всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Заключения

Заключения

Дело C-209/23: RRC Sports, Заключение от 15 май 2025 г.

Трябва ли член 101 [ДФЕС] (картелна забрана), член 102 ДФЕС (забраната за злоупотреба с господстващо положение) и член 56 ДФЕС (свободно предоставяне на услуги), както и член 6 от [ОРЗД] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, приета от световна спортна федерация (в случая: [ФИФА]), към която принадлежат 211 национални спортни федерации по съответния спорт (в случая: футбол) и чиито правила следователно са задължителни поне за по-голямата част от участниците в съответните национални професионални лиги по този спорт (в случая: клубове (което означава и футболни клубове, регистрирани като капиталови дружества), играчи (които са членове на клубове) и футболни агенти), със следното съдържание: 1) забранено е по отношение на футболни агенти да се договарят или плащат възнаграждения, които надвишават горна граница, изчислена като процент от трансферната сума или годишното възнаграждение на съответния играч, както е предвидено в член 15, параграф 2 от [FFAR]; 2) на трети лица е забранено да плащат дължимо по договора за представителство с футболния агент възнаграждение от името на договорния партньор на футболния агент, както е предвидено в член 14, параграфи 2 и 3 от FFAR; 3) на клубове е забранено да плащат повече от 50 % от общото възнаграждение, дължимо от играча и клуба за услугите на футболния агент, в случаите, когато футболен агент работи за приемащия клуб и за играча, както е предвидено в член 14, параграф 10 от FFAR; 4) за издаването на лиценз за футболен агент, което е условие за получаване на разрешение за предоставяне на услуги по футболно агентство, се изисква кандидатът да се подчинява на вътрешните правила на световната спортна федерация (в случая: FFAR, Устава на ФИФА, Дисциплинарния правилник на ФИФА, Етичния правилник на ФИФА, [ПСТИ на ФИФА], както и уставите, правилниците, предписанията и решенията на органите и комисиите), както и на нейната юрисдикция и на юрисдикцията на конфедерациите и асоциациите членки, както е предвидено в член 4, параграф 2, член 16, параграф 2, буква b), член 20 от FFAR във връзка с член 8, параграф 3, член 57, параграф 1, член 58, параграфи 1 и 2 от Устава на ФИФА, член 5, буква a), член 49, член 53, параграф 3 от Дисциплинарния правилник на ФИФА, член 4, параграф 2, член 82, параграф 1 от Етичния правилник на ФИФА; 5) установяват сe условия за издаване на лиценз за футболен агент, съгласно които издаването на лиценз се изключва окончателно, без възможност за последващото му издаване, в случай на присъда или споразумение в наказателно производство, или на забрана за дейност за срок от най-малко две години, спиране на действието или отнемане на разрешение, или друго лишаване от права от страна на орган или спортна асоциация, както е предвидено в член 5, параграф 1, буква a), подточки ii) и iii) от FFAR; 6) на футболни агенти е забранено, във връзка със сключването на споразумение за трансфер и/или трудов договор, да предоставят услуги по футболно агентство или други услуги на и да получават възнаграждение за тези услуги от а) прехвърлящия клуб и приемащия клуб, б) прехвърлящия клуб и играча, в) всички участващи страни (прехвърлящ клуб, приемащ клуб и играч), както съответно е предвидено в член 12, параграфи 8 и 9 от FFAR; и 6а) на футболни агенти е забранено, във връзка със сключването на споразумение за трансфер и/или трудов договор съвместно със свързан футболен агент, да предоставят услуги по футболно агентство или други услуги на и да получават възнаграждение за тези услуги от а) прехвърлящия клуб и приемащия клуб, б) прехвърлящия клуб и играча, в) всички участващи страни (прехвърлящ клуб, приемащ клуб и играч), ако терминът „свързан футболен агент“ включва сътрудничество в съответствие с определението за „свързан футболен агент“ („Connected Football Agent“), предвидено във FFAR (стр. 6, точка (iv) от FFAR), както е предвидено в член 12, параграф 10 от FFAR във връзка с определението „свързан футболен агент“, стр. 6, точка (iv) от FFAR; 7) на футболни агенти е забранено да установяват контакт или да сключват договор за представителство с клуб, играч, асоциация — членка на световна спортна федерация, или с юридическо лице, управляващо т.