4.18.04.01 - Приложно поле на правната уредба
Приложно поле на правната уредба
Дело C-167/16: Banco Bilbao Vizcaya Argentaria, Определение от 3 юли 2019 г.
Необходима ли е конкретна и достатъчно обоснована мотивировка от националния съд относно значението на преюдициалните въпроси за решаването на конкретния спор, за да бъде допустимо преюдициалното запитване по член 267 ДФЕС?
Какви са критериите, по които националният съд преценява неравноправния характер на клаузи в потребителски договори, и каква е ролята на принципите за добросъвестност, равновесие и прозрачност по смисъла на Директива 93/13?
Допустимо ли е националният съд да частично запази, допълва или замества неравноправна договорна клауза, и при какви условия може да приложи национално диспозитивно правило вместо нея, така че да се избегне анулиране на целия договор и да се защитят интересите на потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-92/16: Bankia, Определение от 3 юли 2019 г.
Допустимо ли е националният съд частично да запази неравноправна клауза за предсрочна изискуемост чрез премахване само на елементите, които я правят неравноправна, по договор за ипотечен кредит?
Може ли националният съд да замени неравноправна клауза, вдъхновена от законова разпоредба, с новата редакция на тази законова разпоредба, ако договорът не може да съществува без нея и анулирането му би било особено неблагоприятно за потребителя?
Какъв е критерият, по който националният съд следва да прецени дали договорът може да съществува без неравноправната клауза и кога е допустимо тя да бъде заменена с приложимата законова разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-38/17: GT, Съдебно решение от 5 юни 2019 г.
Трябва ли възложената на Европейския съюз компетентност с цел гарантиране на високо равнище на защита на потребителите, основните принципи на правото на Съюза за равенство пред закона, ефективна съдебна защита и справедлив процес, както и различните съображения на Директива 93/13/ЕИО [а именно осмо до дванадесето и двадесето] и накрая, член 4, параграф 2 и член 5 от тази директива, да се тълкуват в смисъл, че допускат национална съдебна практика с нормативен характер, която:
– не изисква от договарящата с потребителя страна — като условие за валидността на договора — да даде възможност на потребителя да се запознае преди сключването на договора с неговите клаузи, съставени на ясен и разбираем език, които са основен предмет на съответния договор, включително и с обменния курс, приложим при плащането на погасителните вноски при кредит в чужда валута, за да се предотврати обявяването на договора за нищожен, и/или
– допуска договарящата с потребителя страна да съобщава на последния (например с нарочен документ) клаузите на договора, съставени на ясен и разбираем език, които са основен предмет на съответния договор, включително и обменния курс, приложим към отпуснатите заемни средства по кредитите във валута, едва в момента, в който потребителят вече неотменимо е поел задължението да изпълнява договора, като това обстоятелство само по себе си не е основание за нищожност на договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-266/18: Aqua Med, Съдебно решение от 3 април 2019 г.
Трябва ли упражненият от национален съд служебен контрол на основание член 6, параграф 1 от Директива 93/13 […] и практиката на Съда […] (решение от 4 юни 2009 г., Pannon GSM, C‑243/08, EU:C:2009:350) по отношение на разпоредбите на договор, сключен с потребител, определящи компетентния за разглеждане на евентуален спор съд, да обхваща и договорни разпоредби, които уреждат въпроса относно компетентността на съда при евентуален спор между страните, но единствено чрез позоваване на националната уредба?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли осъщественият от съда контрол да доведе до прилагане на правилата относно компетентността по такъв начин, че на потребителя да се гарантира защитата, произтичаща от съдържанието на Директива 93/13, тоест възможност за разглеждане на делото от съда, намиращ се най-близо до местоживеенето/мястото на постоянно пребиваване на потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-590/17: Pouvin и Dijoux, Съдебно решение от 21 март 2019 г.
Следва ли член 2, букви б) и в) от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че, от една страна, служител на предприятие и неговият съпруг, които сключват с това предприятие договор за заем, какъвто по принцип могат да сключват само членовете на персонала на посоченото предприятие и който е предназначен за придобиването на недвижима вещ за частни цели, следва да се считат за „потребители“ по смисъла на този член 2, буква б), и от друга страна, що се отнася до предоставянето на подобен заем, дали същото това предприятие следва да се счита за „продавач или доставчик“ по смисъла на посочения член 2, буква в)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-118/17: Dunai, Съдебно решение от 14 март 2019 г.
