4.14.07 - Срочна работа

Трябва ли приложимото право на Съюза, и по-конкретно клауза 4, точка 2 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време, което се намира в приложение към Директива 97/81, изменена с Директива 98/23, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба като член 55, параграф 5 от L-VBG, според която при промяна в работното време на работник неизползваният отпуск се адаптира така, че за работника, който преминава от работа при пълно работно време на работа при непълно работно време, правото на платен годишен отпуск, което той е придобил, без да е имал възможността да упражни през периода на своята заетост при пълно работно време, се намалява или този отпуск може да се ползва само при получаване на по-малко по размер обезщетение за платен отпуск?
Трябва ли клауза 4 от Рамковото споразумение за срочната работа, което се намира в приложение към Директива 1999/70, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба като член 1, параграф 2, буква m) от L-VBG, която изключва от приложното поле на този закон работниците с трудов договор със срок най-много шест месеца или наемани само за определени случаи?
Трябва ли клауза 2, точка 6 от Рамковото споразумение за родителския отпуск, което се намира в приложение към Директива 96/34, изменена с Директива 97/75, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба като член 60, последно изречение от L-VBG, според която работниците, ползващи правото си на родителски отпуск за период от две години, в края на този отпуск изгубват правото на платен годишен отпуск, придобито през годината, предхождаща раждането на детето им?