4.18.04.01 - Приложно поле на правната уредба
Приложно поле на правната уредба
Дело C-593/22: First Bank, Съдебно решение от 6 юли 2023 г.
1) Трябва ли член 1, параграф 2 от Директива [93/13] и да се тълкува в смисъл, че:
a) „договорни [клаузи], които отразяват [императивни] законови или подзаконови разпоредби“, трябва да възпроизвеждат изцяло или отчасти съответстващата правна норма във въпросната законова разпоредба
или
б) „договорни [клаузи], които отразяват [императивни] законови или подзаконови разпоредби“, трябва да съдържат изрично позоваване на съответстващата правна норма във въпросната законова разпоредба,
или, напротив,
в) за да се приеме изключването от обхвата на анализа на неравноправния характер на договорна клауза, предвидена в член 1, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО, е достатъчно да се приложи общото правило на гражданското право, според което договорите се допълват от закона, при липса на конкретно позоваване или препратка към съответстващата правна норма във въпросната законова разпоредба?
2) Трябва ли разпоредбата на член 1, параграф 2 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че в рамките на специалния правен режим за защита на правата на потребителите е прекомерно да се приеме, че потребителят е длъжен да познава съдържанието на всички правни норми в законовите разпоредби, които допълват договора, въпреки че продавачът или доставчикът не го е информирал предварително за това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-565/21: Caixabank (Commission d’ouverture du prêt), Съдебно решение от 16 март 2023 г.
1) Допускат ли член 3, параграф 1 и членове 4 и 5 от Директива 93/13/ЕИО национална съдебна практика, която приема, че клаузата, установяваща възнаграждение за комисиона за обработка, урежда съществен елемент от договора, тъй като същото съставлява основен компонент на цената, и че тази клауза не може да се проверява за неравноправност, ако е съставена на ясен и разбираем език в съответствие с широкото тълкуване, възприето в практиката на Съда на ЕС?
2. Допуска ли член 4, параграф 2 от Директива 93/13 национална съдебна практика, съгласно която при преценката дали дадена клауза, уреждаща съществен елемент от договор за ипотечен заем или кредит, е ясна и разбираема, се вземат предвид обстоятелства като общата осведоменост на потребителите за тази клауза, задължителната информация, която финансовата институция трябва да предостави на потенциалния кредитополучател в съответствие със стандартизираните информационни формуляри, рекламната дейност на банките, специалното внимание на средния потребител, доколкото клаузата се отнася до част от цената, която трябва да бъде платена изцяло при отпускането на заема, и до съществена част от икономическата тежест, която той понася във връзка със заема, както и това дали текстът, мястото и структурата на клаузата дават основание да се приеме, че същата представлява съществен елемент от договора?
3. Допуска ли член 3, параграф 1 от Директива 93/13 национална съдебна практика, която приема, че договорна клауза като спорната в главното производство, отнасяща се до комисионата за обработка във връзка с договор за заем или за кредит, която се дължи за услугите по проучване, изготвяне и индивидуално разглеждане на искането за отпускане на заем или кредит (проучване на кредитния риск и на платежоспособността на длъжника, проверка за наличието на вещни тежести върху имота, върху който ще бъде учредена ипотеката, и т.н.) като предварително условие за отпускането на заема или кредита, и която е изрично предвидена в националното законодателство като възнаграждение за присъщите за отпускането на заем или кредит дейности, не създава в противоречие с изискванията за добросъвестност и в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между произтичащите от договора права и задължения на страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-395/21: D.V. (Honoraires d’avocat – Principe du tarif horaire), Съдебно решение от 12 януари 2023 г.
1) Трябва ли член 4, параграф 2 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че изразът „основния предмет на договора“ обхваща клауза, която не е индивидуално договорена, включена е в договор за правни услуги, сключен между търговец (адвокат) и потребител, и се отнася до цената и начина на нейното изчисляване?