нар. single entity league, на които е разрешено да ангажират футболни агенти и които са сключили договор за изключителни права с друг футболен агент, както е предвидено в член 16, параграф 1, букви b) и c) от FFAR; 8) имената и подробна информация за всички футболни агенти, имената на клиентите, които те представляват, услугите, които футболните агенти предоставят на всеки отделен възложител, и/или подробностите за всички сделки с участието на футболни агенти, включително размерът на възнаграждението, което се изплаща на футболните агенти, трябва да бъдат качени на платформа на световната спортна федерация, като до тази информация се предоставя частичен достъп на други клубове, играчи или футболни агенти, както е предвидено в член 19 от FFAR; 9) забранено е да се договаря възнаграждение за услуги по футболно агентство по друг начин освен изключително въз основа на възнаграждението на играча или трансферната сума, както е предвидено в член 15, параграф 1 от FFAR; 10) съществува презумпция, че други услуги, предоставени от футболен агент или свързан с него футболен агент 24 месеца преди или след предоставянето на услуга по футболно агентство на клиент, включен в сделката, за която са предоставени услугите по футболно агентство, представляват част от услугите по футболно агентство, и доколкото презумпцията не може да бъде оборена, възнаграждението за другите услуги се счита за част от възнаграждението за услугата по футболно агентство, както е предвидено в член 15, параграфи 3 и 4 от FFAR; 11) размерът на възнаграждението на футболния агент се изчислява като процент само от действително изплатената на играча заплата, както е предвидено в член 14, параграфи 7 и 12 от FFAR; 12) футболните агентите са длъжни да оповестяват на световната спортна федерация следната информация: а) в срок от 14 дни след сключването: всяко споразумение с клиент, което не е споразумение за представителство, включително, но не само, други услуги, и поисканата на платформата информация; б) в срок от 14 дни след изплащане на възнаграждение: поисканата на платформата информация; в) в срок от 14 дни след изплащане на възнаграждение по всеки договор с клиент, различен от договор за представителство: поисканата на платформата информация; г) в срок от 14 дни от датата на възникване: всяко договорно или друг вид споразумение между футболни агенти за сътрудничество при предоставянето на каквито и да било услуги или за споделяне на приходите или печалбите от която и да е част от техните услуги по футболно агентство; д) при условие че извършват дейността си чрез агенция, в срок от 14 дни след първата сделка с участието на агенцията: броя на футболните агенти, които извършват дейност чрез същата агенция, и имената на всички служители, както е предвидено в член 16, параграф 2, буква й), подточки ii)—v) и буква к), подточка ii) от FFAR; 13) на клубовете е забранено да договарят с футболни агенти възнаграждения или компоненти на възнаграждения за трансфер на играч или да плащат на футболни агенти възнаграждения или компоненти на възнаграждения, чиято основа на изчисление зависи (и) от бъдеща компенсация, която клубът получава от следващ трансфер на играча, както е предвидено в член 18б, параграф 1, първа хипотеза от ПСТИ на ФИФА и в член 16, параграф 3, буква e) от FFAR“.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-327/24: Lolach, Заключение от 15 май 2025 г.

