Съдебни решения
Съдебни решения
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Нарушен ли е принципът на неприкосновеност на архивите на Европейската централна банка чрез едностранното изземване на документи, свързани с изпълнението на задачите на Европейската система на централните банки и Евросистемата, в помещенията на Централната банка на Словения?
Спазено ли е задължението за лоялно сътрудничество с Европейската централна банка след изземването на тези документи от словенските органи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Нарушени ли са задълженията на Република Гърция по член 4, параграф 4 от Директива 92/43/ЕИО, като не са определени целите за опазване на специалните зони за опазване в предвидения срок?
Спазени ли са задълженията на Република Гърция по член 6, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО, като не са приети необходимите мерки за опазване за съответните специални зони за опазване в предвидения срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
1) Трябва ли член 8, параграф 2, буква г) от Директива 2008/9 […], съгласно който в заявлението за възстановяване следва за всяка държава членка по възстановяване и за всяка фактура да се посочи в частност номерът на фактурата, да се тълкува в смисъл, че е достатъчно и посочването на референтния номер на фактурата, отбелязван върху нея наред с номера на фактурата като допълнителен идентификационен критерий?
2) При отрицателен отговор на предходния въпрос: когато в заявлението за възстановяване вместо номера на фактурата е посочен референтният ѝ номер, смята ли се заявлението за пълно от формална страна и за представено в срок по смисъла на член 15, параграф 1, второ изречение от Директива 2008/9?
3) От значение ли е за отговора на втория въпрос обстоятелството, че от гледна точка на всеки разумен заявител предвид оформлението на електронния портал в държавата по установяване и предвид формуляра, използван от държавата членка по възстановяване, данъчнозадълженото лице, което не е установено в държавата членка по възстановяване, е можело да приеме, че за подаването на надлежно и при всички случаи пълно от формална страна и навременно заявление е достатъчно да впише не номера на фактурата, а друг отличителен код, за да може да се идентифицира фактурата, до която се отнася заявлението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Изпълнила ли е Република Гърция задължението си да определи подходящи цели за опазване на специалните защитени зони съгласно член 4, параграф 4 от Директива 92/43/ЕИО?
Изпълнила ли е Република Гърция задължението си да приеме необходимите консервационни мерки за специалните защитени зони съгласно член 6, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Следва ли да се счита, че собственикът разполага с отговарящи на условията за подпомагане хектари по смисъла на член 24, параграф 2, първо изречение от Регламент № 1307/2013, при положение че никое трето лице няма право да ползва този поземлен имот, и по-специално няма предоставено от собственика право на ползване, или когато трето лице фактически използва разглеждания поземлен имот за селскостопански цели, без да има право на ползване, следва да се приеме, че то разполага с тези хектари, отговарящи на условията за подпомагане, или пък в този случай следва да се смята, че никой не разполага с тези площи?
Следва ли изразът „всяка площ, която през 2008 г. е дала право на плащане по схемата за единно плащане или по схемата за единно плащане на площ, предвидени съответно в дял III и дял IVа от Регламент [№ 1782/2003]“ съгласно член 32, параграф 2, буква б) от Регламент № 1307/2013 да се тълкува в смисъл, че за да бъде придобито право на плащане по схемата за единно плащане или по схемата за единно плащане на площ, през 2008 г. площите трябва да са отговаряли на условията, изисквани съгласно дял III, съответно дял IVа от Регламент [№ 1782/2003]?
При отрицателен отговор на втория въпрос, следва ли изразът „всяка площ, която през 2008 г. е дала право на плащане по схемата за единно плащане или по схемата за единно плащане на площ, предвидени съответно в дял III и дял IVа от Регламент [№ 1782/2003]“ съгласно член 32, параграф 2, буква б) от Регламент № 1307/2013 да се тълкува в смисъл, че за да може дадена залесена площ по член 31 от Регламент [№ 1257/1999] да бъде квалифицирана като хектар, отговарящ на условията за подпомагане по смисъла на член 32, параграф 2, буква б), подточка ii) от Регламент [№ 1307/2013], е необходимо за площта да е ползвано право на плащане за земя под угар или друго право на плащане по смисъла на член 44, параграф 1 или на член 54, параграф 1 от Регламент [№ 1782/2003]?
