всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

4.14 - Социална политика

Социална политика

Дело C-104/09: Roca Álvarez, Съдебно решение от 30 септември 2010 г.

Допуска ли принципът на равно третиране, който забранява всякаква дискриминация, основана на пола, и е признат от член 13 ЕО, от Директива 76/207 и от Директива 2002/73, национален закон (по-конкретно член 37, параграф 4 от Статута на работниците), с който се признава само на заетите по трудово правоотношение майки, но не и на заетите по трудово правоотношение бащи, право на платен отпуск за кърмене под формата на намаляване на работния ден с половин час или на отпуск от един час дневно, съответно половин час два пъти дневно, който се ползва по желание и се заплаща от работодателя до навършване на деветмесечна възраст на детето?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-149/10: Chatzi, Съдебно решение от 16 септември 2010 г.

Може ли да се приеме, че с клауза 2, точка 1 от [Рамковото споразумение], тълкувана в светлината на член 24 от Хартата […], свързан с правата на детето, както и на предвиденото в Хартата […] повишено равнище на защита на тези права, същевременно се създава право на родителски отпуск и за детето, така че предоставянето само на един родителски отпуск при раждане на близнаци съставлява нарушение на член 21 от Хартата […] поради дискриминация въз основа на раждане, както и поради несъвместимо с принципа на пропорционалност ограничаване на правата на близнаците?
При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли думата „раждане“ в клауза 2, точка 1 от [Рамковото споразумение] да се тълкува в смисъл, че на работещите родители се предоставя двойно право на родителски отпуск, тъй като многоплодната бременност завършва с две последователни раждания на деца (близнаци)
Или трябва да се приеме тълкуване в смисъл, че родителският отпуск се предоставя поради самото раждане, независимо от броя на родените по време на раждането деца, без поради това равенството пред закона по член 20 от Хартата да се нарушава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-386/09: Briot, Определение от 15 септември 2010 г.

Неподновяването на срочен трудов договор на нает за временна заетост работник или служител поради прехвърляне на дейността представлява ли нарушение на забраната за уволнение, предвидена в член 4, параграф 1 от Директива 2001/23?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-151/09: UGT-FSP, Съдебно решение от 29 юли 2010 г.

Изпълнено ли е изискването за запазване на самостоятелността, посочено в член 6, параграф 1 от Директива 2001/23 […], при фактическа обстановка (като тази по главното производство), при която, след като община откупува различни концесии за обществени услуги, работниците и служителите, съставлявали част от персонала на отделните предприятия, които до този момент са били концесионери, преминават към посочената общинска администрация и стават част от нейния персонал, когато същите работници и служители (без изключение) продължават да заемат същите длъжности и да изпълняват същите функции както преди отнемането на концесиите, на същите работни места и със същите преки ръководители (стоящи по-горе в йерархията), без съществени промени в условията на труд, като единствената разлика е, че отсега нататък техните най-висши ръководители (стоящи над посочените преки ръководители) са съответните общински представители (общински съветници или кмет)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-577/08: Brouwer, Съдебно решение от 29 юли 2010 г.

Допуска ли член 4, параграф 1 от Директива 79/7/ЕИО на Съвета от 19 декември 1978 година относно постепенното прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване национална правна уредба, по силата на която за периода от 1968 г. до 1994 г. изчисляването на пенсиите за осигурителен стаж и старост на пограничните работници жени се основава на фиктивна и/или предварително определена надница, по-ниска от тази на пограничните работници мъже?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-246/09: Bulicke, Съдебно решение от 8 юли 2010 г.

Дали разпоредба като член 15, параграф 4 от AGG — който предвижда, че лицето, което при наемане на работа е станало жертва на дискриминация, основана на възрастта, трябва да подаде жалба до извършителя на тази дискриминация в срок от два месеца от получаването на отказа за наемане на работа или, съгласно друго тълкуване на тази разпоредба, от момента на узнаване за дискриминацията — представлява правилно прилагане на членове 8 и 9 от Директива 2000/78/ЕО, по-специално с оглед на принципите на равностойност и ефективност, както и на принципа на забрана за намаляване на равнището на защита?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-194/08: Gassmayr, Съдебно решение от 1 юли 2010 г.

