Дело C-53/04: Marrosu и Sardino, Заключение от 20 септември 2005 г.

1. Следва ли член 1 от Директива 1999/70/ЕО и клаузи 1, буква б) и 5 от рамковото споразумение, сключено между ETUC, UNICE и CEEP, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби (в сила преди транспонирането на директивата), които разграничават трудовите договори, сключени с публични органи, и договорите с работодатели от частния сектор, като изключват първите от защитата, предоставяна чрез установяване на трудово правоотношение с неопределена продължителност в случай на нарушение на задължителните правила относно последователните срочни трудови договори?
2. С оглед на принципите на недискриминация и ефективност, като се вземат предвид по-специално мерките, предприети от Италианската република по отношение на трудовите правоотношения с работодатели, които не са от публичния сектор, следва ли Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. (член 1 и клаузи 1, буква б) и 5 от рамковото споразумение ETUC-UNICE-CEEP, приложено към директивата) да се тълкува в смисъл, че не допуска национални разпоредби като тези в член 36 от Законодателен декрет № 165 от 30 март 2001 г., които не определят „при какви условия срочните трудови договори или правоотношения ... се считат за договори или правоотношения с неопределена продължителност“ и всъщност съдържат абсолютна забрана от самото начало за установяване на трудови правоотношения с неопределена продължителност в резултат на злоупотреба, произтичаща от използването на срочни договори и правоотношения?
3. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, с оглед на изтичането на срока за транспониране, следва ли Директива 1999/70/ЕО (и по-специално клауза 5 от приложението към нея) и приложимите принципи на правото на Общността да се считат, също така и в светлината на Законодателен декрет № 368/2001 и по-специално член 5 от него, който предвижда като обичайна последица от злоупотребата със срочни договори или правоотношения преобразуването им в правоотношение с неопределена продължителност, че предоставят на лицата действително право, което може да бъде упражнено незабавно, в съответствие с най-релевантното национално право (Законодателен декрет № 368/2001), за признаване на съществуването на трудово правоотношение с неопределена продължителност?
4. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, а на втория — отрицателен, с оглед на изтичането на срока за транспониране, следва ли Директива 1999/70/ЕО (и по-специално клауза 5 от приложението към нея) и приложимите принципи на правото на Общността да се считат, че предоставят на лицата право на обезщетение за всяка вреда или загуба, причинена от неизпълнението от страна на Италианската република на подходящи мерки за предотвратяване на злоупотреби, свързани с използването на срочни договори и/или правоотношения с работодатели в публичния сектор?