4.14.02 - Гарантиране на заетостта и защита на работниците в случай на несъстоятелност на работодателя

Понятието „организация“ по смисъла на член 1, параграф 1, първа алинея, буква а), подточка ii) от Директива 98/59 има ли същото значение като това в контекста на член 1, параграф 1, първа алинея, буква а), подточка i) от нея?
При отрицателен отговор на първия въпрос, може ли „организацията“ по смисъла на член 1, параграф 1, първа алинея, буква а), подточка ii) от същата директива да се състои от организационно подразделение на предприятие, което е изградено или обхваща повече от една местна единица, наемаща работници?
В член 1, параграф 1, първа алинея, буква а), подточка ii) от посочената директива изразът „най-малко 20 души“ отнася ли се до броя на уволненията във всички организации на работодателя, или, напротив, той се отнася до броя уволнения във всяка отделна организация
С други думи, посоченото число „20“ означава ли 20 души „в отделна организация“ или 20 общо?

Под израза „най-малко 20 души“ в член 1, параграф 1, буква а), подточка ii) от Директива 98/59 следва ли да се има предвид броят на уволненията във всички организации на работодателя в рамките на период от 90 дни или броят на уволненията във всяка отделна организация?
Ако в член 1, параграф 1, буква a), подточка ii) от тази директива се има предвид броят на уволненията във всяка отделна организация, какво тълкуване следва да се даде на понятието „организация“
По-конкретно трябва ли понятието „организация“ да се разбира като обхващащо цялата съответна търговска дейност, разглеждана като стопанска и търговска единица или по-скоро като онази част от дейността, в която са предвидени уволнения, а не като обект, към който са разпределени работниците за изпълнение на техните задачи, тоест всеки отделен магазин?
В случай че работник поиска защитно обезщетение за уволнение от работодател по частното право, може ли държавата членка да се позове на или да изтъкне обстоятелството, че от Директива 98/59 не възникват преки ефективни права, противопоставими на работодателя, когато:
а) работодателят по частното право би бил длъжен поради неправилно транспониране на Директивата от държавата членка да заплати обезщетение за уволнение на работник поради неизпълнение на задължението за консултиране по същата тази директива; и
б) поради изпадането на този работодател в неплатежоспособност, в случай че той е осъден да заплати защитно обезщетение, но той не направи това и е отправена молба до държавата членка, последната ще бъде длъжна да заплати това обезщетение за уволнение на работника в приложение на вътрешното законодателство за транспониране на Директива 2008/94 до границите на задължението за плащане на гарантиращия орган на държавата членка, определени в член 4 от тази директива?