Заключения
Заключения
Дело C-107/76: Hoffmann-La Roche/Centrafarm, Заключение от 5 май 1977 г.
Дали съдът на държава членка е длъжен да отправи преюдициално запитване относно тълкуването на правото на Общността по силата на третия параграф на член 177 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност до Съда на Европейските общности, когато този въпрос възникне в рамките на обезпечително производство за издаване на временна мярка, когато срещу решението на съда в такова производство не съществува право на обжалване, но от друга страна страните могат да направят предмета на обезпечителното производство предмет на обикновено производство, в рамките на което, ако е необходимо, би следвало да бъде отправено преюдициално запитване по третия параграф на член 177 от Договора за създаване на Европейските общности?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-77/76: Cucchi/Avez, Заключение от 3 май 1977 г.
1. Трябва ли член 13, параграф 2 от Договора от Рим и член 21, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 3330/74 (относно общата организация на пазара на захарта), както и член 20, параграф 2 от Регламент № 1009/67/ЕИО (заменен от предходния) да се тълкуват в смисъл, че в търговията между държавите членки с продуктите, посочени в тези регламенти на ЕИО, се забранява налагането на парично вземане със следните характеристики: (a) прилага се с мярка на национален орган върху всяко количество захар, независимо дали е произведена в страната или е внесена; (b) приходите, събрани чрез публичен орган, се използват единствено в полза на захарната индустрия и производителите на цвекло, установени на територията на държавата, в която е наложено вземането; (c) то е част от система на помощи, за която в правото на Общността са предвидени специални разпоредби; (d) никога не е било разрешено от институция на Общността и никога не е било наложено в съответствие с процедурата по член 41 от Регламент № 1009/67/ЕИО или с тази по член 36 от Регламент (ЕИО) № 3330/74?
2. Ако отговорът на въпрос 1 е положителен, трябва ли да се счита, че забраната за налагане на посоченото парично вземане действа от влизането в сила на Регламент № 1009/67/ЕИО или от друга дата?
3. От датата, на която е влязла в сила забраната, имат ли отделни търговци, които са внесли захар (или продуктите, посочени в тези регламенти на ЕИО) от други държави членки на общия пазар, индивидуално право да не плащат посоченото парично вземане по въпрос 1 и съответно право да искат възстановяване, ако е било платено?
4. Във всеки случай, като се има предвид, че от 1968 г. захарта е предмет на правилата на Общността в областта на селското стопанство (Регламент № 1009/67/ЕИО и сега Регламент (ЕИО) № 3330/74), които запазват за институциите на ЕИО практически изключителна компетентност да приемат правила, представлява ли налагането на парично вземане с характеристиките, описани по-горе във въпрос 1, нарушение на втора алинея на член 40, параграф 3 от Договора, съгласно която общата организация на селскостопанските пазари „изключва всякаква дискриминация между производителите или потребителите в рамките на Общността“?
5. Има ли също така нарушения на правилата на Общността, посочени в горните въпроси, ако паричното вземане, наложено едновременно както върху произведената в страната, така и върху внесената захар, се събира частично, доколкото се отнася до захарта, внесена от други държави членки на ЕИО, не при преминаването на границата, а когато захарта вече е на склад при вносителите или (търговските и промишлени) предприятията, които са я закупили от тях?
6. С оглед на общите принципи на правото, които трябва да ръководят правилата и съдебната практика на Общността, трябва ли разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 3330/74 (особено тези в членове 33—44), както и разпоредбите на членове 1—8 и 38—43 от Договора от Рим, да се тълкуват в смисъл, че налагането както върху произведената в страната, така и върху внесената захар на парично вземане според следните критерии трябва да се счита за неправомерно и забранено: (a) налага се с акт на националното правителство без предварително разрешение от институциите на Общността; (b) налага се без да се спазва процедурата, предвидена в член 36 от Регламент (ЕИО) № 3330/74; (c) налага се еднократно на принципа, че е изключително; (d) налага се с незабавно действие върху захарта, която вече е на склад при предприятията, и следователно има обратно действие, тъй като не позволява на предприятията да изберат между закупуване на захар с последващо налагане на вземането и незакупуване на захар с последващо освобождаване от вземането; (e) налага се при преминаване на захарта от едно захарно предприятие към друго, при липса на основанията, посочени в член 33 от Регламент (ЕИО) № 3330/74, които оправдават прибягването до мерките, които трябва да се приемат по процедурата, предвидена в член 36 от същия регламент; (f) налага се под двусмисленото наименование „sovrapprezzo straordinario“ (специална надбавка), докато по същество се отнася до същото вземане, наречено „tassa di sfioramento sullo zucchero“ (данък за изравняване върху захарта), което в миналото винаги е било прилагано пряко чрез мерки на Общността или поне разрешено от институциите на Общността?
