4.18.04.01 - Приложно поле на правната уредба
Приложно поле на правната уредба
Дело C-197/24: Šiľarský, Съдебно решение от 13 ноември 2025 г.
Трябва ли член 1, параграф 2 от Директива [2011/7] във връзка с член 2, точки 1 и 3, и с член 6, параграф 1 от [същата] директива, да се тълкува в смисъл, че (i) за „предприятие“ се счита и физическото лице, което в случай като разглеждания в главното производство ползва правни услуги на адвокат с цел учредяване на дружество, на което трябва да стане управителя и да бъде единия от двамата учредители и съдружници, а (ii) за „търговска сделка“ се счита сделката, която в случай като разглеждания в главното производство води до предоставяне на услуги от адвокат на такова физическо лице с цел учредяване на дружество?
При отрицателен отговор на първия въпрос — трябва ли понятието „потребител“ по смисъла на член 2, буква б) от Директива [93/13] във връзка с член 8 от нея да се тълкува в смисъл, че в случай като разглеждания в главното производство обхваща и физическото лице, от което се претендира вземане, произтичащо от договор за предоставяне на правни услуги, ако предметът на договора е бил предоставяне на услуги с цел учредяване на дружество, а посоченото физическо лице е трябвало да стане управителя и да бъде единия от двамата учредители и съдружници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-351/23: GR REAL, Съдебно решение от 24 юни 2025 г.
1) Приложими ли са член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от [Директива 93/13] по дело като разглежданото в главното производство, което е образувано по иск на лице, на което е възложен недвижим имот при публична продан, и в което същевременно се разглежда насрещен иск на потребител за възстановяване на положението отпреди възлагането на публичната продан, ако преди публичната продан потребителят е потърсил правна защита за прекратяване на действията по реализиране на обезпечението, като е подал до съда молба за допускане на временна мярка, и също преди публичната продан е уведомил участниците за висящото съдебно дело относно прекратяването на действията за реализиране на обезпечението чрез доброволна публична продан, но въпреки делото проданта е проведена?
2) Трябва ли [Директива 93/13] да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка като приложимата в главното производство, съгласно която при изпълнението върху даден като обезпечение недвижим имот на потребител с цел удовлетворяване на вземанията на банка по договор за потребителски кредит чрез провеждане на публична продан, организирана от частноправен субект („организатор на проданта“):
а) потребителят не може валидно да повдигне пред организатора на проданта възражение за неравноправност на договорните клаузи, […] на които [се основава] вземането на банката, за да изиска отлагане на тази продан, въпреки че вземането се основава на неравноправни клаузи, и по-специално на договорна клауза за предсрочна изискуемост;
б) потребителят не може да изиска преустановяване на публичната продан на принадлежащ му недвижим имот, който е и неговото жилище, въпреки че е уведомил организатора на проданта и присъстващите лица, че е в ход съдебно производство по молба за допускане на временна мярка, изразяваща се в спиране на публичната продан, но съдът все още не се е произнесъл с влязло в сила решение по молбата, а същевременно допускането на временната мярка е единственият способ, по който потребителят би могъл да получи привременна съдебна защита срещу провеждането на публичната продан на недвижимия имот вследствие на [прилагането на] неравноправните договорни клаузи;
в) при посочените в предходните точки обстоятелства потребителят не може да упражни в пълен обем правата, които произтичат за него от транспонирането на Директива [93/13], и не може да се постигнат целите на тази директива, тъй като съгласно тази [национална] правна уредба нищожност на публичната продан може да се [иска] само на три основания[, а именно]:
– нищожност на договора за учредяване на обезпечението;
– нарушение на [Закона за доброволната публична продан];
– [извършване] на престъпление?
3) Трябва ли Директива [2005/29] да се тълкува в смисъл, че пристъпването към изпълнение върху дадена като обезпечение вещ въз основа на неравноправна договорна клауза за предсрочна изискуемост на вземането по договор за потребителски кредит, а следователно и на неправилен размер на просроченото плащане, може да представлява нелоялна търговска практика по смисъла на член 5 от тази директива, и по-специално агресивна търговска практика по смисъла на членове 8 и 9 от нея, а отговорността на банката и целите на Директива [2005/29] се отнасят не само за банката, но и за дружеството организатор, което осъществява изпълнението върху даденото на банката обезпечение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-365/23: Arce, Съдебно решение от 20 март 2025 г.
