Член 23, параграфи 1 и 3 и член 20, параграф 1, буква i) от Регламент № 3 на Съвета на Европейската икономическа общност от 25 септември 1958 г. относно социалното осигуряване на работници мигранти, съгласно които членовете на семейството на наемен работник, осигурен в институция в държава членка, могат да получават обезщетения в натура при заболяване, въпреки че пребивават на територията на друга държава членка, като че ли наемният работник е осигурен в институцията по мястото на пребиваване, и съгласно които институцията, в която е осигурен наемният работник, е длъжна да възстанови на институцията, която е предоставила обезщетенията в натура, сума, равна на три четвърти от направените разходи за тях, прилагат ли се, с оглед на решението на Съда на Европейските общности от 16 ноември 1972 г. по дело 14/72, и за наемен работник, осигурен по германската пенсионна схема, който има право да претендира от германската пенсионна институция обезщетения за туберкулоза за своето дете (член 1244а, параграф 1 от Reichsversicherungsordnung (RVO)), само ако детето се лекува на територията, обхваната от RVO (член 1244а, параграф 9 от същия)?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен:
Ограничават ли се обезщетенията за туберкулоза до територията, обхваната от RVO (член 1244а, параграф 9 от същия), ако наемният работник, осигурен по пенсионната схема, е едновременно осигурен и по задължителната германска здравноосигурителна схема и има право на обезщетение от германската здравноосигурителна институция за медицинско лечение на своето дете (член 205 от RVO), независимо от мястото, където е предоставено това лечение?