2) Трябва ли упоменаването в член 4, параграф 2 от Директива 93/13 на яснотата и разбираемостта на договорните клаузи да се тълкува в смисъл, че в договорната клауза относно цената (с която се определя цената на действително извършените услуги въз основа на почасова ставка) е достатъчно да се уточни размерът на почасовото възнаграждение, дължимо на адвоката?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос: трябва ли изискването за прозрачност да се тълкува в смисъл, че включва задължение за адвоката да посочи в договора цените на услугите, които могат да бъдат ясно определени и уточнени предварително, или трябва да се посочи и ориентировъчна цена на услугите (прогнозен бюджет за предоставяните правни услуги), ако е невъзможно да се предвидят броят (или продължителността) на отделните действия и хонорарът за тях към момента на сключване на договора, и да са посочени евентуалните рискове, водещи до увеличаване или намаляване на цената
За да се прецени дали договорната клауза относно цената отговаря на изискването за прозрачност, от значение ли е дали информацията относно цената на правните услуги и начина, по който тя се изчислява, се предоставя на потребителя по всякакъв подходящ начин, или се съдържа в самия договор за правни услуги
Възможно ли е липсата на информация в преддоговорните отношения да бъде компенсирана чрез предоставяне на информация в хода на изпълнението на договора
От значение ли е за преценката на съответствието на договорната клауза с изискването за прозрачност обстоятелството, че крайната цена за предоставените правни услуги става ясна едва след окончателното преустановяване на предоставянето им
От значение ли е за преценката на съответствието на договорната клауза относно цената с изискването за прозрачност обстоятелството, че договорът не предвижда представянето от адвоката на периодични отчети относно предоставените услуги или периодично представяне на фактури на потребителя, което да позволи на последния да вземе своевременно решение за отказ от правните услуги или промяна на цената по договора?
4) Ако националният съд реши, че договорната клауза, с която се определя цената на действително предоставените услуги въз основа на почасова ставка, не е изразена на ясен и разбираем език, както изисква член 4, параграф 2 от Директива 93/13, трябва ли да проверява дали тази клауза е неравноправна по смисъла на член 3, параграф 1 от тази директива (т.е. дали при преценката на евентуално неравноправния характер на договорната клауза следва да се провери дали тази клауза създава в ущърб на потребителя „значителна неравнопоставеност“ между правата и задълженията на страните по договора), или, макар и предвид обстоятелството, че тази клауза урежда съществен елемент от договора, самата липса на прозрачност на клаузата относно цената е достатъчна, за да се установи, че тази клауза е неравноправна?
5) Обстоятелството, че когато договорната клауза относно цената е обявена за неравноправна, договорът за правни услуги няма обвързваща сила съгласно член 6, параграф 1 от Директива 93/13, означава ли, че е необходимо да се възстанови положението, в което би се намирал потребителят в отсъствието на клаузата, обявена за неравноправна
Предполага ли възстановяването на това положение отпадането на задължението на потребителя да плати за вече предоставените услуги?
6) Ако от естеството на възмезден договор за предоставяне на услуги следва, че е невъзможно да се възстанови положението, в което би се намирал потребителят в отсъствието на клаузата, обявена за неравноправна (когато услугите вече са предоставени), определянето на възнаграждение за предоставяните от адвоката услуги би ли противоречало на целта на член 7, параграф 1 от Директива 93/13
При отрицателен отговор на този въпрос, ще се постигне ли действителното равновесие, чрез което се възстановява равнопоставеността на страните по договора: i) ако адвокатът получи възнаграждение за предоставените услуги по почасовата ставка, предвидена в договора; ii) ако адвокатът получи възнаграждение по минималната тарифа за правни услуги (посочена например в акт от националното право, а именно Препоръките относно максималния размер на хонорарите за предоставяне на правна помощ от адвокат) или iii) ако адвокатът получи разумно по размер възнаграждение за предоставените услуги, определено от съда, като се вземат предвид сложността на казуса, квалификацията и опитът на адвоката, финансовото състояние на клиента и други релевантни обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-335/21: Vicente (Action en paiement d’honoraires d’avocat), Съдебно решение от 22 септември 2022 г.