1) Попада ли в приложното поле на [Директива 93/13] договор за предоставяне на услуги за подпомагане на развитието и кариерата на спортист, сключен между, от една страна, търговец, упражняващ професионалната си дейност в областта на развитието и тренировката на спортисти, и от друга страна, ненавършило пълнолетие лице, представлявано от неговите родители, което към момента на сключване на договора не упражнява професионална дейност в областта на съответния спорт?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, допуска ли Директива 93/13 национална съдебна практика, която тълкува правната уредба, с която тази директива е транспонирана в националния правен ред, в смисъл, че съдържащите се в нея разпоредби за защита на правата на потребителите са приложими и по отношение на такива договори?
3) При утвърдителен отговор на първия или втория въпрос, може ли национален съд да извърши преценка за неравноправност в съответствие с член 3 от Директива 93/13 на договорна клауза, която предвижда, че за предоставянето на посочените в договора услуги за подпомагане на развитието и кариерата в определен спорт младият спортист се задължава да плаща възнаграждение в размер на 10 % от приходите, които ще получава през следващите 15 години, и да не приеме, че посочената клауза е част от клаузите, които не подлежат на преценка за неравноправност съгласно член 4, параграф 2 от Директива 93/13?
4) При утвърдителен отговор на третия въпрос, следва ли договорна клауза, която предвижда, че за предоставянето на посочените в договора услуги за подпомагане на развитието и кариерата на спортист младият спортист се задължава да плаща възнаграждение в размер на 10 % от приходите, които ще получава през следващите 15 години, да се счита за съставена на ясен и разбираем език по смисъла на член 5 от Директива 93/13, като се има предвид, че към момента на сключване на договора младият спортист не е разполагал с ясна информация за стойността на предоставената услуга и за сумата, която трябва да плаща за нея, която информация да му позволи да оцени финансовите последици, които могат да настъпят за него?
5) При утвърдителен отговор на третия въпрос, следва ли да се счита, че договорна клауза, която предвижда, че за предоставянето на посочените в договора услуги за подпомагане на развитието и кариерата на спортист младият спортист се задължава да плаща възнаграждение в размер на 10 % от приходите, които ще получава през следващите 15 години, представлява по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13 клауза, която създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора, като се има предвид, че този параграф не свързва стойността на предоставената услуга с разходите на потребителя?
6) При утвърдителен отговор на петия въпрос, противоречи ли на член 6, параграф 1 от Директива 93/13 решение на национален съд, с което сумата, която може да се изиска да бъде платена от потребителя на доставчика на услуги, се намалява до размера на действителните разходи, направени от него за предоставянето на услугите на потребителя въз основа на договора?
7) При отрицателен отговор на третия въпрос и ако договорната клауза, която предвижда, че за предоставянето на посочените в договора услуги за подпомагане на развитието и кариерата на спортист потребителят се задължава да плаща възнаграждение в размер на 10 % от приходите, които ще получава през следващите 15 години, не подлежи на преценка за неравноправност в съответствие с член 4, параграф 2 от Директива 93/13, може ли националният съд, след като установи, че размерът на възнаграждението е явно непропорционален на приноса на доставчика на услуги, все пак да обяви тази договорна клауза за неравноправна на основание на националното право?
8) При утвърдителен отговор на седмия въпрос, трябва ли в случай на договор, сключен с потребител, когато член 8а от [Директива 93/13, изменена с Директива 2011/83,] все още не е бил влязъл в сила, да се вземе предвид предоставената в съответствие с член 8а от [Директива 93/13, изменена с Директива 2011/83,] информация от държавата членка на Европейската комисия относно приети от държавата членка в съответствие с член 8 от [Директива 93/13] разпоредби, и ако това е така — ограничена ли е компетентността на националните съдилища от предоставената от държавата членка информация в съответствие с член 8а от [Директива 93/13, изменена с Директива 2011/83], когато държавата членка е посочила, че нейното законодателство не превишава установените в тази Директива минимални правила?
9) При утвърдителен отговор на първия или втория въпрос, какво значение има с оглед на член 17, параграф 1 от Хартата във връзка с член 24 от нея за прилагането на правната уредба, с която в националния правен ред са транспонирани разпоредбите на Директива 93/13, обстоятелството, че към момента на сключване на договора за предоставяне на съответните услуги с петнадесетгодишен срок младият спортист не е бил навършил пълнолетие, поради което посоченият договор е сключен от неговите родители от името на ненавършилото пълнолетие лице, задължавайки го да плаща възнаграждение в размер на 10 % от всички приходи, които получава през следващите 15 години?
