Може ли въз основа на национална правна уредба, която за изцяло вътрешни положения препраща към европейското право, национална юрисдикция да тълкува и прилага разпоредбите и принципите на европейското право, като се отклонява от тях или ги прилага неправилно от гледна точка на даденото им в практиката на Съда на ЕС тълкуване?
Съвместими ли са с правото на Европейския съюз тълкуване и прилагане на член 3 от [Закон 241/1990] и член 3 от [Регионален закон на Сицилия 10/1991] във връзка с член 1 от [Закон 241/90] — изискващ италианските административни органи да прилагат принципите на правото на Европейския съюз в съответствие със задължението за мотивиране на актовете на публичната администрация, предвидено в член 296, втора алинея ДФЕС и в член 41, параграф 2, буква в) от [Хартата], — при които задължението за мотивиране може да не важи за свързаните с пенсии индивидуални актове, които по-конкретно се отнасят до субективни права и във всички случаи са приети при условията на обвързана компетентност
Налице ли е в този случай съществено процесуално нарушение при приемането на административното решение?
Съвместим ли е член 21 octies, параграф 2, първо изречение от [Закон 241/1990] — както е тълкуван в административната практика, от гледна точка на задължението за мотивиране на административните актове, предвидено в член 3 от [Закон 241/1990] и в [Регионален закон 10/1991], и на задължението за мотивиране на актовете на публичната администрация, предвидено в член 296, втора алинея ДФЕС и в член 41, параграф 2, буква в) от [Хартата] — с член 1 от Закон 241/1990, в който е предвидено задължението на административните органи да прилагат принципите на правото на Европейския съюз, и следователно съвместими и допустими ли са тълкуване и прилагане, според които административните органи могат да допълнят мотивите на административното решение в хода на съдебното производство?