Дело C-186/04: Housieaux, Заключение от 27 януари 2005 г.

1) Явява ли се срокът от два месеца по член 3, параграф 4 от Директива 90/313 срок за редовност, тоест само индикативен за органа, до който е отправено искането за предоставяне на информация, или е задължителен срок, който този орган трябва да спазва

2) В случай че срокът от два месеца е задължителен и че след изтичането на този срок органът, до който е отправено искането за предоставяне на информация, не е приел никакво решение, какво е решението, посочено в член 4 in fine от горепосочената директива, относно което може да бъде поискано съдебно или административно преразглеждане „в съответствие с приложимите национални правни разпоредби“

3) Забраняват ли член 3, параграф 4 и член 4 от горепосочената директива „приложимите национални правни разпоредби“ да тълкуват бездействието на органа, до който е отправено искането за предоставяне на информация, и то бездействието за срок от два месеца, посочен в член 3, параграф 4 от директивата, като имплицитно решение за отказ на искането, тоест решение, което не е мотивирано, но което може да бъде предмет на съдебно или административно преразглеждане по член 4

4) В случай че срокът от два месеца, посочен в член 3, параграф 4 от директивата, е срок за редовност, препятстват ли член 3, параграф 4 и член 4 от директивата това „приложимите национални правни разпоредби“ да предвиждат възможност за заявителя на информация да покани органа на публичната власт да отговори на неговото искане за предоставяне на информация в определен срок, като при продължаващо бездействие на органа това се счита за имплицитно решение за отказ за предоставяне на информация, което решение може да бъде предмет на съдебно или административно преразглеждане?