Заключения

1. Следва ли член 6 от Директива 68/151 да се тълкува в смисъл, че изисква държавите членки да предвидят подходящи санкции не само при непредставяне на баланса и отчета за приходите и разходите, но и при публикуване на неверни такива документи, като се има предвид, че вредата за интересите на членовете и трети лица е по-голяма в последния случай
2. Следва ли критериите за ефективност, пропорционалност и възпиращ характер, които санкциите, приети от държавите членки, трябва да изпълняват, за да се считат за „подходящи“, да се отнасят до естеството или вида на санкцията, разглеждана абстрактно, или до нейното прилагане на практика с оглед на структурните характеристики на правната система, в която тя действа
3. Следва ли принципите, установени в Директиви 78/660, 83/349 и 90/605, върху които трябва да се основават националните мерки, свързани със съставянето и съдържанието на годишните отчети и доклади на капиталовите дружества, да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да определя минимални прагове, под които неточни данни в годишните отчети и доклади не подлежат на наказание
4. Следва ли разпоредбите на член 44, параграф 2, буква г) ЕО, членове 2, буква е) и 6 от Директива 68/151 и член 2 и член 47 от Директива 78/660, както са консолидирани с Директиви 83/349 и 90/605, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което не предвижда наказуемост за дружествата при нарушение на задълженията за оповестяване и предоставяне на точна информация относно определени документи (включително баланса и отчета за приходите и разходите), когато оповестяването на неверни отчети или липсата на информация води до изкривяване на финансовите резултати за даден период или на нетните активи, което не надвишава определен процентен праг
5. Следва ли разпоредбите на посочените директиви да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което не предвижда наказуемост за дружествата при нарушение на задълженията за оповестяване и предоставяне на точна информация, когато неверните данни или измамните пропуски са резултат от оценки, които, разглеждани поотделно, се различават от действителните стойности с не повече от определен праг
6. Следва ли разпоредбите на посочените директиви да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което не предвижда наказуемост за дружествата при нарушение на задълженията за оповестяване и предоставяне на точна информация, когато неверните данни или измамните пропуски и, следователно, оповестяването и изявленията, които не дават вярна и точна представа за активите, пасивите и финансовото състояние на дружеството, не изкривяват „в значителна степен“ активите, пасивите и финансовото състояние на дружеството (макар че националният законодател определя понятието „значително изкривяване“)
7. Следва ли разпоредбите на посочените директиви да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което, в отговор на нарушение от страна на дружествата на задълженията за оповестяване и предоставяне на точна информация, наложени с цел защита на „интересите както на членовете, така и на трети лица“, позволява само на членовете и кредиторите да поискат налагане на санкция, като по този начин изключва трети лица от всякаква обща и ефективна защита
8. Следва ли разпоредбите на посочените директиви да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което, в отговор на нарушение от страна на дружествата на задълженията за оповестяване и предоставяне на точна информация, предвижда диференцирана система от санкции, при която възможността за налагане на наказание по жалба, заедно с по-сериозни и ефективни санкции, е запазена само за нарушения, причиняващи вреда на членовете и кредиторите
9. Следва ли член 6 от Директива 68/151 да се тълкува в смисъл, че изисква държавите членки да предвидят подходящи санкции не само за непредставяне на баланса и отчета за приходите и разходите, но и за неверното им представяне, за други документи, адресирани до членовете или до обществеността, или за всякаква информация относно активите и пасивите, икономическото и финансовото състояние, която дружеството е длъжно да предостави относно себе си или групата, към която принадлежи
10. Следва ли понятието „подходяща“ санкция по смисъла на член 5 от Договора за ЕИО да се разбира като изискващо санкция, която е „ефикасна, ефективна и действително възпираща“
11. Отговарят ли новите членове 2621 и 2622 от Гражданския кодекс, изменени с Законодателен декрет № 61 от 11 април 2002 г., на тези критерии: по-специално може ли член 2621 от Гражданския кодекс, който предвижда наказание лишаване от свобода до една година и шест месеца за нарушения, които не причиняват финансови загуби или при които не може да се образува наказателно производство по член 2622 от Гражданския кодекс поради липса на жалба, да се определи като „действително възпираща“ и „действително подходяща“
И накрая, подходящо ли е, от гледна точка на специфичната защита на колективния интерес към „прозрачността“ на корпоративния пазар и възможността този интерес да придобие общностно измерение, да се предвиди по отношение на нарушения по член 2622 от Гражданския кодекс (тези, извършени по отношение на дружества, които не са листвани на борсата), че наказателното производство може да се образува само по жалба на членове на съответното дружество или негови кредитори?