7. Дали разпоредбите на Общността, посочени по-горе, предоставят на предприятията, които по националното законодателство са длъжни да платят посоченото по-горе парично вземане върху наличните им запаси от захар, независимо дали е произведена в страната или е внесена, индивидуално право да не плащат такова вземане (и да искат възстановяване на всяко платено вземане) или такова индивидуално право да не се плаща (и да се иска възстановяване на всяко платено вземане) е поне ограничено до количествата захар, внесени от държавите членки на ЕИО и складирани от пряко внасящите предприятия или от други (търговски и промишлени) предприятия, които са я закупили от тях?
8. Възможно ли е въз основа на разпоредбите на Общността, посочени във въпрос 6, и с оглед на общите принципи на правото, които трябва да ръководят правилата и съдебната практика на Общността, да се счита за законосъобразно една категория граждани да бъде обложена, с обратно действие, с парично вземане, приходите от което се използват в полза на други категории граждани, чиито икономически и търговски интереси са в противоречие с техните?
В дело 105/76:
1. Трябва ли член 13, параграф 2 от Договора от Рим, член 21, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 3330/74 (относно общата организация на пазара на захарта) и член 20, параграф 2 от Регламент № 1009/67/ЕИО (заменен от предходния) да се тълкуват като забраняващи, в търговията между държавите членки с продуктите, посочени в тези регламенти на Общността, налагането на парично вземане с характеристиките на „надбавката“ върху захарта, както е установена и уредена с Наредба № 1195 на CIP от 22 юни 1968 г. и последващите изменения (Наредби на CIP № 1222 от 20.6.1969 г., № 9 от 30.6.1970 г., № 15 от 30.6.1971 г., № 7 от 3.8.1972 г., № 9 от 26.6.1973 г., № 27 от 28.6.1974 г., № 19 от 7.8.1975 г., № 20 от 1.7.1976 г. и № 24 от 1.10.1976 г.): (a) която се прилага с решение на национален орган за всяко количество захар, независимо дали е произведена в страната или е внесена; (b) приходите от която се разпределят частично на производителите на цвекло, установени на територията на държавата, която налага вземането, частично на захарната индустрия, също установена на територията на тази държава, и частично за покриване на различни разходи (включително разходите за управление на Cassa Conguaglio Zucchero)?
2. Ако отговорът на въпрос 1 е положителен, влиза ли в сила забраната за налагане на посоченото парично вземане от влизането в сила на Регламент № 1009/67/ЕИО или от друга дата?
3. От датата, на която е влязла в сила забраната, имат ли отделни търговци, които са внесли захар (или продуктите, посочени в тези регламенти на ЕИО) от други държави членки на общия пазар, индивидуално право да не плащат посоченото парично вземане по въпрос 1 и, в резултат, право да искат възстановяване, ако е било платено?
4. Във всеки случай, като се има предвид, че от 1968 г. захарта е предмет на правилата на Общността в областта на селското стопанство (Регламент № 1009/67/ЕИО и сега Регламент (ЕИО) № 3330/74), представлява ли налагането на парично вземане с характеристиките, описани по-горе във въпрос 1, нарушение на втора алинея на член 40, параграф 3 от Договора, съгласно която общата организация на селскостопанските пазари „изключва всякаква дискриминация между производителите или потребителите в рамките на Общността“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-111/76: Officier van justitie/Beert van den Hazel, Заключение от 28 април 1977 г.