Съвместимо ли е с Директива 93/13 и с принципа на ефективност на същата директива във връзка с правото на ефективни правни средства за защита по член 47 от Хартата съкратено производство за събиране на възнаграждения, образувано по молба на адвокат, в което съдът не може да извърши служебна проверка за евентуална неравноправност на клаузите в потребителски договор, тъй като не се предвижда възможност за съдебна намеса на нито един етап от това производство, освен ако съответният клиент не възрази срещу подадената молба и впоследствие някоя от страните не подаде молба за преразглеждане на окончателния акт на съдебния секретар?
Съвместимо ли е с Директива 93/13 и с принципа на ефективност на същата директива във връзка с правото на ефективни правни средства за защита по член 47 от Хартата обстоятелството, че в такова съкратено производство съдът евентуално осъществява контрол за неравноправност на клаузите — служебно или по искане на някоя от страните — във връзка с евентуална молба за преразглеждане на акт на несъдебен орган, какъвто е съдебният секретар, което производство поначало трябва да се ограничава само до предмета на този акт и в което не се допуска използването на други доказателства освен представените до момента от страните писмени доказателства?
Следва ли да се приеме, че клауза в договор между адвокат и потребител като разглежданата в главното производство, която предвижда заплащането на възнаграждение в конкретната хипотеза, в която клиентът оттегля иска си преди приключването на съдебното производство или сключва извънсъдебна спогодба с банката ответник без знанието на правния си съветник или противно на неговите препоръки, попада в обхвата на член 4, параграф 2 от Директива 93/13, тъй като става въпрос за основна клауза, отнасяща се до предмета на договора, в разглеждания случай — до цената?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, може ли посочената клауза, която определя възнаграждението чрез препращане към тарифа на адвокатска колегия, предвиждаща различни правила, приложими в зависимост от конкретния случай, и която не се споменава в предварително предоставената информация, да се счита за ясна и разбираема по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 93/13?
При отрицателен отговор на предходния въпрос, може ли да се приеме за нелоялна търговска практика по смисъла на Директива 2005/29 включването в договор между адвокат и потребител на клауза като разглежданата в главното производство, която определя размера на адвокатското възнаграждение само чрез препращане към тарифа на адвокатска колегия, предвиждаща различни правила, приложими в зависимост от конкретния случай, и която не се споменава в търговската оферта и предварително предоставената информация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-567/20: Zagrebačka banka, Съдебно решение от 5 май 2022 г.
Следва ли член 6, параграф 1 от Директива 93/13 съгласно тълкуването му в практиката на Съда, и по-специално в решението от 14 март 2019 г., Dunai (C‑118/17, EU:C:2019:207), да се разбира в смисъл, че намесата на законодателя в правоотношението между потребител в качеството на кредитополучател и банка не може да лиши потребителите от правото да оспорват по съдебен ред клаузите на първоначалния договор или на допълнителното споразумение, сключено по силата на закона, за да упражнят правото си на възстановяване на всички неоснователно получени от банката облаги в ущърб на потребителите вследствие от прилагането на неравноправни договорни клаузи, когато след законодателна намеса потребителите доброволно са пристъпили към изменение на първоначалното договорно правоотношение по силата на наложено със закон задължение на банките да предложат такава възможност на потребителите, а не пряко по силата на закона, предвиждащ намесата, както се е случило по делото [, по което е постановено посоченото решение] Dunai?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли да се счита, че националният съд, сезиран в производство между две лица — кредитополучател и банка, който след възприетото от Vrhovni sud (Върховния съд) тълкуване на националния [Закон за потребителския кредит от 2015 г.] не е в състояние да тълкува разпоредбите му в съответствие с изискванията на Директива 93/13, има право и/или задължение на основание на посочената директива и на членове 38 и 47 от [Хартата] да остави без приложение споменатия национален закон в съответствие с тълкуването му от Vrhovni sud (Върховния съд) на тази държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-288/20: BNP Paribas Personal Finance, Определение от 24 март 2022 г.
