Когато е подадена молба до компетентен съд в Ирландия за ликвидация на неплатежоспособно дружество и този съд постанови разпореждане, с което до постановяването на разпореждане за ликвидация назначава временен ликвидатор с правомощия да поеме владението върху активите на дружеството, да управлява неговите дела, да открие банкова сметка и да назначи адвокат, като всичко това по силата на закона лишава директорите на дружеството от правомощия да действат, представлява ли това разпореждане, в съчетание с подаването на молбата, съдебно решение за откриване на производство по несъстоятелност по смисъла на член 16, тълкуван във връзка с членове 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, представлява ли подаването в Ирландия на молба до Висшия съд за принудителна ликвидация на дружество от съда откриване на производство по несъстоятелност по смисъла на този регламент по силата на ирландската правна разпоредба (раздел 220 от Закона за дружествата от 1963 г.), която счита, че ликвидацията на дружеството започва от датата на подаване на молбата?
Дават ли член 3 от посочения регламент във връзка с член 16 ефект, че съд в държава членка, различна от тази, в която се намира седалището на дружеството, и различна от тази, в която дружеството осъществява управлението на своите интереси на редовна основа по начин, който е установим за трети лица, но където производството по несъстоятелност е открито първо, има компетентност да открие основно производство по несъстоятелност?
Когато:
(а) седалищата на дружеството майка и на дъщерното дружество са в две различни държави членки,
(б) дъщерното дружество осъществява управлението на своите интереси на редовна основа по начин, който е установим за трети лица и при пълно и редовно спазване на собствената си корпоративна идентичност в държавата членка, в която се намира неговото седалище, и
(в) дружеството майка има възможност, по силата на своето участие и правомощието да назначава директори, да контролира и наистина контролира политиката на дъщерното дружество,
при определяне на „центъра на основните интереси“ определящи ли са факторите, посочени в буква (б) по-горе, или от друга страна тези, посочени в буква (в) по-горе?
Когато е явно противоречащо на обществения ред на държава членка да се позволи съдебно или административно решение да има правно действие по отношение на лица или органи, чието право на справедлив процес и изслушване не е било спазено при вземането на такова решение, обвързана ли е тази държава членка, по силата на член 17 от посочения регламент, да признае решение на съдилищата на друга държава членка, което претендира да открие производство по несъстоятелност по отношение на дружество, в ситуация, при която съдът на първата държава членка е убеден, че решението е взето в нарушение на тези принципи и, по-специално, когато заявителят във втората държава членка е отказал, въпреки исканията и в противоречие с разпореждането на съда на втората държава членка, да предостави на временния ликвидатор на дружеството, надлежно назначен съгласно закона на първата държава членка, копие от съществените документи, обосноваващи молбата?