Заключения
Заключения
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2005 г.
1) Явява ли се срокът от два месеца по член 3, параграф 4 от Директива 90/313 срок за редовност, тоест само индикативен за органа, до който е отправено искането за предоставяне на информация, или е задължителен срок, който този орган трябва да спазва
2) В случай че срокът от два месеца е задължителен и че след изтичането на този срок органът, до който е отправено искането за предоставяне на информация, не е приел никакво решение, какво е решението, посочено в член 4 in fine от горепосочената директива, относно което може да бъде поискано съдебно или административно преразглеждане „в съответствие с приложимите национални правни разпоредби“
3) Забраняват ли член 3, параграф 4 и член 4 от горепосочената директива „приложимите национални правни разпоредби“ да тълкуват бездействието на органа, до който е отправено искането за предоставяне на информация, и то бездействието за срок от два месеца, посочен в член 3, параграф 4 от директивата, като имплицитно решение за отказ на искането, тоест решение, което не е мотивирано, но което може да бъде предмет на съдебно или административно преразглеждане по член 4
4) В случай че срокът от два месеца, посочен в член 3, параграф 4 от директивата, е срок за редовност, препятстват ли член 3, параграф 4 и член 4 от директивата това „приложимите национални правни разпоредби“ да предвиждат възможност за заявителя на информация да покани органа на публичната власт да отговори на неговото искане за предоставяне на информация в определен срок, като при продължаващо бездействие на органа това се счита за имплицитно решение за отказ за предоставяне на информация, което решение може да бъде предмет на съдебно или административно преразглеждане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2005 г.
Може ли отличителният характер на марка по смисъла на член 3, параграф 3 от Директива 89/104 и член 7, параграф 3 от Регламент № 40/94 да бъде придобит вследствие или в резултат на използването на тази марка като част от или във връзка с друга марка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2005 г.
Съдът на първа инстанция е допуснал грешка при прилагането на правото, като е приел, че оспорваният акт не може да бъде предмет на жалба за отмяна по член 230 ЕО, тъй като не поражда самостоятелни правни последици, различни от тези на националния декрет.
Съдът на първа инстанция е изопачил обхвата на член 12 от Акта от 1976 г., като е приел, че единствено националният декрет поражда обвързващи правни последици, засягащи интересите на жалбоподателя.
Парламентът е упражнил преценка по същество относно правното положение на жалбоподателя, което показва, че оспорваният акт не е автоматично следствие от друг акт, а представлява самостоятелен акт, подлежащ на обжалване.
Оспорваният акт сам по себе си е изисквал последващи мерки по изпълнение, което доказва, че има самостоятелни правни последици.
Съдът на първа инстанция неправилно е приложил принципа относно потвърждаващите актове, като е приел, че оспорваният акт не може да бъде обжалван, тъй като не поражда нови правни последици.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2005 г.
1. Трябва ли член 12 ЕО да се тълкува в смисъл, че препятства разпоредбите на член 1a, параграф 1, точка 1 и член 10, параграф 1, точка 1 от Einkommensteuergesetz, въз основа на които данъкоплатец с местожителство в Германия не може да приспадне издръжката, платена на бившата си съпруга, която живее в Австрия, дори ако би имал това право, ако тази съпруга все още имаше местожителство в Германия?
2. В случай че на първия въпрос бъде даден отрицателен отговор: трябва ли член 18, параграф 1 ЕО да се тълкува в смисъл, че препятства разпоредбите на член 1a, параграф 1, точка 1 и член 10, параграф 1, точка 1 от Einkommensteuergesetz, въз основа на които данъкоплатец с местожителство в Германия не може да приспадне издръжката, платена на бившата си съпруга, която живее в Австрия, дори ако би имал това право, ако тази съпруга все още имаше местожителство в Германия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2005 г.
1. Как следва да се тълкува изразът „постоянен обект“ по смисъла на член 9 от Шестата директива?
2. Кои са факторите, които следва да се вземат предвид при определяне дали предоставянето на услуги чрез игрални автомати се извършва от стопанския обект на дружество като CI или от който и да е постоянен обект, който такова дружество може да притежава?
3. По-специално:
(а) Когато дейността на дружество („А“) е структурирана при обстоятелства като тези по настоящото дело така, че свързано дружество („Б“), чиито стопански обект се намира извън територията на Общността, предоставя услуги чрез игрални автомати и единствената цел на структурата е да се елиминира задължението на А да плаща ДДС в държавата, в която е установено:
(i) може ли услугите чрез игрални автомати да се считат за предоставени от постоянен обект в тази държава членка; и ако да,
(ii) следва ли услугите чрез игрални автомати да се считат за предоставени от постоянния обект или се считат за предоставени от мястото, където Б е установило своята дейност?
(б) Когато дейността на дружество („А“) е структурирана така, че за целите на правилата за мястото на доставка свързано дружество („Б“), при обстоятелства като тези по настоящото дело, твърди, че предоставя услуги чрез игрални автомати от стопански обект извън територията на Общността и няма постоянен обект, от който тези услуги се предоставят, в държавата членка, в която е установено А, и единствената цел на структурата е да се елиминира задължението на А да плаща ДДС в тази държава върху тези услуги:
(i) квалифицират ли се транзакциите между Б и свързаните дружества в държавата членка („А“, „С“ и „D“) за целите на ДДС като доставки, извършени от или към тези дружества в хода на тяхната икономическа дейност; ако не,
(ii) кои фактори следва да се вземат предвид при определяне на идентичността на доставчика на услугите чрез игрални автомати?