Трябва ли членове 72 и 73 [от ЕКЕС] да се тълкуват в смисъл, че когато преценяват дали да наложат задължение за достъп до строителна инфраструктура, която според пазарния анализ не представлява част от съответния пазар, националните регулаторни органи трябва да проверят единствено дали неналагането на това задължение би попречило на възникването на устойчив конкурентен пазар или не би било в интерес на крайните ползватели, или налагането на такова задължение за достъп би могло да се прецени с оглед на „набор от цели“, включващ както посочените условия, така и равностойни на тях цели по член 3 [от ЕКЕС], а евентуално и някои други цели?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-428/23: ROGON и др., Заключение от 15 май 2025 г.

Съответства ли правилник на спортна федерация, който се прилага за членовете ѝ и урежда използването на услуги от външни предприятия на пазара нагоре по веригата спрямо дейността ѝ, на развитите от Съда на Европейския съюз в решение Wouters […] и в решение Meca Medina […] принципи, съгласно които при прилагането на картелната забрана:
– трябва да се разгледа общият контекст, в който е взето и в който поражда последици съответното решение, както и по-конкретно преследваните с него цели,
– след което трябва да се провери дали ограничаващите конкуренцията последици от решението са присъщи на преследването на посочените цели,
– и дали са пропорционални на тези цели (наричан по-нататък „тестът Meca Medina“)?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: в такъв случай приложим ли е тестът Meca Medina към всички правила от посочения правилник или е приложим с оглед на определени материалноправни критерии, като например по-близката или по-далечната връзка на съответното правило със спортната дейност на федерацията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-489/23: Casa Judeţeană de Asigurări de Sănătate Mureș и др., Заключение от 15 май 2025 г.

1) Трябва ли членове 49 и 56 ДФЕС и член 7, параграф 7 от Директива [2011/24] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която автоматично обвързва възстановяването на разходите, направени от задължително осигуреното лице в държавата членка на пребиваване, с извършването на медицинска преценка от медицински специалист, който предоставя здравни услуги в здравноосигурителната система на тази държава, както и с последващото издаване от този специалист на искане за хоспитализация, без да е разрешено да се представят равностойни медицински документи, издадени от частни медицински заведения, включително когато хоспитализацията е била извършена и здравната услуга е била предоставена в държава членка, различна от държавата на пребиваване на осигуреното лице?
2) Трябва ли членове 49 и 56 ДФЕС, член 22, параграф 1, буква в) от Регламент [№ 1408/71], принципите на свободно движение на пациенти и услуги и принципите на ефективност и на пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която — в случай че не е получено предварително разрешение — определя обема на услугите, които следва да бъдат заплатени на равнището на разходите, които биха били поети от държавата членка на пребиваване, ако медицинските грижи бяха предоставени на нейна територия, чрез формула за изчисление, която значително ограничава размера на това обезщетение в сравнение с действително направените от осигуреното лице разходи в държавата членка, която е предоставила разглежданите здравни услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-602/22: ABLV Bank/ЕСП, Заключение от 13 май 2025 г.

Неправилно тълкуване на член 18 от Регламент (ЕС) № 806/2014 и липса на компетентност на Единния съвет за преструктуриране да приема формални отрицателни решения относно преструктурирането
Нарушение на съдебната практика относно делегирането на правомощия на агенциите на Европейския съюз
Пренебрегване или неправилно разглеждане на доводи и доказателства, представени в първоинстанционното производство
Неправилна преценка на допустимостта на жалбата срещу решението, отнасящо се до дъщерното дружество ABLV Bank Luxembourg

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-698/23: ЕНОЗД/Парламент и Съвет, Заключение от 8 май 2025 г.

Нарушение на принципа на институционално равновесие по смисъла на решение Парламент/Съвет и на правото на ефективна защита на правомощията на ЕНОЗД като независим орган
Грешка при преценката, че ЕНОЗД не е пряко засегнат от оспорваните преходни разпоредби по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-560/23: Tang, Заключение от 8 май 2025 г.

Трябва ли правилата относно сроковете по член 29, параграфи 1 и 2 от Регламента [„Дъблин III“] да се тълкуват в смисъл, че шестмесечният срок, предвиден в член 29, параграф 1, втора хипотеза от [този регламент], започва да тече от датата на окончателното решение по същество, когато орган по обжалването на молещата държава членка като посочения в член 27 от [разглеждания регламент] е върнал на компетентния първоинстанционен орган преписката относно прехвърлянето, а впоследствие последният е приел ново решение за прехвърляне повече от шест месеца след като е получено съгласието на компетентната държава членка за обратното приемане — по-специално ако причината за връщането на преписката е, че компетентната държава членка, която първоначално е приела прехвърлянето, впоследствие е решила принципно да спре прехвърлянията по [същия регламент] — и когато спрямо съответната мярка за извеждане на чужденеца е приложено суспензивното действие на обжалването?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-580/23: Mio и др., Заключение от 8 май 2025 г.

