Заключения

1. Следва ли член 18, параграф 4 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота да се тълкува в смисъл, че разрешава на държава членка да откаже възстановяване на ДДС кредит за определен данъчен период или да го прехвърли към следващ период, като вместо това го задържи на основание, че има вземане срещу съответния данъкоплатец за предходен данъчен период, ако това вземане е оспорено от данъкоплатеца и следователно все още не представлява окончателно установено право, когато държавата членка не е получила разрешение по член 27 от Шестата директива за ДДС?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, следва ли член 18, параграф 4 от Шестата директива за ДДС, във връзка с принципа на пропорционалност, да се тълкува в смисъл, че разрешава на държавата членка да предвиди, че необходимостта или неотложността на задържането не могат по никакъв начин да бъдат оспорвани и че задържането не може да бъде заменено с гаранция или отменено, докато оспорваното вземане по ДДС не бъде предмет на окончателно съдебно решение?
3. Следва ли член 18, параграф 4 от Шестата директива да се тълкува в смисъл, че разрешава на държава членка, вместо да възстанови на данъчно задължено лице ДДС кредит за даден данъчен период или да го прехвърли към следващ данъчен период, да го „задържи“ чрез предпазно обезпечение въз основа на допълнително вземане за предходен данъчен период, когато това допълнително вземане е оспорено по съдебен ред и следователно не е основано на окончателно установено право, и когато държавата членка не е получила разрешение по член 27 от Директивата за ДДС?
4. Ако отговорът на предходния въпрос е положителен: Позволяват ли принципът на пропорционалност, закрепен в правото на Общността, и член 18, параграф 4 от Шестата директива за ДДС на държавата членка да предвиди: (1) че данъчно задълженото лице може да оспори обезпечението (валидирано чрез мярката за „задържане“) само чрез представяне на доказателства, опровергаващи твърденията на държавната хазна в официалния доклад, а не чрез оспорване на действителната необходимост и неотложност на тази мярка; (2) че задържането не може да бъде заменено с друг вид обезпечение, нито отменено до постановяване на окончателно решение по оспорваното вземане за плащане, предявено от държавната хазна?
5. Имат ли членове 18, параграф 4 и 27 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота (Директива 77/388/ЕИО) директен ефект в националните правни системи на държавите членки и следователно в белгийското право?
6. Ако да, изключва ли член 18, параграф 4 от Директивата възможността държава членка да откаже възстановяване на ДДС кредит на данъчно задължено лице за определен период или периоди, през които този кредит е възникнал, или да го прехвърли към следващ данъчен период, и вместо това да го задържи чрез белгийската процедура по задържане, която има ефект на предпазно обезпечение по смисъла на член 1445 от белгийския съдебен кодекс, докато не възникне окончателно право в това отношение и само до размера на вземането, отнасящо се до този данъчен период или по-ранни периоди, когато вземането се оспорва от данъчно задълженото лице?
7. Приложим ли е член 18, параграф 4 от Директивата, като се има предвид, че според белгийската държава такова задържане представлява процедура по събиране на вземания?
— Ако да, приложим ли е член 27 от Директивата, ако такова задържане е част от „условията“ (modalités)?
— Ако не, приложим ли е член 27, при условие че такова задържане е процедура по събиране на вземания?
8. Ако член 18, параграф 4 от Директивата е приложим към белгийската процедура по задържане, нарушава ли тази процедура принципа на пропорционалност, както е определен от Съда на Европейските общности?