всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

4.14.02 - Гарантиране на заетостта и защита на работниците в случай на несъстоятелност на работодателя

Гарантиране на заетостта и защита на работниците в случай на несъстоятелност на работодателя

Дело C-509/14: Aira Pascual и др., Съдебно решение от 26 ноември 2015 г.

Трябва ли член 1, параграф 1 от Директива 2001/23/ЕО да се тълкува в смисъл, че в приложното поле на тази директива попада положение, при което публично предприятие, натоварено с икономическата дейност по обработка на интермодални транспортни единици, възлага с договор за управление на публични услуги извършването на тази дейност на друго предприятие, като му предоставя на разположение принадлежащите му необходими инфраструктура и оборудване, след което решава да прекрати този договор, без да поеме персонала на последното предприятие, с мотива че самото то вече ще извършва посочената дейност със собствения си персонал?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-422/14: Pujante Rivera, Съдебно решение от 11 ноември 2015 г.

Трябва ли член 1, параграф 1, първа алинея, буква а) от Директива 98/59/ЕО да се тълкува в смисъл, че работниците на трудов договор, сключен за определен срок или за извършване на конкретни задачи, трябва да се считат за част от работниците, които по смисъла на тази разпоредба „нормално“ работят в рамките на съответната организация?
За да се установи наличието на „колективно уволнение“ по смисъла на член 1, параграф 1, първа алинея, буква а) от Директива 98/59, което би довело до прилагането на тази директива, трябва ли съдържащото се във втората алинея на тази разпоредба условие да „са уволнени най-малко пет работници“ да се тълкува в смисъл, че посоченото условие се отнася не до случаите на прекратяване на трудовите договори, приравнени на уволнения, а изключително до уволненията в тесен смисъл?
Трябва ли Директива 98/59 да се тълкува в смисъл, че същественото изменение на главните елементи на трудовия договор, извършено от работодателя едностранно и в ущърб на работника по причини, несвързани с този работник, попада в рамките на понятието „уволнение“ по член 1, параграф 1, първа алинея, буква а) от тази директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-160/14: Ferreira da Silva e Brito и др., Съдебно решение от 9 септември 2015 г.

Трябва ли Директива 2001/23, по-специално член 1, параграф 1, да се тълкува в смисъл, че понятието „прехвърляне на стопанска дейност“ съответства на положение, при което предприятие, осъществяващо дейност на пазара на чартърните полети, се прекратява с решение на мажоритарен акционер, който на свой ред е предприятие, осъществяващо дейност в сектора на въздухоплаването, и в рамките на ликвидацията дружеството майка:
— встъпва в положението на прекратеното дружество в договори за лизинг на самолети и в договори за чартърни полети, сключени с туроператори,
— развива изпълняваната преди това дейност от прекратеното дружество,
— възстановява на работа някои от служителите, които дотогава са работили за прекратеното дружество, и им възлага идентични функции,
— получава дребно оборудване от прекратеното дружество?
Член 267 ДФЕС трябва ли да се тълкува в смисъл, че Supremo Tribunal de Justiça, предвид фактическата обстановка, описана в първия въпрос и обстоятелството, че националните съдилища от по-долните инстанции, произнесли се по случая, са постановили противоречиви решения, е бил длъжен да отправи преюдициално запитване до Съда за установяване на правилното тълкуване на понятието „прехвърляне на стопанска дейност“ по смисъла на член 1, параграф 1 от Директива 2001/23?
Правото на Съюза, и по-специално принципите, формулирани от Съда в решение Köbler (C‑224/01, EU:C:2003:513) относно отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти поради нарушение на правото на Съюза, извършено от национален съдебен орган, който се произнася като последна инстанция, допуска ли прилагането на национална разпоредба, която налага предварителна отмяна на вредоносното решение като основание на иска за обезщетение срещу държавата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-229/14: Balkaya, Съдебно решение от 9 юли 2015 г.

