Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Какъв е началният и крайният момент за изчисляване на срока за подаване на жалба съгласно член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз и съответните разпоредби на Процедурния правилник?
Допустимо ли е отклонение от процесуалните срокове при липса на изключителни обстоятелства като случайна или непреодолима сила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Как се изчислява срокът за подаване на жалба срещу съдебен акт съгласно член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз във връзка с член 51 и член 49 от Процедурния правилник при уведомяване чрез e-Curia?
Допустимо ли е правене на изключение от процесуалните срокове при липса на доказани изключителни обстоятелства, непреодолима сила или случайност?
Кой носи разноските, когато производството се прекратява на ранен етап поради явна недопустимост на жалбата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Съответства ли публикуването на обявление за отстраняването на уебсайта на Комисията на принципа на пропорционалност и изискванията за мотивиране, когато мотивите за публикуването не се различават от тези за самото отстраняване?
Допуснато ли е съществено процесуално нарушение, когато в публикуваното обявление за отстраняване не е посочено, че няма постановено окончателно съдебно или административно решение срещу икономическия оператор?
Налице ли е неправомерно поведение на Комисията, което да обосновава присъждане на обезщетение на жалбоподателя, предвид твърдените нарушения при публикуването и мотивирането на решението за отстраняване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
4) Допустимо ли е в изпълнение на задължението, предвидено в член 3, параграф 7 от Директива [2009/101], държавите членки да предприемат необходимите мерки, за да избегнат всякакви различия между оповестеното в съответствие с параграф 5 и съдържанието на регистъра или на делото и за отчитане интересите на третите лица да се запознаят с основните актове на дружеството и други свързани с него данни, посочени в съображение 3 на същата директива, приемането на национално законодателство, което предвижда процесуален ред (образци на заявление, представяне на копия от документи със заличени лични данни), по който да бъде упражнено правото на физическото лице по член 17 от [ОРЗД] да иска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, когато лични данни, чието заличаване се иска, са част от публично оповестени (обявени) документи, предоставени на администратора по сходен процесуален ред от друго лице, което с това действие е определило и целта на обработването, което е инициирало?
5) В ситуацията, породила спора в главното производство Агенцията по вписванията само като администратор на лични данни ли действа или е и техен получател, когато целта на обработване им като част от представени за обявяване документи е определена от друг администратор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Клаузата в договор за заем в чуждестранна валута, която позволява на банката едностранно да определя окончателния размер на заема чрез прилагане на обменен курс, определен единствено от банката, представлява ли неиндивидуално договорена клауза по смисъла на Директива 93/13?
Достатъчно ли е липсата на информация за валутния марж (предимството на банката от обменния курс) за да се приеме, че съответната клауза не отговаря на изискването за яснота и разбираемост, дори ако е предоставена информация относно валутния риск?
Може ли клаузата за определяне на валутния марж сама по себе си да създаде значителен дисбаланс във вреда на потребителя и да обоснове нищожност на договора за заем в чуждестранна валута, когато договорът не може да продължи да съществува без тази клауза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Счита ли се за неиндивидуално договорена клауза по договор за заем, деноминиран във валута, тази, по силата на която банката едностранно определя окончателния размер на заема чрез прилагане на обменен курс, ако условията за определяне на този размер са били изцяло дефинирани от банката преди сключването на договора, без възможност за влияние от страна на потребителя?
Отговаря ли на изискването за ясна и разбираема редакция клауза, която води до прехвърляне на валутния риск върху потребителя и предоставя предимство на банката чрез валутен спред, в случай че банката не е предоставила на потребителя информация за включването на такъв спред?
Може ли клауза относно валутния спред по договор за заем, деноминиран във валута, сама по себе си да създаде значителен дисбаланс във вреда на потребителя между правата и задълженията по договора и е допустимо ли обявяването на договора за нищожен и освобождаването на потребителя от финансови последици, когато тази клауза се признае за неравноправна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Допустимо ли е предоставянето на индивидуална държавна помощ на едно предприятие с цел преодоляване на сериозно нарушение в икономиката на държава членка по член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, без да се изисква тази помощ сама по себе си да отстрани нарушението и без да се извършва балансиране между положителните и отрицателните ѝ ефекти?
Съвместима ли е индивидуалната държавна помощ, предоставена само на едно предприятие, с принципа на недискриминация по признак националност, и спазени ли са изискванията за необходимост, подходящост и пропорционалност на мярката?
