4.23 - Околна среда, устойчиво развитие и климат
Околна среда, устойчиво развитие и климат
Дело C-563/15: Комисия/Испания, Съдебно решение от 15 март 2017 г.
Спазени ли са задълженията на Кралство Испания по член 13 от Директива 2008/98/ЕО за осигуряване на управление на отпадъците без опасност за човешкото здраве и без вреда за околната среда по отношение на изброените депа?
Изпълнило ли е Кралство Испания задължението си по член 15, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО да гарантира, че всички отпадъци, депонирани в изброените депа, се третират от съответните оператори или органи по надлежния ред?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-321/15: ArcelorMittal Rodange и Schifflange, Съдебно решение от 8 март 2017 г.
Съвместим ли е член 13, параграф 6 от [Закона от 2004 г.] с Директива [2003/87], и по-конкретно с общата логика на предвидената в нея схема за търговия с квоти, доколкото тази разпоредба позволява на компетентния министър да изисква цялостно или частично връщане без обезщетение на квотите, които са издадени в съответствие с член 12, параграфи 2 и 4 от същия закон, но не са използвани, като този въпрос включва въпросите дали действително е налице връщане на издадени, но неизползвани квоти, и ако е така — каква е неговата правна квалификация, както и дали е възможно тези квоти да се квалифицират като имущество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-4/16: J. D., Съдебно решение от 2 март 2017 г.
Понятието за водноелектрическа енергия като енергия от възобновяем източник, съдържащо се в член 2, втора алинея, буква а) във връзка с член 5, параграф 3 и съображение 30 от Директива 2009/28, трябва ли да се разбира единствено като енергия, произведена от водноелектрически централи, използващи течението на повърхностните води на сушата, в това число течението на реките, или такава е и енергията, произведена във водноелектрически централи (които не са помпено-акумулиращи водноелектрически централи, нито електроцентрали с помпена функция), разположени на мястото на изпускане на промишлените отпадни води на друго предприятие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-460/15: Schaefer Kalk, Съдебно решение от 19 януари 2017 г.
Невалиден ли е Регламент [№ 601/2012] и нарушават ли се с него целите, преследвани с Директива 2003/87/EО, доколкото член 49, параграф 1, второ изречение от Регламента гласи, че всяко количество въглероден диоксид, което не бъде подадено на друга инсталация по смисъла на член 49, параграф 1, първо изречение от същия, се счита за емисия, отделена от инсталацията, произвеждаща въглероден диоксид?
Невалиден ли е Регламент [№ 601/2012] и нарушават ли се с него целите, преследвани с Директива 2003/87, доколкото съгласно точка 10 от приложение IV към този регламент количеството CO2, подавано към друга инсталация за производство на [PCC], следва да се разглежда като част от емисиите на инсталацията, където е произведен този CO2?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-444/15: Associazione Italia Nostra Onlus, Съдебно решение от 21 декември 2016 г.
Валиден ли е член 3, параграф 3 от Директива 2001/42 в частта, отнасяща се и до хипотезата по параграф 2, буква б) от същия член, с оглед на разпоредбите в областта на околната среда от Договора за функционирането на Европейския съюз и Хартата на основните права, доколкото изключва системното прилагане на стратегическа екологична оценка по отношение на планове и програми, за които е счетено, че непременно трябва да бъдат подложени на оценка на въздействието по смисъла на членове 6 и 7 от Директивата за местообитанията?
Трябва ли член 3, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/42 във връзка със съображение 10 от същата директива, в което се предвижда, че „всички планове и програми, които са определени, че изискват оценка по силата на Директива[та за местообитанията] има вероятност да причинят съществени последици върху околната среда и по правило следва да подлежат на системна екологична оценка“, да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като националната правна уредба, в която, за да се определи понятието „малки площи на местно ниво“, предвидено в член 3, параграф 3 от Директива 2001/42/ЕО, се посочват единствено количествени данни?
Трябва ли член 3, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/42 във връзка със съображение 10 от същата директива, в което се предвижда, че „всички планове и програми, които са определени, че изискват оценка по силата на Директива[та за местообитанията] има вероятност да причинят съществени последици върху околната среда и по правило следва да подлежат на системна екологична оценка“, да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като националната правна уредба, която изключва автоматичното и задължително прилагане на процедурата за стратегическа екологична оценка по отношение на всички проекти за развитие на градски зони — както нови, така и такива за разширяване на градски зони — които засягат площи до 40 хектара или проекти за възстановяване или за развитие на градски зони в рамките на съществуващи градски зони, които проекти засягат площи до 10 хектара, дори ако с оглед на вероятните последици върху местата вече е било счетено, че за проектите непременно трябва да се извърши оценка на въздействието в съответствие с членове 6 и 7 от Директивата за местообитанията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-272/15: Swiss International Air Lines, Съдебно решение от 21 декември 2016 г.
Нарушава ли Решение № 377/2013 общия принцип на равно третиране, утвърден в правото на Съюза, доколкото установява мораториум върху изискванията за връщане на емисионни квоти, наложени с Директива 2003/87 по отношение на полетите между ЕИП и почти всички държави извън ЕИП, без обаче да разпростира действието на този мораториум по отношение на полетите между държавите от ЕИП и Швейцария?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, какви правни средства за защита трябва да се предоставят на жалбоподател в положението на Swiss International, което е върнало емисионните квоти във връзка с проведени през 2012 г. полети между държавите от ЕИП и Швейцария, така че жалбоподателят да се окаже в положението, което би имал, ако полетите между държавите от ЕИП и Швейцария не бяха изключени от мораториума
По-специално:
а) Трябва ли да се извърши поправка в регистъра, за да се отрази по-малкият брой квоти, които жалбоподателят би бил длъжен да върне, ако полетите до или от Швейцария бяха включени в мораториума?
