1. Следва ли член 141 ЕО, член 1 от Директива 75/117 и клауза 2 от Рамковото споразумение относно работата на непълно работно време, сключено между UNICE, CEEP и ETUC, както и точка 9 от Хартата на Общността за основните социални права на работниците от 9 декември 1989 г. да се тълкуват в смисъл, че пълна закрила се предоставя и на лица като ищцата в главното производство, които по силата на цялостен рамков трудов договор са се съгласили по отношение на възнаграждението, прекратяването на трудовото правоотношение и други подобни условия, но също така включват клауза, според която работното време и организацията на работното време зависят от натовареността и се определят по споразумение между страните за всеки отделен случай?
2. Следва ли клауза 4 от Рамковото споразумение, приложено към Директива 97/81, и членове 2 и 5 от Директива 76/207 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба, която определя основно максимално работно време от 40 часа седмично и 8 часа дневно, като същевременно урежда максималното работно време и организацията на работното време както за работещите на пълно, така и за работещите на непълно работно време, чието максимално работно време по дефиниция е по-малко от това за пълно работно време и по този начин не води до по-неблагоприятно третиране на работещите на непълно работно време спрямо работещите на пълно работно време в сравнима ситуация?
3. Следва ли клауза 4 от Рамковото споразумение, приложено към Директива 97/81, и членове 2 и 5 от Директива 76/207 да се тълкуват в смисъл, че не допускат трудов договор на непълно работно време, при който продължителността на седмичното работно време и организацията на работното време не са фиксирани, а зависят от количествените нужди от извършване на работа, определяни за всеки отделен случай, като работниците имат право да приемат или откажат такава работа, при положение че всички трудови договори на другите служители на същото предприятие предвиждат продължителност на седмичното работно време и организация на работното време?
4. Следва ли член 141 ЕО, член 1 от Директива 75/117, член 5 от Директива 76/207 и клауза 4, заедно с клауза 1, буква б) (насърчаване на работата на непълно работно време) от Рамковото споразумение относно работата на непълно работно време да се тълкуват в смисъл, че за да се компенсира неравното третиране, което не е обективно оправдано, е необходимо и допустимо:
а) по отношение на продължителността на работното време да се презюмира определена продължителност и ако да, да се вземе за база:
– нормалното работно време, или
– максималната продължителност на седмичното работно време, действително отработено, освен ако работодателят докаже, че това се дължи на необичайно голямо търсене на работа през съответния период, или
– търсенето на работна ръка, установимо към датата на сключване на трудовия договор, или
– средната седмична продължителност на работното време, и
б) по отношение на работните часове, за да се компенсира допълнителната тежест за работника, произтичаща от гъвкавостта и ползата за работодателя, да се присъди на работника:
– „разумна“ добавка към почасовото възнаграждение, определяна за всеки отделен случай, или
– минимална добавка, равна на тази, изплащана на работещите на пълно работно време, които работят повече от нормалното работно време (осем часа дневно или 40 часа седмично), или
– независимо от действително отработеното време, обезщетение за време, което не е възнаградено като работно време, през което съгласно договора е било възможно да се насрочи работно време (потенциално работно време), когато срокът на предизвестие за работа е по-малък от
– 14 дни или
– разумен срок?