Следва ли член 6, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която пречи на сезирания съд да уважи искане за обезсилване на договор за заем в чужда валута, основаващо се на неравноправна клауза на договора, с която на потребителя са наложени разходи, свързани със съществуващата курсова разлика между курс „продава“ и курс „купува“ на съответната валута, дори ако този съд смята, че запазването на договора противоречи на интересите на потребителя, тъй като той ще продължи да понася валутния риск, изразяващ се във финансовата тежест, свързана с евентуалното понижаване на курса на националната валута, служеща за плащане, спрямо курса на чуждестранната валута, в която трябва да бъде изплащан заемът?
Допуска ли Директива 93/13 във връзка с член 47 от Хартата върховна национална юрисдикция на държава членка, в интерес на еднаквото тълкуване на правото, да приема задължителни решения относно начина на прилагане на тази директива, стига те да не са пречка за компетентния съд да гарантира пълното действие на нормите, предвидени в посочената директива, нито да предложи на потребителя ефективно средство за защита на правата, които може да черпи от тях, нито да сезира Съда с преюдициално запитване на това основание, което запитващата юрисдикция следва все пак да провери?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-227/18: VE, Определение от 8 ноември 2018 г.
ORDONNANCE DE LA COUR (septième chambre) 8 novembre 2018 (*) « Renvoi préjudiciel – Article 53, paragraphe 2, et article 99 du règlement de procédure de la Cour – Protection des consommateurs – Directive 93/13/CEE – Clauses abusives dans les contrats de crédit libellés en devise étrangère conclus avec les consommateurs – Clause relative au risque de change – Exigence de rédaction claire et compréhensible – Conditions essentielles définies dans le contrat “à titre informatif” – Directive 2008/48/CE – Conséquences des erreurs d’une évaluation de solvabilité » Dans l’affaire C‑227/18, ayant pour objet une demande de décision préjudicielle au titre de l’article 267 TFUE, introduite par le Budai Központi Kerületi Bíróság (tribunal central d’arrondissement de Buda, Hongrie), par décision du 21 mars 2018, parvenue à la Cour le 3 avril 2018, dans la procédure VE contre WD, LA COUR (septième chambre), composée de Mme A. Prechal (rapporteure), présidente de la troisième chambre, faisant fonction de président de la septième chambre, Mme C. Toader et M. A. Rosas, juges, avocat général : M. N. Wahl, greffier : M. A. Calot Escobar, vu la décision prise, l’avocat général entendu, de statuer par voie d’ordonnance motivée, conformément à l’article 53, paragraphe 2, et à l’article 99 du règlement de procédure de la Cour, rend la présente Ordonnance 1. La demande de décision préjudicielle porte sur l’interprétation de la directive 93/13/CEE du Conseil, du 5 avril 1993, concernant les clauses abusives dans les contrats conclus avec les consommateurs (JO 1993, L 95, p. 29), ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-51/17: OTP Bank и OTP Faktoring, Съдебно решение от 20 септември 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав) 20 септември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Защита на потребителите — Неравноправни клаузи — Директива 93/13/ЕИО — Приложно поле — Член 1, параграф 2 — Задължителни законови или подзаконови разпоредби — Член 3, параграф 1 — Понятие „договорна клауза[, която] не е индивидуално договорена“ — Клауза, включена в договора след сключването му вследствие на намеса на националния законодател — Член 4, параграф 2 — Съставяне на клауза на ясен и разбираем език — Член 6, параграф 1 — Служебно разглеждане от националния съд на неравноправния характер на дадена клауза — Договор за кредит, изразен в чуждестранна валута, сключен между продавач или доставчик и потребител“ По дело C‑51/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Fővárosi Ítélőtábla (Регионален апелативен столичен съд Будапеща, Унгария) с акт от 17 януари 2017 г., постъпил в Съда на 1 февруари 2017 г., в рамките на производство по дело OTP Bank Nyrt., OTP Faktoring Követeléskezelő Zrt. срещу Teréz Ilyés, Emil Kiss, СЪДЪТ (втори състав), състоящ се от: M. Ilešič, председател на състава, A. Rosas, C. Toader, A. Prechal (докладчик) и E. Jarašiūnas, съдии, генерален адвокат: Е. Танчев, секретар: I. Illéssy, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 22 февруари 2018 г., като има предвид становищата, представени: – за OTP Bank Nyrt. и OTP Faktoring Követeléskezelő Zrt., от A. Lendvai, ügyvéd, – за Ilyés и Kiss, от P. Dantesz, ügyvéd, – за унгарското правителство, от M. Z. Fehér, в ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-96/16: Banco Santander, Съдебно решение от 7 август 2018 г.