б) При утвърдителен отговор на горния въпрос, какви действия (при необходимост) трябва да предприемат националният компетентен орган и/или националната юрисдикция, за да бъдат възстановени на жалбоподателя върнатите допълнителни квоти?
в) Има ли право такъв жалбоподател да иска обезщетение за вреди по член 340 ДФЕС от Европейския парламент и от Съвета за всички претърпени от него вреди поради последвалото от Решение № 377/2013 връщане на допълнителни квоти?
г) Трябва ли жалбоподателят да може да получи други видове обезщетение и ако трябва — какви?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-686/15: Vodoopskrba i odvodnja, Съдебно решение от 7 декември 2016 г.
Следва ли Директива 2000/60 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че фактурираната на потребителя цена на водните услуги включва не само променлива част, изчислена в зависимост от обема на действително изразходваната от заинтересованото лице вода, но и постоянна част, която съответства на таксите за свързване на сградите с водоснабдителните съоръжения и на разходите, които са неразделно свързани по-специално с тяхната поддръжка, отчитането на водомерите, обработването на отчетените данни, калибрирането и поддръжката на водомерите, както и на анализа и поддържането на безопасността на питейната вода?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-645/15: Bund Naturschutz in Bayern и Wilde, Съдебно решение от 24 ноември 2016 г.
Следва ли точка 7, буква в) от приложение I към Директива 2011/92 да се тълкува в смисъл, че в приложното поле на разпоредбата попада и разширяването или преустройството на съществуващ път с четири или повече ленти?
Понятието „високоскоростен път“ в точка 7, буква б) от приложение I към Директива 2011/92 изисква ли релевантният участък от пътя да представлява международна автомагистрала по смисъла на AGR?
Приложима ли е точка 7, буква б), второ предложение от приложение I към Директива 2011/92 (строителство на високоскоростни пътища) за разширяване или преустройство на път в границите на населено място по смисъла на AGR?
Следва ли понятието „строителство“ в точка 7, буква б) от приложение I към Директива 2011/92 да се прилага за разширяване или преустройство на път, при което съществуващото пътно трасе не претърпява съществена промяна?
Изисква ли понятието „строителство“ в точка 7, буква б) от приложение I към Директива 2011/92 да е налице минимална дължина на засегнатия участък от пътя
Ако това е така, трябва ли да става въпрос за непрекъснат участък от пътя
При утвърдителен отговор, минималната дължина надхвърля ли 2,6 km непрекъсната дължина, съответно, в случай че следва да бъде кумулирана дължината на няколко несвързани помежду си пътни участъка, надхвърля ли общо 4,4 km?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-442/14: Bayer CropScience и Stichting De Bijenstichting, Съдебно решение от 23 ноември 2016 г.
Следва ли от разпоредбите на член 14 от Директива 91/414, респ. член 63 във връзка с член 59 от Регламент № 1107/2009, респ. член 19 от Директива 98/8, че по искане за поверителност по смисъла на цитираните членове 14, 63 и 19, подадено от посочения в тези членове заявител, трябва да бъде взето достъпно за третите заинтересовани лица решение за всеки отделен източник на информация преди или при издаване на разрешението, респ. преди или при изменение на разрешението?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос: член 4, параграф 2 от Директива 2003/4 следва ли да се тълкува в смисъл, че при липса на решение като посоченото в предходния въпрос ответникът в качеството си на национален орган трябва да оповести поисканата информация за околната среда, когато такова искане е подадено след издаване на разрешението, респ. след изменение на разрешението?
Как следва да се тълкува понятието „емисии в околната среда“ по член 4, параграф 2[, втора алинея] от Директива 2003/4, ако се отчитат изложените в точка 5.5 от [акта за преюдициално запитване] доводи на страните по този въпрос, в контекста на възпроизведеното в точка 5.2 [от този акт] съдържание на документите?
а) Данните, които съдържат оценка на изпускането на продукт, на активното му вещество, респ. активните му вещества, и на други съставки в околната среда след употребата на продукта, следва ли да се разглеждат като „информация за емисиите в околната среда“?
б) При утвърдителен отговор: в тази връзка има ли значение дали посочените данни са получени чрез (полу)полеви проучвания или проучвания от друг вид (като например лабораторни изпитвания и транслокационни проучвания)?
Информацията за лабораторни изпитвания, при които целта на експерименталната установка е да се изследват изолирани аспекти при стандартизирани условия, следва ли да се счита за „информация за емисиите в околната среда“, ако в рамките на тези изпитвания се изключат редица фактори (като например климатични влияния) и опитите често се провеждат с по-високи — в сравнение с реалното приложение — дозировки?
В тази връзка за „емисии в околната среда“ следва ли да се считат и остатъчните вещества, които след прилагането на продукта в експериментален режим са налице например във въздуха или в почвата, листа, прашец или нектар от (отгледано от обработени семена) растение, в меда или по нецелеви организми?
Това важи ли и за степента на отклонение на веществото при прилагането на продукта в експериментален режим?
От понятието „информация за емисиите в околната среда“ по смисъла на член 4, параграф 2, втора алинея, […] от Директива 2003/4 следва ли, че ако са налице емисии в околната среда, източникът на информация трябва да бъде оповестен изцяло, а не само (измерените) данни, които евентуално могат да се извлекат от него?
За целите на прилагането на изключението за търговската или индустриална информация по смисъла на член 4, параграф 2, [първа алинея,] буква г) [от Директива 2003/4] следва ли да се прави разграничение между „емисии“, от една страна, и „освобождавания и други изпускания в околната среда“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) от Директивата за информацията за околната среда, от друга?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.