Нарушени ли са свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги чрез предоставяне на държавна помощ само на едно предприятие, и изисква ли се допълнителна обосновка за ограничаването на тези свободи?
Следва ли Комисията да открие официална разследваща процедура по член 108, параграф 2 ДФЕС при наличие на сериозни съмнения относно съвместимостта на помощта с вътрешния пазар, и достатъчно ли е съдържанието на жалбата за да се приеме самостоятелност на това основание?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296, втора алинея ДФЕС при приемането на решението на Комисията, особено в контекста на пандемията COVID-19 и при липса на определени доказателства в мотивите на решението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Съвместима ли е държавната гаранция за заем, предоставена на авиокомпания, която е от значение за финландската икономика във връзка с пандемията от COVID-19, с член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, въпреки че не отстранява всички щети, причинени от извънредното събитие?
Изисква ли се при преценката по член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС да се съпоставят положителните ефекти на помощта с отрицателните ѝ последици за условията на търговия и конкуренцията?
Съвместима ли е държавната гаранция за заем с вътрешния пазар, въпреки изключителния ѝ характер, и какви са условията за това?
Нарушава ли предоставянето на държавна гаранция за заем принципа на недопускане на дискриминация, основана на гражданство?
Спазва ли се принципът на пропорционалност при предоставянето на държавна гаранция за заем за преодоляване на сериозни затруднения в икономиката?
Съвместима ли е помощта с вътрешния пазар от гледна точка на свободното предоставяне на услуги и свободата на установяване?
Нарушени ли са процесуалните права на заинтересованите лица поради липса на официална процедура по разследване при приемането на решението на Комисията?
Спазено ли е задължението за мотивиране на решението на Комисията да не повдига възражения срещу мярката за помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.
1) Трябва ли критерият по буква б) от приложение I към [Директива 2013/32], използван за „определяне на една страна като сигурна страна на произход за целите на член 37, параграф 1“ от тази директива — а именно съответната страна да осигурява защита срещу преследване и лошо отношение чрез спазване на правата и свободите, гарантирани в [ЕКПЧ], и по-специално на правата, по отношение на които не се разрешава дерогация по член 15, параграф 2 от [ЕКПЧ] — да се тълкува в смисъл, че ако при извънредни обстоятелства по смисъла на член 15 от [ЕКПЧ] съответната страна се освободи от изпълнението на задълженията, произтичащи от [ЕКПЧ], тя вече не отговаря на посочения критерий, за да се определя като сигурна страна на произход?
2) Трябва ли членове 36 и 37 от [Директива 2013/32] да се тълкуват в смисъл, че не позволяват държава членка да определи трета държава като сигурна страна на произход само частично, с определени териториални изключения, за които не се прилага презумпцията, че такава част от държавата е сигурна за кандидата, а ако държава членка определи дадена държава като сигурна с такива териториални изключения, то за целите на Директивата дадената държава изцяло не може да се счита за сигурна страна на произход?
3) Следва ли при утвърдителен отговор на някой от предходните два преюдициални въпроса член 46, параграф 3 от [Директива 2013/32] във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че съдът, който се произнася по средство за защита срещу решение относно очевидната неоснователност на молба съгласно член 32, параграф 2 от [Директива 2013/32], постановено в производство по член 31, параграф 8, буква б) от [тази директива], трябва служебно (ex officio), включително ако кандидатът не е възразил, да отчете факта, че определянето на страната като сигурна противоречи на правото на Съюза поради посочените причини?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Трябва ли разпоредбите на [ССХД] и по-специално членове 7 и 15 от това споразумение във връзка с член 9, параграф 2 от приложение I към него (право на равнопоставеност) да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, съгласно която заети лица, които (поради местоживеенето си или обичайното си пребиваване) са местни за Германия или на държави от ЕС/ЕИП и са граждани на държава — членка на ЕС или ЕИП (включително Федерална република Германия), могат доброволно да поискат да бъдат облагани с данъка върху доходите въз основа на облагаемите в Германия доходи от трудово правоотношение („доброволно данъчно облагане“), по-специално за да им бъде възстановен данък върху доходите, като се вземат предвид разходи (разходи, свързани с дейността) и се приспадне удържаният в Германия данък върху доходите от трудовите правоотношения, но германски и швейцарски граждани, които са местни лица за Швейцария, нямат това право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Съдебно решение от 29 януари 2026 г.", въведете само номера и годината на делото: "291/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.