а) Има ли непосредствено действие член 11, точки 1, 2 и 3 от Директива 92/85?
б) При утвърдителен отговор трябва ли горепосочените разпоредби да се разбират като създаващи право обезщетението за дежурство на работното място да продължи да се изплаща през периода на забрана за полагане на труд от бъдещите майки и/или по време на отпуска им по майчинство?
в) Важи ли това, когато държавата членка е решила да създаде система за запазване на „възнаграждението“, което принципно включва целия трудов доход, с изключение все пак на т.нар. извънредни добавки (съгласно член 15 от [GehG]), които се дължат за предоставени услуги (свързани с изпълнените задачи), като разглежданото по настоящия спор обезщетение за дежурство на работното място?
2) Ако горепосочените разпоредби нямат непосредствено действие, трябва ли те да се транспонират от държавите членки, така че работничка или служителка, на която не е разрешено да дава дежурства на работното място през периода на забрана за полагане на труд от бъдещите майки и/или по време на отпуска им по майчинство, да продължи да получава обезщетение за подобни услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-98/09: Sorge, Съдебно решение от 24 юни 2010 г.

Трябва ли клауза 8 от Рамковото споразумение, което е част от Директива 1999/70 […], да се тълкува в смисъл, че тя не допуска национална правна уредба (като съдържащата се в членове 1 и 11 от Законодателен декрет 368/2001), която при транспонирането на Директива 1999/70 […] отменя член 1, алинея 2, буква б) от Закон 230/1962, съгласно който е възможно „да се предвиди срочен договор, когато целта на наемането на работа“ е „заместване на отсъстващи работници“, които „имат право да запазят работното си място, при условие че в срочния трудов договор“ са посочени „името на замествания работник и причината за неговото заместване“, като го заменя с разпоредба, която вече не предвижда такова задължение за посочване на конкретни данни?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, трябва ли националният съд да остави без приложение националната правна уредба, която е в противоречие с общностното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-395/08: Bruno и др., Съдебно решение от 10 юни 2010 г.

Съответства ли на Директива 97/81, и по-специално на клауза 4 от приложеното към нея рамково споразумение относно принципа на недопускане на дискриминация, италианското законодателство (а именно член 7, параграф 1 от Закон № 638 от 11 ноември 1983 г.), което води до това да не се отчитат като продължителност на вноските, обуславящи придобиването на пенсионни права, периодите, през които не е полаган труд в рамките на работа при вертикално непълно работно време?
Съответства ли посоченото национално законодателство на Директива 97/81, и по-специално на клауза 1 от приложеното към нея рамково споразумение, която предвижда, че националното законодателство трябва да улесни развитието на работата при непълно работно време, както и на клаузи 4 и 5 от посоченото рамково споразумение, които налагат на държавите членки да отстранят пречките от правно или административно естество, които могат да ограничат възможностите за работа при непълно работно време, тъй като несъмнено неотчитането за пенсионни цели на седмиците, през които не е полаган труд, представлява съществена пречка пред избора на работа при вертикално непълно работно време?
Може ли клауза 4 от посоченото рамково споразумение относно принципа на недопускане на дискриминация да обхване и сферата на различните видове договори за работа при непълно работно време, тъй като в случай на работа при хоризонтално непълно работно време за равен брой отработени и заплатени часове през календарната година въз основа на националното законодателство се отчитат всички седмици от календарната година, за разлика от случая на работа при вертикално непълно работно време?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-486/08: Zentralbetriebsrat der Landeskrankenhäuser Tirols, Съдебно решение от 22 април 2010 г.

Трябва ли приложимото право на Съюза, и по-конкретно клауза 4, точка 2 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време, което се намира в приложение към Директива 97/81, изменена с Директива 98/23, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба като член 55, параграф 5 от L-VBG, според която при промяна в работното време на работник неизползваният отпуск се адаптира така, че за работника, който преминава от работа при пълно работно време на работа при непълно работно време, правото на платен годишен отпуск, което той е придобил, без да е имал възможността да упражни през периода на своята заетост при пълно работно време, се намалява или този отпуск може да се ползва само при получаване на по-малко по размер обезщетение за платен отпуск?
Трябва ли клауза 4 от Рамковото споразумение за срочната работа, което се намира в приложение към Директива 1999/70, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба като член 1, параграф 2, буква m) от L-VBG, която изключва от приложното поле на този закон работниците с трудов договор със срок най-много шест месеца или наемани само за определени случаи?
Трябва ли клауза 2, точка 6 от Рамковото споразумение за родителския отпуск, което се намира в приложение към Директива 96/34, изменена с Директива 97/75, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба като член 60, последно изречение от L-VBG, според която работниците, ползващи правото си на родителски отпуск за период от две години, в края на този отпуск изгубват правото на платен годишен отпуск, придобито през годината, предхождаща раждането на детето им?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 133343536 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form