Дело C-28/99: Verdonck и др., Заключение от 12 октомври 2000 г.

1) Позволява ли член 6 от Директива 89/592/ЕИО от 13 ноември 1989 година за координиране на разпоредбите относно злоупотребата с вътрешна информация на държава членка да предвиди по-строга дефиниция в своето законодателство, като същевременно предвиди специално изключение от тази по-строга дефиниция за определена категория, а именно холдингови дружества?
2) Съвместимо ли е прилагането на Директива 89/592/ЕИО, транспонирана в Белгия с член 181 от Закона от 4 декември 1990 година, с член 6 от Директивата

Член 181 гласи следното: „Вътрешна информация, за целите на този кодекс, означава информация, която не е публично оповестена, с достатъчно конкретен характер, отнасяща се до един или повече емитенти на прехвърляеми ценни книжа или други финансови инструменти или до една или повече прехвърляеми ценни книжа или други финансови инструменти, която, ако бъде оповестена, би могла да има съществено влияние върху цената на съответните прехвърляеми ценни книжа или други финансови инструменти. Вътрешна информация не включва информация, с която разполагат холдинговите дружества поради тяхната роля в управлението на дружества, в които имат участие, освен ако не е информация, която трябва да бъде оповестена съгласно законовите и подзаконовите разпоредби относно задълженията, произтичащи от официалното листване на прехвърляеми ценни книжа на борсата. Разпоредбите на този кодекс се прилагат за прехвърляеми ценни книжа и други финансови инструменти по смисъла на член 1.“
3) Ако държавата членка е транспонирала Директива 89/592/ЕИО по начина, по който белгийският законодател е направил това в член 181 от Закона от 4 декември 1990 година, и такава транспозиция противоречи на директивата, означава ли това, че по-строгите разпоредби се считат за неприложими в националното законодателство или че те остават напълно приложими и по отношение на холдинговите дружества?