Следва ли клауза 5 от Рамковото споразумение да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на национална правна уредба, като разглежданата в главното производство от органите на съответната държава членка, по такъв начин, че подновяването на последователни срочни трудови договори в публичния сектор на здравеопазването се разглежда като обосновано от „обективни причини“ по смисъла на посочената клауза, поради това че тези договори се основават на законови разпоредби, които позволяват подновяването, за да се осигури изпълнението на дейности с временен, конюнктурен или извънреден характер, и че администрацията разполага със свобода на преценка да реши да създаде щатни длъжности, като прекрати правоотношенията с персонала с нормативноустановен статут?
Следва ли клауза 5 от Рамковото споразумение да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата по главното производство, която изисква да се прекрати договорното правоотношение на датата, предвидена в срочния договор, и да се изплатят полагаемите се обезщетения, без да се изключва възможността за евентуално ново назначаване?
Следва ли клауза 4 от Рамковото споразумение да се тълкува в смисъл, че не допуска националната правна уредба като разглежданата по главното производство, с която се отказва каквото и да било обезщетение за прекратяването на трудовите договори с помощния персонал с нормативноустановен статут, при положение че подобно обезщетение се предоставя на работниците, които се намират в сходно положение и са назначени по трудови договори за наемане на помощен персонал?