Какво включва понятието „основен предмет на договора“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 93/13 и обхващат ли го клаузите, които определят валутата на разчет и плащане, както и възлагането на валутния риск върху заемателя?
Какви са изискванията за прозрачност на договорните клаузи, свързани с валутния риск, и каква информация следва да бъде предоставена на потребителя, за да може той да разбере и оцени потенциалните неблагоприятни икономически последици?
Кой носи тежестта на доказване относно ясния и разбираем характер на договорните клаузи по смисъла на Директива 93/13?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-82/20: BNP Paribas Personal Finance, Определение от 24 март 2022 г.
Какви са изискванията за прозрачност на договорните клаузи съгласно член 4, параграф 2 от Директива 93/13 по отношение на разкриването на икономическите последици и риска за потребителя при договори за заем във валута, различна от тази на доходите му?
По какъв начин националният съд следва да преценява наличието на значително неравновесие между страните по член 3, параграф 1 от Директива 93/13, като отчита обстоятелствата по конкретния случай и степента на осведоменост на професионалиста относно валутните рискове?
Могат ли клаузи, възлагащи неограничен валутен риск върху потребителя без компенсиране чрез други предимства, да бъдат определени като създаващи значително неравновесие в ущърб на потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-243/20: Trapeza Peiraios, Съдебно решение от 21 декември 2021 г.
1) Трябва ли член 8 от Директива 93/13, който предвижда възможността държавите членки да приемат по-строги разпоредби с цел да осигурят максимална степен на защита за потребителите, да се тълкува в смисъл, че държава членка може да не транспонира член 1, параграф 2 от Директива 93/13 в националното си право и да разреши съдебен контрол върху клаузи, които отразяват императивни или диспозитивни законови или подзаконови разпоредби?
2) Може ли да се счита, че член 1, параграф 2, първа и втора алинея от Директива 93/13, макар и да не е изрично транспониран в гръцкото право, е приет косвено, в съответствие със съдържанието на член 3, параграф 1 и член 4, параграф 1 от тази директива, както същото е било транспонирано в разпоредбата на член [2], алинея [6] от Закон 225[1]/1994?
3) Включва ли се в понятието за неравноправни клаузи и за техния обхват — както те са дефинирани в разпоредбите на член 3, параграф 1 и член 4, параграф 1 от Директива 93/13 — изключението, предвидено в член 1, параграф 2, първа и втора алинея от тази директива?
4) Може ли клауза от договор за кредит, сключен между потребител и кредитна институция, която отразява съдържанието на диспозитивна норма на държавата членка, да подлежи на контрол относно неравноправния характер на общите условия на договора в съответствие с разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО, ако тази клауза не е била предмет на отделно договаряне?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-670/20: ERSTE Bank Hungary, Определение от 6 декември 2021 г.
Съответстват ли клаузите в договор за кредит в чуждестранна валута, които излагат кредитополучателя на валутен риск, на изискването за прозрачност при положение, че потребителят трябва да бъде в състояние да разбере конкретното функциониране на клаузата и да оцени потенциалните икономически последици?
Достатъчно ли е предоставянето на декларация от страна на потребителя за осведоменост относно рисковете, за да се приеме, че продавачът или доставчикът е изпълнил изискването за прозрачност?
Следва ли при преценка на изпълнението на изискването за прозрачност да се взема предвид цялата предоставена информация и обстоятелствата около договарянето, включително дали потребителят е бил изрично информиран за валутния риск и възможните неблагоприятни промени в обменния курс?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-87/21: NSV и NM, Определение от 14 октомври 2021 г.
Следва ли договорна клауза, която отразява диспозитивна разпоредба на националното право, да попада в приложното поле на Директива 93/13?
Необходимо ли е националният съд първо да провери дали клаузата отразява диспозитивна разпоредба, преди да анализира евентуалната ѝ неравноправност според директивата?
Има ли значение за приложението на изключението по член 1, параграф 2 от Директива 93/13 дали професионалистът е изпълнил задължението си за информираност и прозрачност, ако клаузата отразява диспозитивна разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.