1. Следва ли член 113 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че обхваща национални разпоредби, ограничаващи износа към трети страни на стоки, които могат да бъдат използвани както за военни, така и за граждански цели (т.нар. „стоки с двойна употреба“), и дали само институциите на Общността са компетентни да налагат такива ограничения, освен ако не е предвидено друго в полза на отделните държави членки и при спазване на изключенията, предвидени в Договора за ЕИО?
2. Следва ли членове 223, параграф 1, буква б) и 224 от Договора за ЕИО и член 11 от Регламент № 2603/69 на Съвета от 20 декември 1969 година да се тълкуват в смисъл, че по изключение позволяват на държава членка да приеме национални разпоредби като описаните в първия въпрос с цел ограничаване на износа на стоки с двойна употреба към трети страни?
3. Следва ли членове 223, параграф 1, буква б) и 224 от Договора за ЕИО и член 11 от Регламента за износ да се тълкуват в смисъл, че позволяват на държавите членки да приемат национални разпоредби:
а) които, като условие за издаване на лиценз за износ, възлагат на заявителя цялата тежест да докаже, че стоките с двойна употреба са предназначени за гражданска употреба?
б) съгласно които може да бъде отказан лиценз за износ, ако стоките обективно са годни за военна употреба?
4. а) Следва ли член 1 от Регламента за износ да се тълкува в смисъл, че свободата на износ, предвидена в него, включва и свобода от процедури за лицензиране на износ и от национални наказателни санкции при нарушение на националните разпоредби за лицензиране на износ?
б) Представляват ли наказателните санкции на държавите членки ограничение на свободата на износ по смисъла на член 1 от Регламента за износ, които отделните държави членки нямат право да приемат, освен ако не са упълномощени от институциите на Общността и при спазване на изключението по член 11 от Регламента за износ?
5. а) Следва ли членове 223, параграф 1, буква б) и 224 от Договора за ЕИО и член 11 от Регламента за износ да се тълкуват в смисъл, че отделните държави членки могат по изключение да приемат процедури за лицензиране на износ с предвидени санкции при тяхното нарушение, не с цел да защитят собствената си сигурност, а само за да предотвратят значително нарушаване на мирното съвместно съществуване на народите или на външните отношения на съответната държава членка?
б) Следва ли членове 223, параграф 1, буква б) и 224 от Договора за ЕИО и член 11 от Регламента за износ да се тълкуват в смисъл, че позволяват на отделните държави членки по изключение да приемат наказателни разпоредби, които криминализират износа без лиценз на стоки с двойна употреба и POCL3, които могат да бъдат използвани както за военни, така и за граждански цели, както е предвидено в съответните разпоредби на германското законодателство, и съвместими ли са такива наказателни разпоредби, включително лишаване от свобода, с принципа на пропорционалност?
в) Следва ли членове 223, параграф 1, буква б) и 224 от Договора за ЕИО и член 11 от Регламента за износ да се тълкуват в смисъл, че в случай на неразрешен износ на стоки с двойна употреба позволяват на държавите членки да налагат лишаване от свобода и глоби само защото стоките обективно са годни за военна употреба?
г) Позволява ли правото на Общността налагането на санкция само ако е фактически доказано, че съществува разумна вероятност за военна употреба на стоките с двойна употреба и че износителят е знаел за това?
6. Ако въпросите получат изцяло или частично отрицателен отговор:
Имат ли член 113 от Договора за ЕИО и/или член 1 от Регламента за износ директен ефект в полза на отделните граждани, така че тези разпоредби създават права за гражданите на Общността, които националните съдилища трябва да защитават?