Заключения

1) Явява ли се размерът на възнаграждението или на съвкупните възнаграждения, определени от Sacem, която заема господстващо положение в значителна част от общия пазар и се ползва с фактически монопол във Франция в управлението на авторските права, и начисляването на свързаните с тях възнаграждения съвместими с член 86 от Договора за Рим, или представлява, напротив, злоупотреба и ограничителна практика чрез налагане на условия, които не подлежат на договаряне и са несправедливи?
2) Представлява ли организацията, посредством група от споразумения, известни като споразумения за взаимно представителство, на фактически монопол в повечето страни от Европейската общност, позволяващ на дружество за управление на авторски права, осъществяващо дейност в една държава членка, да определя произволно и дискриминационно нивото на възнагражденията по такъв начин, че да възпрепятства ползвателите да избират произведения от чуждестранни автори, без да бъдат задължени да плащат възнаграждения за репертоарите, управлявани от дружеството за управление на авторски права в тази държава членка, съгласувана практика, нарушаваща член 85, параграф 1 от Договора за Рим, като по този начин се улеснява злоупотребата с господстващо положение по смисъла на член 86 от този договор?
3) Следва ли член 86 от Договора за Рим да се тълкува в смисъл, че представлява „несправедливо търговско условие“ това, че дружество за управление на авторски права, заемащо господстващо положение в значителна част от общия пазар и обвързано с договори за взаимно представителство с подобни организации в други страни от ЕИО, определя скала и размер на възнаграждението, които са няколко пъти по-големи от тези, прилагани от всички дружества за управление на авторски права в държавите членки на ЕИО, без каквото и да е обективно оправдание и без връзка със сумите, разпределяни на авторите, така че възнаграждението е несъразмерно на икономическата стойност на предоставената услуга?
4) Явява ли се отказът на дружество на автори и издатели, ползващо се с фактически монопол в държава членка, да позволи на ползвателите на фонограми достъп само до чуждестранния репертоар, който управлява, като по този начин се разделя пазарът, действие, което има за предмет или поне за последица предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията по смисъла на член 85, параграф 1?
5) Като се има предвид, че Съдът вече е постановил, че предоставянето на обществеността на запис или книга е неразделно свързано с разпространението на материалната форма на произведението, което води до изчерпване на правото на възнаграждение, и въпреки плащането от страна на купувача на цената на записа, която включва възнаграждението, дължимо за разрешението за използване на произведението, съвместимо ли е прилагането на национално законодателство, приравняващо възпроизвеждането чрез звуковъзпроизвеждаща техника на неправомерно възпроизвеждане, ако не са платени възнагражденията за публично изпълнение, определени от националното дружество за управление на авторски права с фактически монопол, с членове 30 и 59 от Договора, ако тези възнаграждения са прекомерни и дискриминационни и ако техният размер не е определен от самите автори и/или не би бил този, който чуждестранните дружества за управление на авторски права, които ги представляват, биха се съгласили да договорят пряко?