При отрицателен отговор на третия въпрос, следва ли изразът „всяка площ, която през 2008 г. е дала право на плащане по схемата за единно плащане или по схемата за единно плащане на площ, предвидени съответно в дял III и дял IVа от Регламент [№ 1782/2003]“ съгласно член 32, параграф 2, буква б) от Регламент № 1307/2013 да се тълкува в смисъл, че за да може залесена площ по член 31 от Регламент [№ 1257/1999] да бъде квалифицирана като хектар, отговарящ на условията за подпомагане, по смисъла на член 32, параграф 2, буква б), подточка ii) от Регламент [№ 1307/2013], е необходимо земеделският стопанин да е подал през 2008 г. заявление по член 22, параграф 1 или по член 34, параграф 1 от Регламент № 1782/2003 и през същата година да са били изпълнени всички други изисквания за директно плащане съгласно дял III или дял IVа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
В случай на предявяване на насрещен иск за отмяна на марка на Европейския съюз преди изтичането на петгодишния период на неизползване, урежда ли се определянето на датата, която е релевантна за изчисляването на периода на неизползване по смисъла на член 51, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 и член 58, параграф 1, буква а) от Регламент 2017/1001, от тези регламенти?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: ако насрещен иск за отмяна на марка на Европейския съюз е предявен преди изтичането на петгодишния период на неизползване, трябва ли при изчисляването на петгодишния период на неизползване съгласно член 51, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 и член 58, параграф 1, буква а) от Регламент 2017/1001 да се вземе предвид датата на предявяване на насрещния иск или датата на последното заседание пред въззивната инстанция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Съвместима ли е с член 147 от Директивата за ДДС практиката на държава членка, при която понятието „личен багаж“, установено като понятиен признак на освободената от ДДС доставка на стоки за чуждестранни пътници, се отъждествява с понятието „лични вещи“, използвано в Конвенцията върху митническите улеснения в полза на туризма, подписана в Ню Йорк на 4 юни 1954 г., и в Допълнителния протокол към нея, и с понятието „багаж“, определено в член 1, точка 5 от Делегиран регламент 2015/2446?
При отрицателен отговор на предходния преюдициален въпрос, как трябва да се определи понятието „личен багаж“ в член 147 от Директивата за ДДС, като се има предвид, че посочената директива не дава определение за него
Съвместима ли е с разпоредбите на правото на Съюза национална практика, при която данъчните органи на държава членка вземат предвид само „обичайното значение на израза“?
Следва ли членове 146 и 147 от Директивата за ДДС да се тълкуват в смисъл, че когато дадено данъчнозадължено лице няма право на освобождаването на доставки на стоки, предвидено в член 147 от посочената директива в полза на чуждестранни пътници, трябва да се провери дали евентуално е приложимо освобождаването на доставки на стоки за износ по член 146 от същата директива, дори ако не са изпълнени митническите формалности, предвидени в Митническия кодекс на Съюза и в делегираното законодателство?
Ако отговорът на предходния преюдициален въпрос е в смисъл, че когато освобождаването в полза на чуждестранни пътници не е приложимо, сделката може да бъде обект на освобождаване от ДДС при износ, правната сделка може ли да се квалифицира като освободена от ДДС доставка на стоки за износ въпреки изразеното от клиента намерение към момента на поръчката?
При утвърдителен отговор на трети и четвърти преюдициален въпрос, в случай като разглеждания, при който към момента на доставката на стоките издателят на фактурата е знаел, че те са закупени с цел препродажба, но чуждестранният купувач въпреки това е искал да ги изведе от страната в съответствие с режима за чуждестранни пътници, поради което издателят на фактурата е действал недобросъвестно, като е издал предвидения за целта формуляр на заявлението за възстановяване на данъка съгласно посочения режим, и като е възстановил поради освобождаването в полза на чуждестранни пътници начисления данък върху добавената стойност, съвместима ли е с членове 146 и 147 от Директивата за ДДС и с действащите в правото на Съюза принципи на данъчна неутралност и на пропорционалност практиката на държава членка, при която данъчният орган отказва възстановяване на данъка, неправилно деклариран и платен за доставка на стоки за чуждестранни пътници, без да квалифицира тези сделки като доставки на стоки за износ и без да извършва съответната корекция, макар да е безспорно, че стоките са напуснали Унгария като пътнически багаж?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Трябва ли членове 45 ДФЕС и 49 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която запазва възможността за освобождаване от условията за професионално обучение и за притежаване на удостоверение за адвокатска правоспособност, предвидени по принцип за достъпа до адвокатската професия, за определени служители на публичната служба на държава членка, упражнявали в това качество в тази държава членка правни дейности в областта на националното право в администрация, публична служба или международна организация, и изключва възможността от това освобождаване да се ползват длъжностните лица, служителите или бившите служители на публичната служба на Съюза, които в това качество са упражнявали правни дейности в една или повече области на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Трябва ли член 13, параграф 1 съответно от Регламент № 510/2006 и от Регламент № 1151/2012 да се тълкува в смисъл, че забранява само използването от трето лице на регистрираното наименование, или трябва да се тълкува в смисъл, че забранява представянето на продукт под закрилата на наименование за произход, и по-конкретно възпроизвеждането на характерната му форма или външен вид, което би могло да подведе потребителя относно истинския произход на продукта дори когато регистрираното наименование не е било използвано?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Допустимо ли е изпълняващият съдебен орган да откаже изпълнение на европейска заповед за арест, когато след издаването ѝ националните правни разпоредби на издаващата държава членка са изменени така, че съдът вече не отговаря на изискванията за ефективна съдебна защита поради липса на независимост?
Достатъчно ли е установяването на системни и общи недостатъци във връзка с независимостта на съдебната власт в издаващата държава членка, за да се откаже изпълнение на европейска заповед за арест, без да се разглежда личното положение на издирваното лице?
Може ли изпълняващият съдебен орган да презумира, че съществуват сериозни и потвърдени основания за реален риск от нарушаване на правото на справедлив съдебен процес само въз основа на системни и общи недостатъци, без конкретна и точна преценка на обстоятелствата по случая?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.