Заключения

1. Валиден ли е [основният регламент], доколкото в член 1 от него Съветът е определил за цялата Общност максимално гарантирано количество от 385 000 тона тютюневи листа за реколтите от 1988, 1989 и 1990 г., като същевременно е предвидено, че за всеки 1 %, с който е превишено максимално гарантираното количество за вид или група видове, ще има съответно намаление от 1 % на интервенционните цени и премиите, като тези намаления, по-специално за реколтата от 1989 г., не могат да надвишават 15 %, и особено като се има предвид, че не е направено разграничение въз основа на видовете тютюн и засегнатите производители, намалението на цената е наложено общо, без разграничение и без уточняване на намалението, за да се покаже дали даден производител е превишил или не
2. (a) Тъй като ответните производители на тютюн обаче не само на 11 май 1989 г. (публикуване на [регламента за гарантираните количества за 1989 г.]), но дори и на 3 май 1989 г. [датата на приемане на регламента] вече са засадили сорта тютюн Tsebelia за реколтата от 1989 г., възниква въпросът как целта, която преамбюлът на [допълнителния регламент] възлага на максимално гарантираните количества, а именно да се позволи планиране на засаждането, би могла да бъде постигната. (b) ... Irinodikio не е сигурен дали [допълнителният регламент и регламентът за гарантираните количества за 1989 г.] са валидни, доколкото се отнасят до определянето на максимално гарантираните количества за тютюна от сорта Tsebelia за реколтата от 1989 г. и дали тяхното прилагане противоречи на общите принципи за забрана на обратно действие на законодателството на Общността, за защита на оправданите правни очаквания на производителите и купувачите и преработвателите на тютюн и за правна сигурност. 3. Ако отговорът на предходния въпрос е положителен, тогава с оглед на констатацията на Комисията за действително свръхпроизводство и превишение с 44,1 % на максимално гарантираните количества за сортовете Tsebelia и Mavra при реколтата от 1989 г. [Приложение I към регламента за контрол за 1989 г.] и поради тази причина наложеното намаление на премията и интервенционната цена в максимален размер от 15 % [Приложение II към регламента за контрол за 1989 г.], което по отношение на сорта Tsebelia възлиза на 2,304 ECU и 2,037 ECU съответно, валиден ли е [регламентът за контрол за 1989 г.] и може ли да се приложи, както твърди ищецът, клаузата от договорите за отглеждане, сключени на основание Регламент № 4263/88 на Комисията, относно намаляване на договорените цени, съдържаща се в приложението (клауза 8, втора алинея и по-специално трета алинея) към този регламент и която фигурира в договорите за отглеждане, сключени от ответниците с ищеца, и която предвижда следното: „Независимо от разпоредбите на предходната алинея, ако цените или премията за сорта тютюн, посочен в параграф 1, бъдат коригирани с регламент на Общността, купувачът и продавачът ще предоговорят договорната цена. Когато тези цени или премии бъдат коригирани съгласно член 4, параграф 5 от [основния регламент], договорната цена ще бъде коригирана в съответствие с промяната на цената и премиите.“
4. За да се отговори на горепосочените въпроси, накрая възниква последващият въпрос дали факторите, които през 1991 г. доведоха Съда на Европейските общности в дело C-368/89 да отмени регламента, определящ максимално гарантираните количества за реколтата от 1988 г. от сорта Bright, са налице и в настоящия случай, като се има предвид, че Комисията е допуснала същата грешка, като е забавила определянето на максимално гарантираните количества за реколтата от 1989 г., така че също не е било възможно да се постигне определената цел за планиране на засаждането навреме поради специалните климатични условия в тютюневия район, в който се отглежда Tsebelia, или по-общата цел за определяне на максимално гарантираните количества, която е била единствено да се предотврати свръхпроизводството на проблемни сортове като Tsebelia и Mavra. 5. Накрая, в случай че Съдът на Европейските общности постанови, че разглежданите (на Съвета и Комисията) регламенти са валидни, как следва да се тълкуват те по отношение на въпроса дали преработвателното предприятие Odetti Nikou Petridi Anonymos Kapnemboriki AE или ответните производители на тютюн следва да бъдат задължени да възстановят сумата, с която е намалена премията?