1) Как следва да се извърши проверката, за да се прецени дали обект на приложното изкуство се ползва с широкообхватната закрила на авторското право като произведение по смисъла на членове 2—4 от [Директива 2001/29], а също така кои фактори трябва или e трябвало да се вземат предвид, за да се определи дали този обект отразява личността на автора, представлявайки проява на неговия свободен и творчески избор
В това отношение по-конкретно се поставя въпросът дали проверката за оригиналност следва да се съсредоточи върху елементите, свързани с творческия процес и авторовото обяснение на конкретния му избор при създаването на обекта, или върху елементите, свързани със самия обект и крайния резултат от творческия процес, както и върху въпроса дали самият обект има художествен ефект.
2) За отговора на въпрос 1, както и на въпроса дали даден обект на приложното изкуство отразява личността на автора, представлявайки проява на неговия свободен и творчески избор, какво е значението на обстоятелствата, че:
а) обектът се състои от елементи, откривани в широкоразпространени форми?
б) обектът се основава на вече познат промишлен дизайн и представлява негова разновидност или текуща тенденция в този дизайн?
в) идентични или сходни обекти са били създадени преди или — независимо от и без познаване на обекта на приложното изкуство, за който се иска закрила като произведение — след създаването на въпросния обект?
3) Как следва да се преценява сходството и какво сходство се изисква при разглеждането на въпроса дали даден обект на приложното изкуство, с който се твърди, че се нарушават права, попада в обхвата на закрилата на произведенията и нарушава изключителното право, което съгласно членове 2—4 от [Директива 2001/29] трябва да се предостави на автора на съответното произведение
В това отношение по-специално се пита дали проверката трябва да се съсредоточи върху това дали произведението е разпознаваемо в обекта, с който се твърди, че се нарушават права, или върху това дали този обект създава същото цялостно впечатление като произведението, или пък тази проверка следва да се съсредоточи върху нещо друго.
4) За отговора на въпрос 3 и на въпроса дали обект на приложното изкуство, с който се твърди, че се нарушават права, попада в обхвата на закрилата на дадено произведение и нарушава изключителното право върху произведението, какво е значението:
а) на степента на оригиналност на произведението за обхвата на закрилата на това произведение?
б) на обстоятелството, че произведението и обектът на приложното изкуство, с който се твърди, че се нарушават права, съдържат елементи, откривани в общоразпространени форми, или се основават на вече познати промишлени дизайни и представляват тяхна разновидност или текуща тенденция на съответния дизайн?
в) на обстоятелството, че идентични или сходни обекти са били създадени преди или — независимо от и без познаване на произведението — след създаването на това произведение?
1) Що се отнася до произведенията на приложното изкуство, съществува ли определено съотношение правило—изключение между закрилата съгласно правото в областта на промишления дизайн и авторскоправната закрила, така че при проверката за оригиналност на тези произведения съгласно авторското право да се поставят по-високи изисквания към свободния и творчески избор на автора, отколкото при други видове произведения?
2) Следва ли при проверката за оригиналност съгласно авторското право да се взема предвид (и) субективното схващане на автора за творческия процес, и трябва ли той по-специално да прави свободен и творчески избор съзнателно, за да може този избор да се счита за свободен и творчески избор по смисъла на практиката на [Съда]?
3) Ако в рамките на проверката за оригиналност релевантен фактор е дали и до каква степен художественото творчество е намерило обективен израз в произведението: могат ли да бъдат взети предвид при тази проверка и обстоятелства, настъпили след релевантната за преценката на оригиналността дата на създаване на дизайна, като например представянето на дизайна на художествени изложби или в музеи, или пък полученото в професионалните среди признание?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-115/24: Österreichische Zahnärztekammer, Заключение от 8 май 2025 г.