Следва ли член 1, параграф 1, буква а) от Директива 98/59/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национални разпоредби или практики, съгласно които при изчисляването на предвидения в тази разпоредба брой на наетите работници не се отчита член на управителния орган на капиталово дружество като разглеждания по главното производство, който изпълнява дейността си под ръководството и контрола на друг орган на това дружество, получава възнаграждение за дейността си и сам не притежава дялове в посоченото дружество?
Следва ли член 1, параграф 1, буква а) от Директива 98/59/ЕО да се тълкува в смисъл, че за лице като разглежданото по главното производство, което в рамките на стаж не получава възнаграждение от работодателя си, но с финансова подкрепа и одобрение от отговорните за насърчаване на заетостта публични органи на практика работи при него, за да придобие или задълбочи знания, или за да завърши професионално обучение, трябва да се счита, че има качеството на работник по смисъла на тази разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-392/13: Rabal Cañas, Съдебно решение от 13 май 2015 г.

Допуска ли понятието „организация“ — като понятие на право[то на ЕС] от основно значение за определяне на това какво трябва да се разбира под „колективно уволнение“ в контекста на член 1, параграф 98 от Директива 59/5 и предвид това, че посочената директива представлява минимален стандарт — тълкуване, което позволява нормата за транспониране или за инкорпориране в националния правен ред на държавата членка — в случая на Испания — член 51, параграф 1 от СР — да свързва обхвата на определянето на числения праг само с „предприятието“ като цяло, като се изключат случаите, в които установеният в посочената разпоредба числен праг би бил надхвърлен, ако за референтна единица бъде приета „организацията“?
Трябва ли понятието „колективно уволнение“, предвидено в член 1, параграф 98, буква a) от Директива 59/51, което включва в обхвата си всички „уволнения[…], извършени от работодателя по една или повече причини, несвързани с конкретните работници“ при установения числен праг, да се тълкува — предвид общностния си обхват — в смисъл, че забранява или не допуска нормата за въвеждане или транспониране в националния правен ред да ограничава обхвата на това понятие до определен тип уволнения, а именно до уволненията по „икономически, технически, организационни или производствени“ причини, както е предвидено в член 1, параграф 1 от СР?
За целите на изчисляването на броя уволнения, които се вземат предвид при определяне дали евентуално е налице „колективно уволнение“ съгласно член 1, параграф 1 от Директива 98/59, било то под формата на „уволнени[е], извършен[о] от работодателя“ (буква а) от него), или на „прекратяване[…] на трудови[я] договор[…] по инициатива на работодателя по една или повече причини, несвързани с конкретните работници, […] при условие че са уволнени най-малко пет работници“ (буква б) от него), трябва ли да се отчитат случаите на индивидуално прекратяване на трудовите правоотношения поради изтичане на срочни договори (сключени за определено време или за извършване на дейност или услуга), каквито са предвидените в член 49, параграф 1, буква в) от Закона за статута на работниците?
Дали понятието „колективни уволнения по трудови договори, сключени за определен срок или за извършване на конкретни задачи“, използвано в член 1, параграф 2, буква а) от Директива 98/59, чието неприлагане се допуска от тази директива, се определя изключително от строго количествения критерий, предвиден в член 1, параграф 1, първа алинея, буква а), или освен това изисква причината за колективното прекратяване на договорите да произтича от една и съща рамка на колективно назначаване за един и същ срок, услуга или дейност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-182/13: Lyttle и др., Съдебно решение от 13 май 2015 г.

Понятието „организация“ по смисъла на член 1, параграф 1, първа алинея, буква а), подточка ii) от Директива 98/59 има ли същото значение като това в контекста на член 1, параграф 1, първа алинея, буква а), подточка i) от нея?
При отрицателен отговор на първия въпрос, може ли „организацията“ по смисъла на член 1, параграф 1, първа алинея, буква а), подточка ii) от същата директива да се състои от организационно подразделение на предприятие, което е изградено или обхваща повече от една местна единица, наемаща работници?
В член 1, параграф 1, първа алинея, буква а), подточка ii) от посочената директива изразът „най-малко 20 души“ отнася ли се до броя на уволненията във всички организации на работодателя, или, напротив, той се отнася до броя уволнения във всяка отделна организация
С други думи, посоченото число „20“ означава ли 20 души „в отделна организация“ или 20 общо?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-80/14: USDAW и Wilson, Съдебно решение от 30 април 2015 г.

