всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

4.14.07 - Срочна работа

Срочна работа

Дело C-362/13: Fiamingo и др., Съдебно решение от 3 юли 2014 г.

1) Клаузите на Рамковото споразумение […] приложими ли са по отношение на моряшкия труд, и по-специално клауза 2, точка 1 от [Рамковото споразумение] относима ли е към срочните работници, наети на [фериботи], които извършват ежедневни курсове?
2) Рамковото споразумение […], и по-специално клауза 3, точка 1 от него допуска ли национална правна уредба, предвиждаща (член 332 от Кодекса на корабоплаването и въздухоплаването) посочване на „продължителността“ на договора, но не на „срока“ му, и съвместима ли е с посочената директива възможността за предвиждане на продължителност на договора чрез посочване на краен срок, който е сигурен по отношение на съществуването („максимум 78 дни“), но не и по отношение на настъпването си?
3) Рамковото споразумение […], и по-специално клауза 3, точка 1 от него, допуска ли национална правна уредба (членове 325, 326 и 332 от Кодекса на корабоплаването и въздухоплаването), в която обективните причини за сключване на срочен договор се изразяват в самото предвиждане на плаването или плаванията, които предстои да бъдат извършени, като по този начин предметът на договора (престацията) съвпада с основанието (мотива за сключване на договора като срочен)?
4) Рамковото споразумение […] допуска ли национална правна уредба (в случая разпоредбите на Кодекса на корабоплаването и въздухоплаването), която в случай на използване на последователни срочни договори (попадащи в обхвата на злоупотребата по смисъла на клауза 5) изключва възможността за тяхното преобразуване в безсрочни трудови договори (мярка, предвидена в член 326 от Кодекса на корабоплаването и въздухоплаването само когато наетият на служба работи непрекъснато в продължение на повече от една година и когато периодът между прекратяване на даден договор и сключването на следващия договор е не повече от шестдесет дни)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-89/13: D’Aniello и др., Определение от 30 април 2014 г.

Следва ли клаузата 4, точка 1 от рамковото споразумение върху срочната работа да се тълкува в смисъл, че се противопоставя на национални разпоредби, които предвиждат различни икономически последици при неправомерното определяне на срок към срочен трудов договор спрямо последиците при неправомерно прекратяване на договор за неопределено време?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-190/13: Márquez Samohano, Съдебно решение от 13 март 2014 г.

Трябва ли клауза 5 от Рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложение към Директива 1999/70/ЕО, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като членове 48 и 53 от Закон 6/2001, която не установява времеви ограничения по отношение на последователните трудови договори, при положение че националното право не предвижда никакви мерки за предотвратяване на злоупотреби с последователни срочни трудови договори при университетските преподаватели?
Трябва ли понятието „работник на […] трудов договор за [неопределено време]“, дефинирано в клауза 3 от Рамковото споразумение, да се тълкува в смисъл, че на тази дефиниция противоречи разпоредба като допълнителна разпоредба 15, параграф 1, алинея втора от Закона за статута на работниците, която предвижда, че трудовият договор може да се прекрати, когато административният орган работодател назначи на съответната длъжност лице, издържало конкурс?
При положение че в частния сектор правото на работниците, чийто трудов договор е признат за такъв за неопределено време, на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение по причина, която е извън тях, представлява подходяща мярка за предотвратяване и санкциониране на злоупотребите със срочни трудови договори и че в публичния сектор не съществува еквивалентна мярка, представлява ли подходяща мярка в съответствие с клауза 5 от Рамковото споразумение признаването в полза на работниците на трудов договор за неопределено време в публичната администрация на същото право на обезщетение в законоустановен размер като признатото в полза на работниците на трудов договор за неопределено време в частния сектор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-361/12: Carratù, Съдебно решение от 12 декември 2013 г.

Може ли да се прави пряко позоваване на клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение относно срочната работа срещу държавно образувание като ответника в главното производство?
Трябва ли клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение относно срочната работа да се тълкува в смисъл, че понятието „условия за наемане на работа“ обхваща обезщетението, което работодателят дължи на работника при незаконосъобразното определяне на срок на трудовия му договор?
Трябва ли клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение относно срочната работа да се тълкува в смисъл, че налага еднакво третиране на обезщетението при незаконосъобразно определяне на срок на трудов договор и на това при незаконосъобразно прекратяване на договор за неопределено време?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-50/13: Papalia, Определение от 12 декември 2013 г.

