена или ограничена поради естеството на правните средства за защита, с които разполага ответникът в обезпечителното и в изпълнителното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-265/21: AB и AB-CD (Titre de propriété sur des œuvres d’art), Заключение от 16 юни 2022 г.
1) Трябва ли понятието „дела, свързани с договор“ по смисъла на член 5, точка 1 от [Регламент № 44/2001]: да се тълкува в смисъл, че налага да се установи правно задължение, което е поето доброволно от едно лице към друго и на което се основава искът на ищеца, дори ако задължението не е поето доброволно от ответника и/или към ищеца
при утвърдителен отговор, каква трябва да е степента на връзката между доброволно поетото правно задължение и ищеца и/или ответника
2) Понятието „иск“, на което „се основава“ ищецът, предполага ли, подобно на критерия, използван, за да се установи дали даден иск е дело, свързано с договор, по смисъла на член 5, точка 1 от [Регламент № 44/2001] или е „дел[о относно непозволено увреждане, деликт или квазиделикт]“ по смисъла на член 5, точка 3 от същия регламент ([решение от 24 ноември 2020 г., Wikingerhof, C‑59/19, наричано по-нататък „решение Wikingerhof”, ECLI:EU:C:2020:950], точка 32), да се провери дали тълкуването на доброволно поетото правно задължение е абсолютно необходимо, за да се прецени основателността на иска
3) Спада ли към делата, свързани с договор, по смисъла на член 5, точка 1 от [Регламент № 44/2001] предявеният по съдебен ред иск, с който ищец цели да бъде съдебно установено, че е собственик на вещ, която е в негово владение, позовавайки се на два договора за покупко-продажба, първият от които е сключен от първоначалния съсобственик на тази вещ (съпруг на ответника и също първоначален съсобственик) с продавача на ищеца, а вторият — между последните двама
a) Различен ли е отговорът, ако ответникът изтъква обстоятелството, че първият договор не е договор за покупко-продажба, а договор за съхранение
б) Ако някоя от тези хипотези попада в обхвата на делата, свързани с договор, кой договор трябва да се вземе предвид, за да се определи мястото на изпълнение на задължението, на което се основава искът?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-230/21: Belgische Staat (Réfugiée mineure mariée), Заключение от 16 юни 2022 г.
1) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 2, буква е) във връзка с член 10, параграф 3, буква а) от [Директива 2003/86], да се тълкува в смисъл, че бежанец, „непридружено малолетно или непълнолетно лице“, който пребивава в държава членка, трябва да „не е сключил брак“ съгласно националното му право, за да е налице право на събиране на семейството с възходящи роднини по права линия от първа степен?
2) При утвърдителен отговор: може ли ненавършил пълнолетие бежанец, чийто сключен в чужбина брак не е признат по съображения за обществен ред, да се счита за „непридружено малолетно или непълнолетно лице“ по смисъла на член 2, буква е) и член 10, параграф 3 от [Директива 2003/86]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-632/20: Испания/Комисия, Заключение от 16 юни 2022 г.
Нарушение на член 35 от Регламент (ЕС) 2018/1971, доколкото Косово не е „трета страна“ по смисъла на тази разпоредба
Нарушение на член 35 от Регламент (ЕС) 2018/1971, тъй като не съществува „споразумение със Съюза“ за целите на участието на националния регулаторен орган на Косово в ОЕРЕС
Нарушение на член 35 от Регламент (ЕС) 2018/1971, доколкото Комисията се е отклонила от установената процедура за участие на национални регулаторни органи на трети страни в ОЕРЕС
Липса на достатъчно правно основание за приемането на спорното решение
Липса на институционално правомощие на Европейската комисия да приеме спорното решение
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-459/20: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Mère thaïlandaise d’un enfant mineur néerlandais), Заключение от 16 юни 2022 г.
1) Следва ли член 20 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да откаже право на пребиваване на гражданин на трета държава с ненавършило пълнолетие дете на негова издръжка, което е гражданин на Съюза и е в действителност в отношение на зависимост от този гражданин на трета страна, при положение че ненавършилият пълнолетие гражданин на Съюза се намира не само извън тази държава членка, но и извън Съюза и/или никога не е пребивавал на територията на Съюза, така че на този непълнолетен гражданин на Съюза фактически се отказва достъп до територията на Съюза?
2) а)
Трябва ли гражданите на Съюза (ненавършили пълнолетие) да твърдят или да докажат, че имат интерес от упражняване на правата, които черпят от гражданството на Съюза?
б) В това отношение може ли да е от значение обстоятелството, че ненавършилите пълнолетие граждани на Съюза обикновено не могат самостоятелно да упражняват правата си и не могат сами да избират тяхното местопребиваване, а в това отношение зависят от своите родители (своя родител), което може да има за последица обстоятелството, че от името на ненавършилия пълнолетие гражданин на Съюза може да бъде претендирано упражняване на негови правата в качеството му на гражданин на Съюза, като това би могло да е несъвместимо с други негови интереси по смисъла например на [решение Chavez-Vilchez и др.]?
в) Абсолютни ли са тези права, в смисъл че упражняването им не може да бъде препятствано по никакъв начин или в смисъл че за държавата членка, чийто гражданин е (ненавършилият пълнолетие) гражданин на Съюза, е налице дори позитивно задължение да способства упражняването на тези права?
3) а)
При преценката дали е налице отношение на зависимост по смисъла на първия въпрос, от решаващо значение ли е обстоятелството, че преди подаването на молбата за разрешение за пребиваване или преди приемането на решението, с което на родителя, гражданин на трета държава, се отказва право на пребиваване, или преди датата, на която (националният) съд се произнася с решение в съдебното производство, образувано във връзка с този отказ, същият родител е полагал ежедневните грижи за ненавършилия пълнолетие гражданин на Съюза, както и обстоятелството, че други лица е можело да са полагали такива грижи в миналото и/или са поели (за в бъдеще) отговорността за това?
б) В този контекст може ли от ненавършилия пълнолетие гражданин на Съюза да се изисква, че за да упражнява ефективно правата си, черпени от правото на Съюза, той следва да се установи на територията на Съюза при другия си родител, който е гражданин на Съюза, като обаче е възможно последният да не разполага повече с родителски права по отношение на ненавършилия пълнолетие?
в) При утвърдителен отговор, в това отношение налага ли се различен извод, предвид обстоятелството че този родител упражнява или е упражнявал родителските права и/или е поел полагането на грижите за ненавършилия пълнолетие в правно, финансово или емоционално отношение и че е готов да упражнява тези права и/или да се грижи за ненавършилия пълнолетие?
г) Ако се окаже, че родителят, гражданин на трета държава, сам упражнява родителските права по отношение на ненавършилия пълнолетие гражданин на Съюза, това означава ли, че трябва да се придаде по-малка тежест на въпроса за полагането на грижите в правно, финансово и/или емоционално отношение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.