1) Когато определени стоки са предмет на национална абсолютна забрана за внос в държава членка от друга държава членка на основание, че са неприлични или непристойни, за да се установи в държавата членка на внос отсъствие на „законна търговия“ със съответните стоки, както е посочено в точки 21 и 22 от решението на Съда на Европейските общности по дело 34/79 Henn & Darby (1979) ECR 3795: (a) достатъчно ли е тези стоки да могат да бъдат произвеждани и продавани в държавата членка на внос, при условие че: (i) съществува абсолютна забрана за тяхното изпращане по пощата; (ii) има ограничение за тяхното публично излагане; и (iii) съществува система за лицензиране на помещения за тяхната продажба на клиенти над 18 години в определени райони на държавата членка, като тази система по никакъв начин не засяга материалното право относно неприличието или непристойността в тази държава членка; или (b) необходимо ли е да съществува абсолютна забрана за тяхното производство или продажба в държавата членка на внос?
2) Ако в държава членка на внос съществува „законна търговия“ със стоки, които са предмет на национална абсолютна забрана за внос от друга държава членка на основание, че са неприлични или непристойни, оправдана ли е държавата членка на внос при такива обстоятелства на основание обществения морал по член 36 от Договора за Европейската икономическа общност да забрани вноса от друга държава членка на такива стоки на основание, че са неприлични или непристойни, или такава забрана представлява средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки?
3) Представлява ли забраната за внос на неприлични или непристойни стоки по член 42 от Закона за митническата консолидация от 1876 г. средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията по смисъла на член 36 от Договора за Европейската икономическа общност, доколкото се прилага за стоки, забранени по този закон, но не и по Закона за неприличните публикации от 1959 г.?
4) Независимо от отговорите на горните въпроси, ако, действайки в съответствие с международните си задължения по Женевската конвенция от 1923 г. за потискане на трафика с неприлични публикации и по Всеобщата пощенска конвенция (преиздадена в Лозана през 1974 г., влязла в сила на 1 януари 1976 г.), държава членка налага абсолютна забрана за внос от друга държава членка на стоки, които са класифицирани като неприлични или непристойни, съвместима ли е такава забрана с член 234 от Договора за Европейската икономическа общност?