Съвместима ли е с правото на Съюза, и по-конкретно с член 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и с член 4, параграф 2, член 12 и член 169, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз търговска практика на прехвърляне или купуване на вземания, без да се предоставя възможност на потребителя да погаси задължението чрез плащане на цената, лихвите и разноските на приобретателя?
Съвместима ли е с принципите, установени в Директива 93/13, и съответно с принципа на ефективност, както и с член 3, параграф 1 и член 7, параграф 1 от тази директива посочената търговска практика на изкупуване на потребителски дългове на ниска сума без знанието или съгласието на потребителя, без тази практика да е включена като общо условие или неравноправна клауза в договор и без на потребителя да се даде възможност да участва в такава операция чрез право на обратно изкупуване?
Съответства ли на правото на Съюза, а именно на Директива 93/13, и по-специално на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 и на съдебната практика на Съюза, определянето с цел да се гарантира защитата на потребителите и ползвателите като еднозначен критерий в договорите за кредит без обезпечение, сключени с потребители, че е неравноправна недоговорената клауза за лихви за забава, предполагаща увеличение с повече от два процентни пункта на редовната лихва?
Съответства ли на правото на Съюза, а именно на Директива 93/13, и по-специално на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 и на съдебната практика на Съюза, предвиждането с цел да се гарантира защитата на потребителите и ползвателите на последица, съгласно която редовните лихви продължават да текат до пълното погасяване на задължението?
Допускат ли член 3 от Директива 93/13 във връзка с точка 1, буква д) от приложението към нея и член 4, параграф 1 от същата директива национална съдебна практика, съгласно която клаузата от договор за кредит, установяваща мораторна лихва, чийто размер надвишава с повече от два процентни пункта определената в договора годишна редовна лихва, води до налагане на потребителя на неоснователно висока неустойка при забавено изпълнение на задължението му за плащане и поради това е неравноправна клауза?
Допускат ли член 3 от Директива 93/13 във връзка с точка 1, буква д) от приложението към нея и член 4 параграф 1, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от същата директива национална съдебна практика, съгласно която при преценката на неравноправния характер на включена в договор за кредит клауза, установяваща размера на мораторните лихви, обект на проверката за неравноправен характер трябва да бъде допълнителната тежест, до която тези лихви водят спрямо редовните лихви, тъй като тази тежест представлява „неоснователно висока неустойка, която се изисква от потребителя при неизпълнение на задълженията му“, и обявяването на неравноправния характер трябва да води до пълно премахване на тази допълнителна тежест, така че до връщането на кредита да продължават да се начисляват само редовните лихви?
При отрицателен отговор на втория въпрос, следва ли обявяването за недействителна поради нейната неравноправност на клауза, установяваща размера на мораторните лихви, да поражда други последици, които да са съвместими с Директива 93/13, като например пълно премахване на начисляването на лихви, както редовни, така и мораторни, при неизпълнение на задължението на кредитополучателя за плащане на вноските по заема в предвидените срокове, или начисляване на законната лихва?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-126/17: ERSTE Bank Hungary, Определение от 22 февруари 2018 г.
Отговарят ли на изискването за яснота и разбираемост по член 4, параграф 2 и член 5 от Директива 93/13 клаузи в договор за заем, които определят сумата по заема чрез препращане към валутен курс и вътрешнобанкови данни?
Може ли националният съд да обяви договора за недействителен в цялост, когато неравноправните клаузи засягат основния предмет на договора и договорът не може да съществува без тях?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.