4.11 - Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Нарушено ли е изискването за наличие на отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 при отказа за регистрация на заявения знак?
Правилно ли е прието, че заявеният знак има описателен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009?
Доказано ли е придобиване на отличителен характер чрез използване по смисъла на член 7, параграф 3 от Регламент № 207/2009?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Тълкува ли се правилно член 60 от Регламент (ЕО) № 207/2009 относно срока за плащане на таксата за обжалване, когато текстът на един от официалните езици на Съюза (литовски) съдържа двусмислие относно този срок?
Може ли жалбоподателят да се позове на двусмислието в текста на литовски език на член 60 от Регламент (ЕО) № 207/2009, за да оправдае неплащането на таксата за обжалване в срока от два месеца?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Нарушено ли е изискването за мотивиране на решението на апелативния състав съгласно член 75, първо изречение от Регламент № 207/2009?
Правилно ли е преценена вероятността от объркване между заявената словна марка „ENI“ и по-ранната фигуративна марка „EMI“ по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009?
Могат ли концептуалните различия между марките да неутрализират визуалните и фонетичните сходства при преценката за вероятност от объркване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Нарушено ли е изискването за наличие на вероятност от объркване между заявената марка и по-ранната марка по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009, като се има предвид степента на внимание на съответните потребители, сходството на знаците и евентуалното едновременно съществуване на марки на пазара?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Притежава ли заявеният фигуративен знак „Yoghurt-Gums“ достатъчен отличителен характер, за да бъде регистриран като марка на Общността?
Явява ли се заявеният знак описателен по отношение на стоките, за които се иска регистрация, по смисъла на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Допустимо ли е прилагането на съдебната практика относно триизмерните марки към фигуративна марка, представляваща част от продукта, при преценка на отличителния характер по член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94?
Спазени ли са правилата относно разпределението на доказателствената тежест и дали е изопачена доказателствената стойност на представените доказателства при преценката на отличителния характер на марката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296, втора алинея от ДФЕС при ограничаването във времето на одобрението на националните разпоредби относно оловото?
Правилно ли е приложен член 114, параграфи 4 и 6 от ДФЕС при отказа да бъдат запазени националните разпоредби относно антимона, арсена и живака, като се има предвид дали тези разпоредби осигуряват по-високо равнище на защита на човешкото здраве от хармонизираните правила на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Допусната ли е грешка при преценката за наличие на вероятност от объркване между заявената марка „MARINE BLEU“ и по-ранната марка „BLUMARINE“ съгласно член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009?
Правилно ли е определена степента на внимание на съответните потребители при анализа на вероятността от объркване?
Обосновано ли е заключението за сходство между разглежданите марки въз основа на техните визуални, фонетични и концептуални характеристики?
Взет ли е предвид правилно отличителният характер на по-ранната марка при преценката за вероятност от объркване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Трябва ли член 2, буква б) от Директива 95/46 да се тълкува в смисъл, че дейността на интернет търсачка в качеството на доставчик на съдържание, изразяваща се в намиране на публикувана или включена в интернет от трети лица информация, автоматичното ѝ индексиране, временно съхраняване и накрая, предоставянето ѝ на разположение на потребителите на интернет в определен ред на предпочитание, трябва да се квалифицира като „обработване на лични данни“ по смисъла на тази разпоредба, когато тази информация съдържа лични данни
Освен това, при утвърдителен отговор на тази въпрос, трябва ли посоченият член 2, буква г) да се тълкува в смисъл, че лицето, което управлява интернет търсачката, трябва да се счита за „администратор“ на личните данни по смисъла на тази разпоредба?
Трябва ли член 4, параграф 1, буква а) от Директива 95/46 да се тълкува в смисъл, че обработване на лични данни се извършва в контекста на дейностите на установен на територията на държава членка обект на администратора по смисъла на посочената разпоредба, когато лицето, което управлява интернет търсачка, създава в държава членка клон или дъщерно дружество, чието предназначение е да осигури рекламирането и продажбата на рекламните пространства, предлагани от търсачката, и чиято дейност е насочена към жителите на тази държава членка?
Трябва ли член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква a) от Директива 95/46 да се тълкуват в смисъл, че за да зачита предвидените в тези разпоредби права, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно да заличи от списъка на резултатите, който се показва след търсене въз основа на име на лице, връзки към уебстраници, които са публикувани от трети лица и съдържат информация относно последното, също и в хипотезата, в която това име или тази информация не са заличени предварително или едновременно от тези уебстраници, при това дори когато евентуално самото публикуване на посочените страници е законосъобразно?
Трябва ли член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква а) от Директива 95/46 да се тълкуват в смисъл, че при преценката на условията за прилагане на тези разпоредби следва по-специално да се провери дали съответното лице има право въпросната информация, отнасяща се до него, да не се свързва повече с името му към настоящия момент посредством списък на резултатите, който се показва след търсене въз основа на неговото име, без обаче констатацията за наличие на такова право да предполага, че включването на въпросната информация в този списък причинява вреда на лицето
Тъй като с оглед на основните си права по членове 7 и 8 от Хартата съответното лице може да поиска въпросната информация да не се предоставя повече на разположение на широката общественост посредством включването ѝ в подобен списък на резултатите, тези права имат по принцип предимство не само пред икономическия интерес на лицето, което управлява интернет търсачката, но и пред интереса на тази общественост да има достъп до посочената информация при търсене, отнасящо се до името на въпросното лице. Такъв не би бил случаят обаче, ако по конкретни причини, като ролята на посоченото лице в обществения живот, е видно, че вмешателството в неговите основни права е обосновано поради приоритетния интерес на посочената общественост да има вследствие на това включване достъп до въпросната информация.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Нарушени ли са изискванията на членове 15 и 42 от Регламент № 207/2009 относно доказването на реалното използване на по-ранната марка?
Достатъчно ли е обоснована преценката за висока отличителност на по-ранната марка по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009?
Правилно ли е извършена преценката за степента на сходство между спорните знаци по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.