10) При отрицателен отговор на първия или втория въпрос, като се има предвид, че спортните дейности попадат в приложното поле на правото на Съюза, нарушава ли основните права, гарантирани от член 17, параграф 1 от Хартата във връзка с член 24, параграф 2 от нея, договор за предоставяне на услуги с петнадесетгодишен срок, сключен с ненавършил пълнолетие млад спортист от родителите му от негово име, който задължава посоченото ненавършило пълнолетие лице да плаща възнаграждение в размер на 10 % от всички приходи, които получава през следващите 15 години?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-337/23: APS Beta Bulgaria и Agentsia za kontrol na prosrocheni zadalzhenia, Съдебно решение от 13 март 2025 г.
1) Следва ли чл. 4, пар. 2 и чл. 6, пар. 1 от [Директива 93/13] да се тълкуват в смисъл, че когато договор за кредит предвижда задължение на потребителя да сключи договор за поръчителство, по който поръчител е лице, посочено от кредитора, съдържанието на договора за поръчителство не представлява „основен предмет“ на договора с това трето лице, а част от съдържанието на договора за кредит
Има ли при това значение дали кредиторът и поръчителят са свързани лица?
2) Следва ли т. 1, б. „и“ от приложението към [Директива 93/13] да се тълкува в смисъл, че когато потребителят има задължение за осигуряване на поръчител по вече сключен договор за кредит, като една от възможностите това да стане е с ангажиране на посочено от кредитора лице, съдържанието на задължението на потребителя по сключения по-късно в деня на сключване на договора за кредит договор за осигуряване на поръчител следва да се смята за неясно поради невъзможност да избере или предложи лицето, което ще му бъде посочено от кредитора като бъдещ поръчител?
3) При отговор на предходния въпрос в смисъл, че предметът на договора за поръчителство е ясен, следва ли т. 1, б. „и“, „й“ и „м“ от приложението към [Директива 93/13] да се тълкуват в смисъл, че когато потребителят е поел задължение за осигуряване на поръчител по вече сключен договор за кредит, като една от възможностите това да стане е с ангажиране на посочено от кредитора лице, съдържанието на задължението на потребителя по договора за кредит следва да се смята неясно и това може да доведе до недействителност на договора за кредит или отделни негови клаузи?
4) Следва ли чл. 4, пар. 1 от [Директива 93/13], тълкуван във връзка с чл. 8 от [Директива 2005/29], да се тълкува в смисъл, че когато лице, което предоставя кредит, предвижда потребителят да сключи договор с посочено от кредитодателя лице, което да обезпечава вземането му срещу потребителя, представлява винаги случай на възползване от неизгодната позиция на потребителя, и оттам — агресивна търговска практика?
5) При отрицателен отговор на четвъртия въпрос — следва ли чл. 4, пар. 1 и чл. 7 от [Директива 93/13], тълкувани във връзка с чл. 8 от [Директива 2005/29], да се тълкуват в смисъл, че в едностранно съдебно производство като това за издаване на заповед за изпълнение, в което потребителят не участва, съдът може да обоснове съмнение за неравноправност на договорна клауза на основание единствено на съмнение, че клаузата може да е приета от потребителя в резултат на нелоялна търговска практика, или последната следва да се установи със сигурност?
6) Следва ли чл. 15, пар. 2 от [Директива 2008/48] да се тълкува в смисъл, че посочената разпоредба се прилага в случаите, когато договорът за кредит е свързан с допълнителна услуга — осигуряване на платено поръчителство от трето лице, и дава възможност на потребителя да предяви не само свои притезателни права поради неправомерно поведение на поръчителя като плащане след изтичане на законов срок, а и процесуални възражения, които изключват задължението към поръчителя?
7) Допуска ли чл. 15, пар. 2 от [Директива 2008/48] във връзка с принципа за ефективност, или евентуално, ако се приеме, че договорът за кредит и за поръчителство са свързани сделки — чл. 5 и чл. 7 от [Директива 93/13] във връзка с т. 1, б. „б“ и „в“ от Приложението към същата директива, национална съдебна практика, според която, когато поръчителят по свързан с договор за потребителски кредит, който е получил възнаграждение от потребителя, за да гарантира по договора за кредит, е заплатил на основния кредитор въз основа на клауза в договора въпреки изтичането на законов срок като този по чл. 147 ЗЗД, който според съдебната практика погасява напълно поръчителството, поръчителят въпреки това може да се позове на встъпване в правата на първоначалния кредитор и да иска плащане от главния длъжник, позовавайки се на неяснота в съдебните актове по прилагане на закона?