Под израза „най-малко 20 души“ в член 1, параграф 1, буква а), подточка ii) от Директива 98/59 следва ли да се има предвид броят на уволненията във всички организации на работодателя в рамките на период от 90 дни или броят на уволненията във всяка отделна организация?
Ако в член 1, параграф 1, буква a), подточка ii) от тази директива се има предвид броят на уволненията във всяка отделна организация, какво тълкуване следва да се даде на понятието „организация“
По-конкретно трябва ли понятието „организация“ да се разбира като обхващащо цялата съответна търговска дейност, разглеждана като стопанска и търговска единица или по-скоро като онази част от дейността, в която са предвидени уволнения, а не като обект, към който са разпределени работниците за изпълнение на техните задачи, тоест всеки отделен магазин?
В случай че работник поиска защитно обезщетение за уволнение от работодател по частното право, може ли държавата членка да се позове на или да изтъкне обстоятелството, че от Директива 98/59 не възникват преки ефективни права, противопоставими на работодателя, когато:
а) работодателят по частното право би бил длъжен поради неправилно транспониране на Директивата от държавата членка да заплати обезщетение за уволнение на работник поради неизпълнение на задължението за консултиране по същата тази директива; и
б) поради изпадането на този работодател в неплатежоспособност, в случай че той е осъден да заплати защитно обезщетение, но той не направи това и е отправена молба до държавата членка, последната ще бъде длъжна да заплати това обезщетение за уволнение на работника в приложение на вътрешното законодателство за транспониране на Директива 2008/94 до границите на задължението за плащане на гарантиращия орган на държавата членка, определени в член 4 от тази директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-417/13: Starjakob, Съдебно решение от 28 януари 2015 г.

Следва ли Директива 2001/23 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство да предвижда или разрешава при прехвърлянето на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности и когато по отношение на прехвърлителя е било открито производство за установяване на неплатежоспособност, на приобретателя да се разреши да не понася задълженията в тежест на прехвърлителя въз основа на трудови договори или правоотношения, включително и тези, свързани със законоустановената социалноосигурителна схема, след като тези задължения предшестват датата на прехвърлянето на производствената единица
Националната юрисдикция пита също така дали в това отношение има значение обстоятелството, че трудовите правоотношения са били прекратени преди тази дата.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-311/13: Tümer, Съдебно решение от 5 ноември 2014 г.

Трябва ли Директива 80/987/ЕИО, и по-конкретно членове 2—4 от нея, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като член 3, параграф 3 и член 61 от WW, съгласно която чужденец, който е гражданин на трета страна и не пребивава законно в Нидерландия по смисъла на член 8, букви a)—e) и l) от Vw 2000, не се счита за работник или служител, включително когато се намира в положение като това на гражданин на трета страна, подал заявление за обезщетение при неплатежоспособност, който следва да се счита за работник или служител съгласно гражданското право и който отговаря на другите условия за предоставяне на това обезщетение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-198/13: Julian Hernández и др., Съдебно решение от 10 юли 2014 г.

1) Попада ли в приложното поле на [Директива 2008/94], и по-специално на член 1, параграф 1, член 2, параграфи 3 и 4, член 3, член 5 и член 11 от нея, разпоредбата на член 57 от [Закона за работниците и служителите] във връзка с член 116, параграф 2 от [ЗПТС], съгласно която Кралство Испания има практика да изплаща непосредствено на работниците в случай на неплатежоспособност на техния работодател трудови възнаграждения за времето на производството за отмяна на уволнението след шестдесетия работен ден […] от предявяване на исковата молба пред компетентния съд?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, практиката на Кралство Испания да изплаща непосредствено на работниците в случай на неплатежоспособност на работодателя им трудови възнаграждения с падеж, настъпил по времето на производството за отмяна на уволнението след шестдесетия работен ден […] от предявяване на исковата молба, но само когато уволнението е обявено по съдебен ред за неоснователно, а не и когато по същия ред е обявено за нищожно, противоречи ли на член 20 от [Хартата] и във всички случаи — на установения в правото на Съюза общ принцип на равенство и на надопускане на дискриминация?
3) В духа на предходния въпрос, може ли юрисдикция като запитващата да не приложи правна уредба, която допуска Кралство Испания да изплаща непосредствено на работниците в случай на неплатежоспособност на работодателя им трудови възнаграждения с падеж, настъпил по време на производството за отмяна на уволнението след шестдесетия работен ден […] от предявяване на исковата молба, но само когато уволнението е обявено по съдебен ред за неоснователно, а не и когато по същия ред е обявено за нищожно, щом не е установена обективна разлика между двете хипотези, що се отнася до изплащането на трудови възнаграждения с падеж, настъпил през време на производството по оспорване на законността на уволнението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 134567 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form