всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

4.14.02 - Гарантиране на заетостта и защита на работниците в случай на несъстоятелност на работодателя

Гарантиране на заетостта и защита на работниците в случай на несъстоятелност на работодателя

Дело C-511/12: Macedo Maia и др., Определение от 10 април 2014 г.

Съвместима ли е с Директива 80/987/ЕИО национална разпоредба, която гарантира само вземания за трудово възнаграждение, станали изискуеми през шестте месеца, предхождащи подаването на иска за установяване на неплатежоспособността на работодателя, когато работникът е започнал съдебно производство за установяване на тези вземания и тяхното събиране преди началото на този период?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-265/13: Torralbo Marcos, Съдебно решение от 27 март 2014 г.

Противоречат ли член 1, член 2, буква f), член 3, параграф 1, член 4, параграф 2, буква a), член 4, параграф 3, член 5, параграф 3, член 6, член 7, член 8, параграфи 1 и 2 от [Закон 10/2012] на член 47 от [Хартата], доколкото не позволяват на националната юрисдикция: а) да променя съдебните такси или да преценява дали са пропорционални (с оглед на обосноваността на налагането им от държавата и с оглед на предвиденият им размер като пречка за достъпа до ефективна съдебна защита), за да освободи задълженото лице от плащането им; б) да взема предвид принципа на ефективно прилагане на нормите на правото на Съюза; и в) да преценява значението на производството за страните с оглед на обстоятелствата, като се има предвид, че плащането на таксата е предпоставка за даване ход на производството по подадената жалба „de suplicación“?
Противоречат ли член 1, член 2, буква f), член 3, параграф 1, член 4, параграф 2, буква a), член 4, параграф 3, член 5, параграф 3, член 6, член 7, член 8, параграф 1 и член 8, параграфи 1 и 2 от [Закон 10/2012] на член 47 от [Хартата], доколкото се прилагат по отношение на особени съдебни производства като тези по трудови или осигурителни спорове, по отношение на които обикновено е приложимо правото на Съюза като основен фактор за балансирано икономическо и социално развитие в [Европейския съюз]?
С оглед на предходните въпроси, може ли юрисдикция като запитващата да не приложи правна уредба като посочената в запитването, която не позволява на националната юрисдикция: а) да променя съдебните такси или да преценява дали са пропорционални (с оглед на обосноваността на налагането им от държавата и с оглед на предвидения им размер като пречка за достъпа до ефективна съдебна защита), за да освободи задълженото лице от плащането им; б) да взема предвид принципа на ефективно прилагане на нормите на правото на Съюза; и в) да преценява значението на производството за страните с оглед на обстоятелствата, като се има предвид, че плащането на таксата е предпоставка за даване ход на производството по подадената жалба „de suplicación“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-309/12: Gomes Viana Novo и др., facet-document-type-ARRET

Допуска ли Директива 80/987, изменена, национална правна уредба, която не гарантира вземанията по трудови правоотношения, станали изискуеми повече от шест месеца преди подаването на молбата за откриване на производство за обявяване в несъстоятелност на работодателя, включително когато работниците са предявили съдебен иск за тези вземания преди този период?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-247/12: Mustafa, Съдебно решение от 18 април 2013 г.

Следва ли разпоредбата на член 2, параграф 1 от Директива [80/987], разглеждана в съответствие със съображение 5 от Директива [2002/74], да се тълкува в смисъл, че налага задължение на държавите членки да предвидят гаранции за вземанията на работниците и служителите в производството по несъстоятелност във всеки етап от това производство до обявяването на несъстоятелността, а не само при откриването на производството?
Противопоставя ли се на член 2, параграф 1 от Директива [80/987] национална правна норма, която предвижда възможност за погасяване от гарантиращия орган на вземания на работници и служители, представляващи плащания по дължими вземания, произтичащи от трудови правоотношения, които са възникнали само до датата на вписване на решението за откриване на производството по несъстоятелност, когато с това решение не се прекратява дейността на дружеството работодател и не се обявява неговата несъстоятелност?
При положителни отговори на предходните въпроси, в случаи като процесния разпоредбата на член 2, параграф 1 от Директива [80/987] има ли директен ефект и може ли да бъде пряко приложена от националния съд?
При положителни отговори на предходните въпроси, допустимо ли е при липса на конкретна национална правна уредба относно срока, в който може да бъде поискано заплащане от гарантиращия орган на вземания на работници и служители, възникнали до датата на вписване на решението за обявяване на работодателя в несъстоятелност (и прекратяване на дейността му), в съответствие с принципа на ефективност да се приложи определеният в националното право 30-дневен срок за упражняване на това право при други хипотези, като за начална дата се приеме датата на вписване на решението за обявяване на несъстоятелност в търговския регистър?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-583/10: Nolan, Съдебно решение от 18 октомври 2012 г.

В кой момент възниква задължението за работодателя да започне консултации, свързани с колективни уволнения, съгласно Директива 98/59/ЕО, когато работодателят планира да вземе, но все още не е взел стратегическо или оперативно решение, което вероятно или неизбежно ще доведе до колективни уволнения, или едва когато такова решение действително е взето и той планира да извърши налагащите се вследствие на него уволнения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-435/10: van Ardennen, Съдебно решение от 17 ноември 2011 г.