Следва ли правилата, съдържащи се във Verordening Produktie Slachtpluimveesector 1974 на Produktschap voor Pluimvee en Eieren, да се считат за несъвместими с Регламент № 123/67/ЕИО на Съвета на Европейската икономическа общност от 13 юни 1967 година относно общата организация на пазара на птиче месо или с членове 30 до 37 от Договора за ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-99/76: De beste Boter и др./BALM, Заключение от 28 април 1977 г.
a) Следва ли първата алинея и втората алинея до края на буква (a) на член 18, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1259/72 на Комисията от 16 юни 1972 година относно реализацията на масло на намалена цена на определени предприятия за преработка в Общността (ОВ, Специално издание на английски език 1972 (II), стр. 559), изменен с Регламент (ЕИО) № 1237/73 на Комисията от 10 май 1973 година (ОВ L 128/1 от 15. 5. 1973), да се тълкува в смисъл, че доказателството, необходимо за освобождаване на депозита, се счита за представено само ако от документа, издаден от националния орган съгласно втората алинея до края на буква (a) на член 18, параграф 2 от Регламент № 1259/72, е видно, че спечелилият търга — който не извършва сам преработката по смисъла на член 6, параграф 1, буква (c) от Регламент № 1259/72 — е изпълнил задълженията си по член 6, параграф 1, букви (a), (b), (d) и (e) от посочения регламент, или освобождаването и в такъв случай винаги е обусловено от това, че преработените стоки, удостоверени с посочения документ, отговарят на условията, предвидени в член 6, параграф 1, буква (c)
(В частност в дело 99/76 се добавя следното: „по-специално с условието, че те трябва да са произведени в рамките на шестмесечния срок, предвиден в последните три реда на член 6, параграф 1, буква (c)?“); б) Ако се приеме втората алтернатива, посочена в (a) по-горе, съвместими ли са първата алинея на член 18, параграф 2 и втората алинея до края на буква (a) от посочения регламент с висшите норми на правото на Общността и по-специално с принципа на пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-110/76: Pretore di Cento/X, Заключение от 27 април 1977 г.
1. Дали, по силата на Решението на Съвета на Европейските общности от 21 април 1970 г., пострадалата страна в случай на престъпление на контрабанда е само Европейската икономическа общност, или ЕИО може да има качеството на пострадала страна заедно с отделните национални държави, на които е възложено събирането на митата за и от името на Общността.
2. Дали, в резултат на това, националният съд трябва, съгласно собствената си процедура, да уведоми Общността, че са образувани наказателни производства във връзка с престъплението на контрабанда, за да ѝ даде възможност да предяви иск за възстановяване на митата, чието плащане е било избегнато.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-31/76: Macevicius/Парламент, Заключение от 30 март 1977 г.
Неправомерност на периодичния доклад поради злоупотреба с власт, формални и процедурни нарушения или явна фактическа или правна грешка
Съществено процесуално нарушение, произтичащо от неоправданото забавяне при подписването на периодичния доклад от генералния секретар на Европейския парламент
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-71/76: Thieffry/Conseil de l’ordre des avocats de la Cour de Paris, Заключение от 29 март 1977 г.
Когато гражданин на една държава членка, желаещ да упражнява професията адвокат в друга държава членка, е придобил диплома в своята страна на произход, която е призната като равностойна от университетския орган на държавата по установяване и която му е позволила да се яви на професионалните изпити за адвокат в последната държава — които той е издържал — представлява ли изискването за национална диплома, предвидена от законодателството на държавата по установяване, при липса на директивите, предвидени в член 57, параграфи 1 и 2 от Договора от Рим, пречка за постигането на целта на съответните разпоредби на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-101/76: Koniklijke Scholten Honig/Съвет и Комисия, Заключение от 22 март 1977 г.
Регламентите, които са предмет на обжалване, съдържат индивидуални решения, които засягат жалбоподателя по индивидуален начин, поради което жалбата е допустима съгласно член 173 от Договора за ЕИО.
Регламентите са от пряко значение за жалбоподателя, тъй като националните органи нямат свобода на преценка при тяхното прилагане.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.