Съдебни решения
Съдебни решения
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране на съдебния акт, когато мотивите на Общия съд са изложени само косвено или са подразбиращи се?
Допустимо ли е основание за обжалване, което е насочено срещу мотиви, изложени от Общия съд само за изчерпателност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 75 от Регламент № 207/2009 при постановяване на обжалваното решение?
Достатъчни ли са представените доказателства за установяване на реално използване на марката DOLFINA за тениски и шапки по смисъла на член 51, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз при постановяване на обжалваното съдебно решение?
Допусната ли е грешка при прилагането на принципа на пропорционалност от Общия съд при преценката на действията на Комисията по изпълнението на договорите за субсидии?
Правилно ли е разпределена доказателствената тежест относно доказването на допустимостта на разходите по договорите за субсидии?
Правилно ли е разпределена доказателствената тежест при разглеждане на насрещния иск на Комисията за възстановяване на неправомерно изплатени суми?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз при постановяване на обжалваното съдебно решение?
Дали е допусната грешка при тълкуването и прилагането на принципа на пропорционалност по отношение на искането за възстановяване на изплатените суми по договорите за финансиране?
Правилно ли е разпределено доказателственото бреме между страните по отношение на доказването на допустимостта на разходите, заявени от жалбоподателя?
Правилно ли е разпределено доказателственото бреме по отношение на насрещния иск на Комисията за възстановяване на неправомерно изплатени суми по договорите за финансиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Трябва ли член 2, буква a) и член 3 от Директива 2001/42/ЕО да се тълкуват в смисъл, че регионален градоустройствен правилник като спорния в главното производство, който съдържа определени изисквания относно изпълнението на строителни проекти, попада в обхвата на понятието „планове и програми“, които е вероятно да имат съществени последици върху околната среда, по смисъла на тази директива, и съответно подлежи на екологична оценка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Изпълнено ли е изискването за доказване на пряка и достатъчна причинно-следствена връзка между незаконосъобразното приемане на спорното решение и претърпените вреди, така че да се ангажира извъндоговорната отговорност на Европейския съюз?
Спазено ли е задължението за мотивиране от Общия съд при отхвърляне на иска за обезщетение, като са изложени достатъчно ясно причините, поради които представените доказателства са счетени за недостатъчни за установяване на причинно-следствена връзка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Изопачено ли е доказателството относно причинно-следствената връзка между незаконното приемане на спорното решение и претърпените вреди, като Общият съд не е взел предвид представените от жалбоподателите доказателства и обяснения?
Спазено ли е задължението за мотивиране при преценката на причинно-следствената връзка между незаконното действие на институциите и твърдяните вреди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Изопачено ли е съдържанието на искането за обезщетение, като се приема, че то цели оспорване на съображенията относно прилагането на презумпцията за упражняване на решаващо влияние, вместо да се твърди липса на мотиви?
Ограничил ли е неправомерно Общият съд случаите, в които може да възникне право на обезщетение за нарушение на член 47 от Хартата, само до прекомерната продължителност на производството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Следва ли член 2, [буква] a) от Директивата [за СЕО] да се тълкува в смисъл, че понятието за план или програма включва периметър, предвиден от законодателна разпоредба и приет от регионален орган:
– който е с предмет единствено да определи очертанието на географска зона, в която може да се изпълни градоустройствен проект, като се има предвид, че посоченият проект, който трябва да преследва определена цел — в случая предефинирането и развитието на градски функции, и който изисква създаването, изменението, разширяването, премахването или повдигането на наземна улична мрежа и обществени пространства — представлява основа за приемането на периметъра, което следователно означава принципното приемане на проекта, но за споменатия проект впоследствие трябва да се издадат разрешения, за които е необходима оценка на последиците, и
– чиято последица, от процесуална гледна точка, се състои в това, че заявленията за разрешения за дейности и строителство, намиращи се в този периметър, се ползват от процедура, представляваща дерогация, като се има предвид че градоустройствените разпоредби, приложими за съответните площи преди приемането на периметъра, продължават да се прилагат, но ползването на тази процедура може да улесни получаването на дерогация от тези разпоредби,
– и който се ползва от презумпция за обществена полза на отчуждаванията, които да се извършат в рамките на приложения план за отчуждаване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Трябва ли нормата за субсидиарност по член 4, параграф 2 от [Хагския протокол] да се тълкува в смисъл, че се прилага само ако искът, с който започва производството по делото за издръжка, се предяви в държава членка, различна от държавата по обичайното място на пребиваване на кредитора по издръжка?
Трябва ли член 4, параграф 2 от [Хагския протокол] да се тълкува в смисъл, че изразът „не може да получи издръжка“ обхваща и хипотезите, при които в правото на държавата по предишното място на пребиваване не се предвижда изплащане на издръжка за минало време единствено поради неспазването на определени законови изисквания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.