8) Следва ли чл. 3, буква „ж“ от [Директива 2008/48] във връзка с чл. 5 от [Директива 93/13] да се тълкува в смисъл, че при уредено в договора за кредит задължение за сключване на свързан с договора за кредит договор за поръчителство, което е обвързано с увеличаване на общия размер на задължението по кредита, [ГПР] по кредита следва да се изчислява и съобразно увеличените вноски с оглед възнаграждението на поръчителя
Има ли при това значение кой е избрал поръчителя и свързан ли е той с първоначалния кредитор?
9) Следва ли чл. 10, пар. 2, буква „ж“ от [Директива 2008/48] да се тълкува в смисъл, че неправилното посочване на [ГПР] в договор за кредит, сключен между търговец и потребител — кредитополучател, следва да се приеме за липса на посочване на [ГПР] в договора за кредит и националният съд да приложи последиците на вътрешното си право, предвидени за непосочване на [ГПР] в договор за потребителски кредит
Следва ли да се приеме, че тези последици задължително обвързват и платилия поръчител в отношенията му към потребителя?
10) Следва ли чл. 23, изр. второ от [Директива 2008/48] да се тълкува в смисъл, че предвидена от националния законодател санкция нищожност на договора за потребителски кредит, при която се връща само отпуснатата главница, е пропорционална за случаите, в които договор за потребителски кредит не съдържа точно посочване на [ГПР], като не посочва тези за професионален поръчител, избран от кредитора (въпреки че число за такъв процент е посочено в текста на договора за кредит)?
11) Следва ли чл. 2, пар. 2 от [Директива 2009/138] във връзка с б. А, т. 14 от Приложение № 1 към същата директива да се тълкува в смисъл, че предоставянето по занятие на дейност на платено поръчителство, при което дружеството — поръчител заплаща във всички случаи на неизпълнение пълната сума на кредит, изтеглен от потребител — главен длъжник, а възнаграждението се заплаща независимо от неизпълнението от потребителя с всяка вноска по кредита, „застрахователна дейност“ по смисъла на посочената директива?
12) При положителен отговор на единадесети въпрос — следва ли чл. 14, пар. 1 от [Директива 2009/138] да се тълкува в смисъл, че за лице, извършващо дейността, посочена в единадесетия въпрос, възниква задължение за лицензиране пред националните регулаторни органи, отговорни за издаване на лиценз на застраховател?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-325/23: Deutsche Bank Polska, Определение от 30 май 2024 г.
Клаузата в договор за заем в чуждестранна валута, която позволява на банката едностранно да определя окончателния размер на заема чрез прилагане на обменен курс, определен единствено от банката, представлява ли неиндивидуално договорена клауза по смисъла на Директива 93/13?
Достатъчно ли е липсата на информация за валутния марж (предимството на банката от обменния курс) за да се приеме, че съответната клауза не отговаря на изискването за яснота и разбираемост, дори ако е предоставена информация относно валутния риск?
Може ли клаузата за определяне на валутния марж сама по себе си да създаде значителен дисбаланс във вреда на потребителя и да обоснове нищожност на договора за заем в чуждестранна валута, когато договорът не може да продължи да съществува без тази клауза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-176/23: Raiffeisen Bank, Съдебно решение от 30 май 2024 г.
Трябва ли разпоредбите на член 1, параграф 2 от Директива 93/13, транспонирани в националното законодателство с разпоредбите на член 3, параграф 2 от [Закона за неравноправните клаузи],
с оглед по-специално на дванадесето и тринадесето съображение от [тази д]иректива,
но също така и като се вземат предвид разпоредбите на членове 80 и 81 от [OUG № 50/2010],
да се тълкуват в смисъл, че не изключват възможността националните съдилища да разглеждат и случаите на съмнения за неравноправност на договорни клаузи, предвидени в допълнителни анекси към договори за кредит, сключени от продавачи или доставчици с потребители преди влизането в сила на посочения подзаконов акт, т.е. [допълнителните анекси, сключени] по силата на разпоредбите на член 95 от OUG № 50/2010, независимо дали тези клаузи са били изрично приети от потребителя по реда, предвиден в разпоредбите на член 40, параграф 1 от OUG № 50/2010, или се счита, че за тях е дадено мълчаливо съгласие „ope legis“ по реда, предвиден в разпоредбите на член 40, параграф 3 от OUG № 50/2010?
