4.11 - Сближаване на законодателствата

Попада ли в обхвата на определението за търговска сделка по член 2 от Директива 2000/35 и член 2 от Директива 2011/7 съществуващото по силата на закона — Законодателен декрет № 169/1948 от 23 януари 1948 г. и Закон № 1294/1957 от 22 декември 1957 г. — упълномощаване от държавната администрация на селскостопанските кооперации (упълномощаване, от което произтича вземането, впоследствие прехвърлено от кооперациите на Federconsorzi и от него на неговите кредитори в рамките на производство за сключване на предпазен конкордат) за снабдяването със селскостопански продукти и за тяхното разпространение?
В случай на положителен отговор на първия въпрос, включва ли задължението за транспониране на Директива 2000/35 (член 6, параграф 2) и Директива 2011/7 (член 12, параграф 3), при което има възможност да се оставят в сила по-благоприятни норми, задължение да не се променя, като се направи по-неизгодна и дори се премахне лихвата за забава, приложима към вече съществуващи към момента на влизане в сила на директивите отношения?
В случай на положителен отговор на втория въпрос, трябва ли да се счита, че задължението да не се променя към по-неизгодна лихвата за забава, която се прилага към вече съществуващите отношения, се отнася и за единна правна уредба на лихвите, която за определен период (в случая от 31 януари 1982 г. до 31 декември 1995 г.) предвижда лихвен процент, различен от законната лихва, и капитализация, макар и годишна, а не на шестмесечие, както е поискал кредиторът, а след посочения момент — само плащането на законна лихва, режим, който предвид обстоятелствата по спора […] не е непременно неблагоприятен за кредитора?
Включва ли задължението за транспониране на Директива 2000/35 (член 6) и Директива 2011/7 (член 12) — в частта, в която във връзка със забраната на злоупотреба със свободата на договаряне във вреда на кредитора предвиждат съответно в член 3, параграф 3 и член 7, че договорни условия или практика, които представляват злоупотреба, са неприложими — забрана за държавата да се намесва с норми, които изключват плащането на лихви за забава, в съществуващи към момента на влизане в сила на директивите отношения, по които тя е страна?
В случай на положителен отговор на четвъртия въпрос, отнася ли се задължението за ненамеса в съществуващи отношения, по които държавата е страна, с норма, която изключва лихвите за забава, към единна правна уредба на лихвите, която за определен период (в случая от 31 януари 1982 г. до 31 декември 1995 г.) предвижда лихвен процент, различен от законната лихва, и капитализация, макар и годишна, а не на шестмесечие, както е поискал кредиторът, а след посочения момент — само плащането на законна лихва, режим, който предвид обстоятелствата по спора […] не е непременно неблагоприятен за кредитора?