Следва ли Директива [80/987], и по-специално членове 4, 5 и 10 от нея, да се тълкува в смисъл, че по принцип с тази директива не е съвместима национална правна уредба, която предвижда, че за да могат да упражнят (изцяло) правото да бъдат удовлетворени вземанията им за неизплатени трудови възнаграждения при неплатежоспособност на работодателя, работниците или служителите са длъжни да се регистрират като търсещи работа лица най-късно на първия работен ден след деня, в който трудовото им правоотношение е прекратено или е трябвало да бъде прекратено?
При отрицателен отговор:
Следва ли Директива [80/987], и по-специално членове 4, 5 и 10 от нея, да се тълкува в смисъл, че с тази директива не е съвместима национална правна уредба, възлагаща посоченото задължение за регистрация и на работниците или служителите, които в срока на предизвестието за прекратяване на трудовия договор извършват дейност чрез собствено предприятие или упражняват свободна професия?
Следва ли Директива [80/987], и по-специално членове 4, 5 и 10 от нея, да се тълкува в смисъл, че с тази директива не е съвместима национална правна уредба, съгласно която неизпълнението (в срок) на това задължение за регистрация може да доведе до неизплащане в пълен размер на обезщетението при неплатежоспособност на работодателя, тъй като обхватът и продължителността на тази мярка за неизплащане в пълен размер зависят и от момента на изпълнението на това задължение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-108/10: Scattolon, Съдебно решение от 6 септември 2011 г.

Поемането от публичен орган на държава членка на персонала, нает от друг публичен орган и натоварен с предоставянето в училищата на спомагателни услуги, включващи по-специално функции по поддръжка и административно подпомагане, представлява ли прехвърляне на предприятие по смисъла на правната уредба на Съюза за гарантиране на правата на работниците и служителите?
Трябва ли член 3 от Директива 77/187 да се тълкува в смисъл, че при изчисляване на възнаграждението на прехвърлените по смисъла на тази директива работници и служители приобретателят трябва да отчете прослуженото от тях време при прехвърлителя, и по-специално не допуска ли значително намаляване на заплащането на прехвърлените работници и служители в сравнение с положението им непосредствено преди прехвърлянето, поради това че прослуженото от тях време при прехвърлителя, равностойно на прослуженото от работници и служители, които работят при приобретателя, не се взема предвид при определяне на началното равнище на заплащането им при последния?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-477/09: Defossez, Съдебно решение от 10 март 2011 г.

Следва ли член 8а от Директива 80/987 […], изменена с Директива 2002/74 […], който предвижда в първа алинея, че когато едно предприятие, което извършва дейност на територията най-малко на две държави членки, е в състояние на неплатежоспособност[…], за изплащане на дължимите вземания на работниците и служителите е отговорна институцията в държавата членка, на чиято територия те работят или обикновено полагат труд, и във втора алинея, че обхватът на правата на работниците и служителите се определя със закона, регламентиращ компетентната гарантираща институция, да се тълкува в смисъл, че този член определя компетентната институция, като изключва всички останали, [или], с оглед на целта на Директивата, а именно укрепване на правата на работниците, упражняващи правото си на свободно движение, и с оглед на член 9, първа алинея от същата директива, съгласно който Директивата не засяга правото на избор на държавите членки да прилагат или да въвеждат законови, подзаконови или административни разпоредби, които са по-благоприятни за работниците или служителите, той [следва] да се тълкува в смисъл, че не лишава работника или служителя от правото да се възползва, вместо от гаранцията на тази институция, от по-благоприятната гаранция на институцията, в която се осигурява и прави вноски неговият работодател съгласно националното законодателство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-235/10: Claes и др., Съдебно решение от 3 март 2011 г.

Трябва ли членове 1, 2 и 3 от Директива 98/59 да се тълкуват в смисъл, че се прилагат при прекратяване на дейността вследствие на обявяване на работодателя в несъстоятелност или постановяване на съдебно решение за прекратяване и ликвидация на кредитната институция работодател поради неплатежоспособност на основание член 61(1), букви а) и b) от Закона за финансовия сектор от 5 април 1993 г., изменен със Закона от 19 март 2004 г., като за тези случаи на прекратяване на дейността националният закон предвижда прекратяване на трудовия договор без предизвестие?
При утвърдителен отговор на този въпрос, трябва ли членове 1, 2 и 3 от Директива 98/59 да се тълкуват в смисъл, че синдикът или ликвидаторът е приравнен на работодател, който е съставил план за колективни уволнения и е в състояние да осъществи за тази цел посочените в членове 2 и 3 от тази директива действия и да извърши уволненията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-30/10: Andersson, Съдебно решение от 10 февруари 2011 г.

Следва ли член 12, буква в) от Директива 2008/94/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба на националното право, която изключва възможността работник или служител да се ползва от гаранцията за изплащане на дължимите вземания на работниците и служителите, поради това че лично или заедно със свои близки роднини е бил собственик на съществена част от съответното предприятие и е имал значително влияние върху дейността му през шестте месеца, предхождащи искането за обявяване в несъстоятелност на това предприятие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 14567 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form