4. (а) Съществува ли принцип на злоупотреба с право, който (независимо от тълкуването на ДДС директивите) е в състояние да изключи предимството, търсено в случай като настоящия?
(б) Ако да, как действа той при обстоятелства като настоящите?
5. (а) Какво значение, ако има такова, следва да се отдаде на факта, че А, С и D не са дъщерни дружества на Б и че Б не контролира А, С и D нито юридически, нито икономически?
(б) Би ли имало значение за някой от горните отговори, ако видът управление, осъществявано от Б в неговия стопански обект извън територията на Общността, е необходимо за предоставянето на услуги чрез игрални автомати на клиенти и нито А, С, нито D извършват тези дейности?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2005 г.
Нарушение на Регламент (ЕО) № 1663/95, доколкото Комисията не е провела надлежна консултация с испанските органи относно естеството на направените изменения, в нарушение на член 8 от този регламент
Неправилност на финансовата корекция, наложена върху сметките на разплащателната агенция Кастилия-Ла Манча
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2005 г.
1) Пречи ли Директива 85/374/ЕИО на Съвета от 25 юли 1985 година относно сближаването на законодателствата и административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от дефектни стоки, на система, съгласно която доставчикът носи неограничена отговорност на производителя по смисъла на директивата
2) Пречи ли посочената директива на система, съгласно която доставчикът е длъжен, в съответствие със съдебната практика, да носи в пълен обем отговорността на производителя за вина, както е установено в съдебната практика, в случай на дефект на продукта, който е причинил вреда на здравето или имуществото на потребителя
3) С оглед: 1. на протокола от заседанието на Съвета на министрите, публикуван в BEUC‑News, Legal Suplement 12 ноември/декември 1985 г., стр. 20 и 21, чийто точка 2 гласи: „Изявления по членове 3 и 12: „Що се отнася до тълкуването на членове 2 и 10[3], Съветът и Комисията се съгласиха, че нищо не пречи на държавите членки да установят в своето национално законодателство правила, уреждащи отговорността на доставчика, тъй като тази отговорност не е уредена от директивата. Освен това има съгласие относно факта, че, в съответствие с директивата, държавите членки могат да приемат разпоредби относно окончателното взаимно разпределение на отговорността между няколко отговорни производители (вж. член 3) и доставчици“, 2. на член 13 от директивата, който гласи: „Тази директива не засяга никакви права, които увреденото лице може да има съгласно разпоредбите за договорна или извъндоговорна отговорност или въз основа на специална система за отговорност, съществуваща към момента на уведомяване на тази директива“, се поставя въпросът дали директивата пречи на държава членка да уреди по законодателен път отговорността на доставчика за дефектен продукт, при условие че доставчик по смисъла на член 4, параграф 3, първо изречение от датския закон е лице, което в рамките на своята търговска дейност пуска продукт на пазара, без да се счита за производител по смисъла на определението в член 3 от директивата относно отговорността за дефектни продукти. 4) Пречи ли директивата (Директива 85/374/ЕИО на Съвета от 25 юли 1985 година относно сближаването на законодателствата и административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от дефектни стоки) на това държавите членки да приемат правна уредба относно отговорността за продукти, съгласно която доставчикът – без самият той да е производител или да се счита за производител по член 3 от директивата – носи: – отговорността на производителя по смисъла на директивата
– отговорността за вина на производителя, установена в съдебната практика, в областта на отговорността за вреди, причинени от продукта върху здравето или имуществото на потребителя
Съответната правна уредба предвижда, че: a) доставчик е лице, което в рамките на своята търговска дейност пуска продукт на пазара, без да се счита за производител (член 4, параграф 3, първо изречение от датския закон); b) производителят може да носи отговорност и следователно доставчикът не носи отговорност, ако това не е така (член 10 от датския закон); c) доставчикът има възможност да се обърне към производителя с регресен иск (член 11, параграф 3 от датския закон). 5) Пречи ли директивата (Директива 85/374/ЕИО на Съвета от 25 юли 1985 година относно сближаването на законодателствата и административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от дефектни стоки) на това държава членка да остави в сила правило, не под формата на правна уредба, а произтичащо от съдебната практика, което е било установено преди приемането на директивата, съгласно което доставчикът – без самият той да е производител или да се счита за производител по член 3 от директивата – носи: – отговорността на производителя по смисъла на директивата
– отговорността за вина на производителя, установена в съдебната практика, в областта на отговорността за вреди, причинени от продукта върху здравето или имуществото на потребителя
Съответното правило, произтичащо от съдебната практика, предвижда, че: a) доставчик е лице, което в рамките на своята търговска дейност пуска продукт на пазара, без да се счита за производител (член 4, параграф 3, първо изречение от датския закон); b) производителят може да носи отговорност и следователно доставчикът не носи отговорност, ако това не е така (член 10 от датския закон); c) доставчикът има възможност да се обърне към производителя с регресен иск (член 11, параграф 3 от датския закон).
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2005 г.
Следва ли първата и втората алинея на член 11, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 3665/87, изменен с Регламент (ЕО) № 2945/94, да се тълкуват – включително с оглед на принципа на пропорционалност – в смисъл, че невярна информация, отнасяща се до отделни позиции, посочени в експортната декларация, която би могла да доведе до получаване от износителя на експортна премия, по-висока от дължимата, е достатъчна, за да се приложи санкционното намаление на експортната премия в размера, предвиден в тези разпоредби, дори когато износителят изрично е заявил в отделното заявление за плащане, което трябва да бъде подадено съгласно националното законодателство, че няма да иска експортна премия за съответните позиции в експортната декларация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.