В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос [би ли била в противоречие с правото на Съюза], с оглед на гореизложените предпоставки и на обстоятелствата по висящия спор, практика на националните съдилища, съгласно която изричното приемане на допълнителен анекс към договора, изготвен по реда в разпоредбите на член 40, параграф 1 [от OUG № 50/2010] и по силата на разпоредбите на член 95 от [него], автоматично предполага извода, че [посоченият допълнителен анекс] е договорен и следователно съдържащите се в него клаузи са изключени от проверката за евентуални съмнения за неравноправност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-173/23: Air Europa Líneas Aéreas, Съдебно решение от 11 април 2024 г.
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива [93/13] да се тълкуват в смисъл, че националният съд, който разглежда иск за обезщетение за вреди, причинени от закъснение при превоз на багаж, по член 19 от Конвенцията от Монреал, трябва да упражни служебен контрол за евентуалния неравноправен характер на клауза, включена в договора за превоз, която не позволява на пътника да прехвърли своите права, когато този иск е предявен от цесионера, който, за разлика от цедента, няма качеството на потребител?
Ако трябва да бъде извършен служебен контрол, може ли да бъде пропуснато задължението да се информира потребителят и да се установи дали същият се позовава на неравноправния характер на клаузата или се съгласява със съответната клауза, с оглед на конклудентното действие, изразяващо се в прехвърляне на вземането в разрез с евентуално неравноправната клауза, която не допуска прехвърляне на вземането?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-598/21: Všeobecná úverová banka, Съдебно решение от 9 ноември 2023 г.
Трябва ли да се приеме, че член 47 във връзка с членове 7 и 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз, Директива 93/13/ЕИО, Директива 2005/29/ЕО, както и принципът на ефективност на правото на Съюза не допускат правна уредба като член 53, параграф 9 и член 565 от Гражданския кодекс, съгласно които при предсрочна изискуемост не се преценява пропорционалността на това действие, в частност тежестта на неизпълнението на задълженията на потребителите в сравнение с размера на кредита и срока за изплащането му?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-177/23: Investcapital, Определение от 8 ноември 2023 г.
Обхваща ли член 1, параграф 2 от Директива 93/13 и клаузи, отразяващи диспозитивни, а не само императивни законови или подзаконови разпоредби?
Следва ли националните съдилища да определят приложимостта на изключението по член 1, параграф 2, като анализират естеството, структурата и съдържанието на договора, както и правния и фактически контекст?
Може ли цесията на вземания, уредена с императивна национална разпоредба, която не засяга контрола върху неравноправните клаузи, да изключи прилагането на Директива 93/13 към клаузи, които я отразяват?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-139/22: mBank (Registre polonais des clauses illicites), Съдебно решение от 21 септември 2023 г.
Трябва ли член 3, параграф 1, член 7, параграфи 1 и 2 и член 8 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че за да се установи неравноправност на договорна клауза, която не е индивидуално договорена, е достатъчно да се констатира, че тази клауза съответства по съдържание на клауза от договор при общи условия, вписана в регистъра на недопустимите клаузи?
Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че не допуска съдебна практика по тълкуването на националното право, съгласно която неравноправната клауза престава да е неравноправна, ако потребителят може по свой избор да изпълнява задълженията си по договора въз основа на друга клауза от този договор, която е равноправна?
Трябва ли член 3, параграф 1 и член 4, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че търговецът е длъжен да предоставя информация за основните характеристики на договора и за свързаните с него рискове на всеки потребител дори ако определен потребител притежава съответни знания в тази област?
Трябва ли член 3, параграф 1, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че когато няколко потребители са сключили общ договор с даден търговец, е възможно да се приеме, че едни и същи клаузи на този договор са неравноправни спрямо първия от потребителите, а равноправни спрямо втория, и ако е така, може ли като последица от това договорът да е недействителен по отношение на първия потребител, а спрямо втория да е действителен и съответно той да носи всички произтичащи от договора задължения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.