Допустимо ли е националното законодателство да предвижда санкции и мерки по член 42 и член 198, параграф 1, буква б), т. iv) от Митническия кодекс на Съюза при опит за износ на стоки, обект на национална забрана, независимо дали стоките са декларирани и укрити?
Позволяват ли разпоредбите на член 42 от Митническия кодекс на Съюза квалифициране на поведението на физическо лице като опит за митническа контрабанда само въз основа на факта, че в чекиран багаж се пренасят недекларирани акцизни стоки, без да се изследва съзнателното укриване и умисълът на лицето?
Следва ли понятието „стоки с нетърговски характер“ по смисъла на член 1, т. 21, буква б), т. ii) от Делегиран регламент 2015/2446 да се тълкува автономно и еднакво при прилагане на митническите формалности и националните ограничения върху износ на акцизни стоки, или държавите членки могат да прилагат специфични национални критерии?
При определяне дали тютюневи изделия са „стоки с нетърговски характер“, следва ли да се прилага само количествен критерий или могат да се вземат предвид и други обстоятелства като търговския статус на държателя, мястото на стоките, видът на превоза и наличието на конкретен получател?
Допускат ли разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза национална правна уредба, която предвижда глоба в размер най-малко 200% от продажната цена при опит за контрабанда на тютюневи изделия?
Съвместима ли е с правото на Съюза национална уредба, която предвижда едновременно налагане на глоба и отнемане в полза на държавата на цялото количество тютюневи изделия, независимо от законното им придобиване и платения акциз?
В случай на несъвместимост на такава национална уредба, как следва да се гарантира правилното прилагане на правото на Съюза и спазването на принципа на пропорционалност?