Съвместима ли е национална правна уредба, която предвижда само право на обезщетение, а не трансформация на трудовите отношения, при злоупотреба с последователни договори на определен срок в публичния сектор, с клауза 5 от рамковото споразумение относно работа на определен срок?
Съвместимо ли е с принципа на ефективност да се изисква работникът да докаже, че е загубил по-добри възможности за заетост, като условие за получаване на обезщетение при злоупотреба с договори на определен срок?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-393/11: Bertazzi и др., Определение от 7 март 2013 г.

Допуска ли клауза 4 от рамковото споразумение национална правна уредба, която напълно изключва зачитането на трудовия стаж по срочен трудов договор при последващо назначаване като държавен служител с безсрочен договор в процедура за стабилизиране?
Могат ли да се приемат за „обективни причини“ по смисъла на рамковото споразумение различията, произтичащи единствено от естеството на срочната заетост или от новия характер на трудовото правоотношение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-302/11: Valenza и др., Съдебно решение от 18 октомври 2012 г.

Клауза 4 от Рамковото споразумение във връзка с клауза 5 от същото трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която напълно изключва отчитането на трудовия стаж, придобит от работник на срочен трудов договор в публичен орган, при определянето на прослуженото време на работника във връзка с назначаването му за неопределено време от същия орган като длъжностно лице с нормативноустановен статут чрез специална процедура по стабилизиране на трудовото му правоотношение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-456/09: Iglesias Torres, Съдебно решение от 22 декември 2010 г.

Приложима ли е Директива 1999/70/ЕО по отношение на временно наетия персонал в автономна област Галиция?
Какво означава изразът „различни […] критерии за прослужено време“, съдържащ се в клауза 4, точка 4 от Рамковото споразумение [приложено към] Директива 1999/70/ЕО и дали сам по себе си временният характер на служебното правоотношение на някои административни служители е „обективна причина“, обосноваваща разлика в третирането при изплащането на допълнителни възнаграждения за прослужено време?
Възможно ли е член 25, параграф 2 от [LEBEP] да се разглежда като национална мярка за транспониране на тази директива, при положение че този закон по никакъв начин не се позовава на общностната правна уредба?
При утвърдителен отговор на втория въпрос, трябва ли задължително да се приеме, че член 25, параграф 2 от LEBEP е националната мярка за транспониране, за която се отнася точка 4 от диспозитива на Решение на Съда от 15 април 2008 г. по дело Impact (C‑268/06, Сборник, стр. I‑2483), или испанската държава е длъжна да придаде обратно действие само на правните последици, свързани с възнаграждението, произтичащи от признатото от тази държава в приложение на Директивата право на допълнителни възнаграждения за всеки три години прослужено време?
При отрицателен отговор на втория въпрос, има ли в случая Директива 1999/70/ЕО непосредствено действие по смисъла на Решение по дело […] Del Cerro [Alonso, посочено по‑горе]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-20/10: Vino, Определение от 11 ноември 2010 г.

Съвместима ли е с клауза 8, точка 3 от Рамковото споразумение за срочната работа национална правна уредба, която позволява сключване на първи или единствен срочен трудов договор без посочване на обективни причини?
Възможно ли е да се прилага по-ограничена закрила на работниците по срочни договори в сравнение с изискванията на Рамковото споразумение, ако националната уредба не е свързана с прилагането на това споразумение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-3/10: Affatato, Определение от 1 октомври 2010 г.

Съвместима ли е национална уредба, която забранява преобразуването на последователни срочни трудови договори в договор за неопределено време в публичния сектор, с клауза 5 от Рамковото споразумение по Директива 1999/70/ЕО, ако са предвидени други ефективни мерки срещу злоупотреба?
Какви изисквания произтичат от принципите на равностойност и ефективност за националните мерки срещу злоупотреба със срочни трудови договори в публичния сектор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 15678 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form