Заключения
Заключения
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2000 г.
1) Позволява ли член 6 от Директива 89/592/ЕИО от 13 ноември 1989 година за координиране на разпоредбите относно злоупотребата с вътрешна информация на държава членка да предвиди по-строга дефиниция в своето законодателство, като същевременно предвиди специално изключение от тази по-строга дефиниция за определена категория, а именно холдингови дружества?
2) Съвместимо ли е прилагането на Директива 89/592/ЕИО, транспонирана в Белгия с член 181 от Закона от 4 декември 1990 година, с член 6 от Директивата
Член 181 гласи следното: „Вътрешна информация, за целите на този кодекс, означава информация, която не е публично оповестена, с достатъчно конкретен характер, отнасяща се до един или повече емитенти на прехвърляеми ценни книжа или други финансови инструменти или до една или повече прехвърляеми ценни книжа или други финансови инструменти, която, ако бъде оповестена, би могла да има съществено влияние върху цената на съответните прехвърляеми ценни книжа или други финансови инструменти. Вътрешна информация не включва информация, с която разполагат холдинговите дружества поради тяхната роля в управлението на дружества, в които имат участие, освен ако не е информация, която трябва да бъде оповестена съгласно законовите и подзаконовите разпоредби относно задълженията, произтичащи от официалното листване на прехвърляеми ценни книжа на борсата. Разпоредбите на този кодекс се прилагат за прехвърляеми ценни книжа и други финансови инструменти по смисъла на член 1.“
3) Ако държавата членка е транспонирала Директива 89/592/ЕИО по начина, по който белгийският законодател е направил това в член 181 от Закона от 4 декември 1990 година, и такава транспозиция противоречи на директивата, означава ли това, че по-строгите разпоредби се считат за неприложими в националното законодателство или че те остават напълно приложими и по отношение на холдинговите дружества?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2000 г.
Неизпълнение на задълженията по Директива 95/50/ЕО чрез неизпълнение на задължението за приемане на необходимите закони, подзаконови или административни разпоредби за привеждане в съответствие с директивата или, във всеки случай, чрез неизпълнение на задължението за уведомяване на Комисията за тези мерки
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2000 г.
Нарушение на член 2, параграф 3 от основния регламент
Нарушение на член 190 от Договора
Нарушение на съществени процесуални правила
Нарушение на член 2, параграфи 3 и 6 от основния регламент
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2000 г.
Нарушение на задълженията по член 12 от Шеста директива 77/388/ЕИО чрез прилагане на намалена ставка на ДДС върху предоставянето на пътна инфраструктура срещу заплащане на пътни такси, вместо стандартната ставка.
Неправомерно приравняване на предоставянето на пътна инфраструктура от концесионери към категорията „транспорт на пътници и техния багаж“ по приложение H към Шеста директива, с цел обосноваване на прилагането на намалена ставка.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2000 г.
1. Следва ли член 201, параграф 1, буква а), във връзка с член 201, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година за създаване на Митнически кодекс на Общността да се тълкува в смисъл, че митническо задължение при внос възниква веднага щом митническа декларация за допускане на невносни стоки за свободно обращение, отговаряща на изискванията на член 62 от Митническия кодекс, бъде получена от компетентното митническо учреждение и приемането ѝ бъде удостоверено чрез поставяне на митнически регистрационен печат?
2. Ако на първия въпрос се отговори утвърдително:
Следва ли член 75 от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че митническото учреждение, което е приело такава митническа декларация, има право да я обяви за невалидна или да я обезсили без искане от декларанта, с което митническо задължение, възникнало по член 201, параграф 1, буква а) от Митническия кодекс, се счита за невъзникнало или се погасява по първата алинея на член 233, буква в) от Митническия кодекс, ако декларираните стоки не могат да бъдат освободени на декларанта, тъй като са били изведени преди извършването на разпоредената митническа проверка от определеното място за съхранение и от района, за който отговаря митническото учреждение?
3. Ако на първия въпрос се отговори отрицателно или на втория въпрос се отговори утвърдително:
Следва ли член 203, параграф 1 от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че има извеждане от митнически надзор, когато невносни стоки, декларирани за допускане за свободно обращение, бъдат изведени от определеното място за съхранение/проверка и съответно от местния район, за който отговаря съответното митническо учреждение, въпреки че митническото учреждение е разпоредило митническа проверка?
4. Ако на третия въпрос се отговори отрицателно:
Следва ли член 204, параграф 1 от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че неразрешеното извеждане на стоките от мястото им за съхранение няма „съществено въздействие“ върху правилното функциониране на временния склад, ако след извеждането им стоките могат, при поискване, да бъдат представени в друго митническо учреждение?
5. Може ли да се приеме, че не възниква митническо задължение при внос:
а) по член 201, параграф 1, буква а), във връзка с член 201, параграф 2 от Митническия кодекс, когато митническата декларация е само получена от митническото учреждение, или
б) по член 203, параграф 1 от Митническия кодекс, или
в) по член 204 от Митническия кодекс,
ако към получената от митническото учреждение митническа декларация са приложени технически изрядни сертификати за произход по образец А и за стоките, обхванати от декларацията, се прилага нулева преференциална ставка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2000 г.
1. Съвместима ли е националната административна митническа процедура, доколкото предвижда, че стоките, които не са били освободени в рамките на установените срокове, автоматично и без предварително уведомление подлежат на процедурата за просрочено освобождаване (продажба), с член 53 от Митническия кодекс, по-специално с член 53, параграф 1?
2. Доколкото националната административна митническа процедура предвижда като единствена мярка (прилагана автоматично, както е посочено по-горе), която трябва да бъде предприета от националните митнически органи, прибягването до процедурата за просрочено освобождаване, чиято единствена цел е да се осигури продажбата на стоките, може ли тя да се счита за несъразмерна мярка, нарушаваща правата на защита на данъкоплатците и представляваща пречка за свободното движение на стоки, особено като се има предвид, че прилагана автоматично, тази мярка може да влезе в сила незабавно, т.е. на първия ден след изтичането на законовия срок за съхранение, без вносителят на стоките дори да бъде предупреден или уведомен?
3. Като незабавно предлага стоките за „продажба“ при описаните по-горе обстоятелства, нарушава ли националната административна митническа процедура член 6, параграф 3 от Митническия кодекс на Общността?
4. Нарушава ли националната административна митническа процедура, като не прави задължително уведомяването в процедурата за просрочено освобождаване, както е предвидено в член 638 и сл. от Митническия регламент, член 243 от Митническия кодекс на Общността?
5. В случай че таксата за просрочено освобождаване, предвидена в член 638 и сл. от Митническия регламент, следва да се квалифицира като процесуална административна санкция (както е прието в националната съдебна практика), подлежи ли тази такса на ДДС?
6. Ако се приеме хипотезата, изложена в петия въпрос (че таксата представлява административна санкция), може ли фактът, че тази такса се начислява на адвалорна (обективна) основа, но без каквато и да е препратка към вина на субекта или към действително понесени от митническите органи разходи във връзка с мерки по предпазен надзор, складиране и други, да се счита за нарушение на принципа на пропорционалност?
7. Ако, напротив, се приеме, че посочената такса не е от наказателен характер, а всъщност представлява възнаграждение за услуги, предоставени от митническите органи, оправдано ли е начисляването на ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.