Дело C-565/21: Caixabank (Commission d’ouverture du prêt), Съдебно решение от 16 март 2023 г.

1) Допускат ли член 3, параграф 1 и членове 4 и 5 от Директива 93/13/ЕИО национална съдебна практика, която приема, че клаузата, установяваща възнаграждение за комисиона за обработка, урежда съществен елемент от договора, тъй като същото съставлява основен компонент на цената, и че тази клауза не може да се проверява за неравноправност, ако е съставена на ясен и разбираем език в съответствие с широкото тълкуване, възприето в практиката на Съда на ЕС?

2. Допуска ли член 4, параграф 2 от Директива 93/13 национална съдебна практика, съгласно която при преценката дали дадена клауза, уреждаща съществен елемент от договор за ипотечен заем или кредит, е ясна и разбираема, се вземат предвид обстоятелства като общата осведоменост на потребителите за тази клауза, задължителната информация, която финансовата институция трябва да предостави на потенциалния кредитополучател в съответствие със стандартизираните информационни формуляри, рекламната дейност на банките, специалното внимание на средния потребител, доколкото клаузата се отнася до част от цената, която трябва да бъде платена изцяло при отпускането на заема, и до съществена част от икономическата тежест, която той понася във връзка със заема, както и това дали текстът, мястото и структурата на клаузата дават основание да се приеме, че същата представлява съществен елемент от договора?

3. Допуска ли член 3, параграф 1 от Директива 93/13 национална съдебна практика, която приема, че договорна клауза като спорната в главното производство, отнасяща се до комисионата за обработка във връзка с договор за заем или за кредит, която се дължи за услугите по проучване, изготвяне и индивидуално разглеждане на искането за отпускане на заем или кредит (проучване на кредитния риск и на платежоспособността на длъжника, проверка за наличието на вещни тежести върху имота, върху който ще бъде учредена ипотеката, и т.н.) като предварително условие за отпускането на заема или кредита, и която е изрично предвидена в националното законодателство като възнаграждение за присъщите за отпускането на заем или кредит дейности, не създава в противоречие с изискванията за добросъвестност и в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между произтичащите от договора права и задължения на страните?