1.1. Обхваща ли приложното поле на член 3, буква г) от Директива [2011/24], съгласно който при телемедицински услуги се приема, че здравното обслужване се предоставя в държавата членка, в която е установен доставчикът на здравно обслужване, само възстановяването на разходите по смисъла на член 7 от тази директива?
1.2. При отрицателен отговор на въпрос 1.1., предвижда ли член 3, буква г) от Директива 2011/24 общ принцип на страната на произход по отношение на телемедицинските услуги?
1.3. Предвижда ли Директива [2000/31] принцип на страната на произход по отношение на телемедицинските услуги?
2.1. Отнася ли се „здравното обслужване“, „предоставяно“„при телемедицински услуги“ по смисъла на член 3, буква г) от Директива 2011/24, само до отделни медицински услуги (трансгранично) извършвани посредством [ИКТ], или се отнася до цялостен договор за обслужване, който може да включва и физически прегледи в държавата на пребиваване на пациента?
2.2. Ако е възможно да се включват физически прегледи, трябва ли да имат превес услугите посредством [ИКТ], за да е налице „здравното обслужване“, „предоставяно“„при телемедицински услуги“, и ако е така, по какви критерии следва да се преценява този превес?
2.3. Трябва ли медицинско лечение като цяло да се счита за „трансгранично здравно обслужване“ по смисъла на член 3, букви г) и д) от Директива 2011/24, ако от гледна точка на пациента доставчикът на здравно обслужване, установен в другата държава членка, с когото пациентът е сключил договор за обслужване (в случая дентална клиника), извършва една част от общото лечение посредством [ИКТ], а другата част от общото обслужване се предоставя от доставчик на здравно обслужване (упражняващ професията лекар по дентална медицина), установен в същата държава членка като пациента?
3.1. Трябва ли член 2, буква н) във връзка с член 3, буква г) и член 4, буква а) от Директива 2011/24 и във връзка с член 5, параграф 3 от Директива [2005/36] да се тълкува в смисъл, че в случай на „предоставяне“ на „здравно обслужване чрез „телемедицински услуги“ в Австрия дентална клиника, установена в Германия, трябва да спазва действащите в Австрия правила за професионално поведение с професионален, нормативен или административен характер (по-специално членове 24, 26 и 31 от австрийския ZÄG)?
3.2. Трябва ли член 5, параграф 3 от Директива 2005/36 да се тълкува в смисъл, че доставчик на здравно обслужване се премества в друга държава членка, ако предоставя медицинско обслужване само посредством [ИКТ]
При отрицателен отговор, налице ли е преместване в друга държава членка, ако той извършва физически прегледи или лечение чрез сътрудници по изпълнението в държавата на пребиваване на пациента?
4. Допуска ли свободното предоставяне на услуги съгласно член 56 и сл. ДФЕС разпоредбите на [ZÄG], членове 24 и сл. от който основно предвиждат пряко и лично упражняване на професията и свободно предоставяне на услуги само „временно“ в рамките на член 31 от този закон за „граждани на ЕИП“, и в частност при положения като това по настоящото дело, когато чуждестранен лекар по дентална медицина — по принцип трайно — предоставя услуги в рамките на единен договор за обслужване отчасти чрез [ИКТ] от чужбина (в смисъл на трансгранично предоставяне на услуги от разстояние) и отчасти на територията на страната, използвайки като сътрудник по изпълнението австрийски лекар по дентална медицина, който има право да упражнява професията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-744/23: Zlakov, Заключение от 8 май 2025 г.

1. „Доставка на услуги“ на смисъла чл. 2, пap. 1, буква „[в]“, чл. 24, пap. 1, чл. 26, [пар.] 1, буква „б“ и чл. 28 от [Директивата за ДДС] следва ли да се тълкува в смисъл, че включва: [а)] предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна по съдебно дело; [б)] предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ
2. „Безвъзмездна услуга“ по смисъла чл. 26, [пар.] 1, буква „б“ от [Директивата за ДДС], следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява: [а)] предоставянето на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна по съдебно дело; [б)] предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ
3. „Възмездна услуга“ по смисъла на чл. 2, пap. 1, буква „[в)]“, чл. 24, пap. 1 и чл. 26, ал. 1, буква „б“ от [Директивата за ДДС], следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ
4. „Данъчно задължено лице“ по смисъла на чл. 28 и чл. 75 от [Директивата за ДДС], следва [ли] да се тълкува в смисъл, че [обхваща]: [а)] адвокат (еднолично адвокатско дружество), което е предоставило безплатна правна помощ (pro bono) на страна по съдебно дело; [б)] адвокат (еднолично адвокатско дружество), което е предоставило безплатна правна помощ (pro bono) на страна, която е спечелила дело и на адвоката (еднолично адвокатско дружество) му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form