4.11 - Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-51/10: Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП, Съдебно решение от 10 март 2011 г.
Допустимо ли е отказът за регистрация на марка, състояща се изключително от цифри (като „1000“), да се основава на това, че знакът има описателен характер по отношение на стоките, за които се иска регистрация, без да е доказано, че този знак съответства на обичайните начини на обозначаване на такива стоки или техни характеристики?
Задължена ли е Службата за хармонизация във вътрешния пазар (СХВП) да се съобразява с предходната си практика по вземане на решения при разглеждане на заявки за регистрация на марки, за да осигури равно третиране и последователност в административната си дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-274/09: Privater Rettungsdienst und Krankentransport Stadler, Съдебно решение от 10 март 2011 г.
Трябва ли даден договор за доставка на услуги (в конкретния случай: услуги за спешна помощ), съгласно условията на който възложителят не плаща възнаграждение пряко на изпълнителя, а:
а) таксата за ползване на услугите, които трябва да се предоставят, се определя по пътя на преговори между изпълнителя и трети лица, които от своя страна са възложители (в конкретния случай социалноосигурителни институции);
б) в случай че не се постигне съгласие, е предвидено решението да се вземе от създаден за тази цел арбитражен орган, чието решение подлежи на контрол от държавните съдилища, и
в) таксата се плаща на изпълнителя не пряко от ползвателите, а от централно ведомство за разплащане, от чиито услуги изпълнителят е длъжен по закон да се ползва, посредством редовни преводи по сметката на изпълнителя,
само по тази причина да се разглежда като концесия за услуги по смисъла на член 1, параграф 4 от Директива 2004/18, а не като обществена поръчка за услуги по смисъла на член 1, параграф 2, букви а) и г) от Директива 2004/18?
Ако отговорът на първия преюдициален въпрос е отрицателен, налице ли е концесия за услуги, когато свързаният с обществената услуга риск при експлоатацията на услугите е ограничен, защото:
а) по силата на законова уредба таксата за ползване на услугите трябва да се основава на разходите, които могат да бъдат предвидени по силата на принципите за управление на предприятията и които съответстват на конкретна услуга, както и на рационално и икономично управление и ефикасна организация;
б) таксата за ползване се дължи от платежоспособни социалноосигурителни институции;
в) гарантират се известни изключителни права на експлоатацията на услугите в договорно определения район;
но изпълнителят поема изцяло този ограничен риск?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-85/10: Telefónica Móviles España, Съдебно решение от 10 март 2011 г.
Трябва ли член 11, параграф 2 от Директива [97/13], и по-специално изискването за осигуряване на оптимално използване на ограничените ресурси и за насърчаване на развитието на иновационните услуги, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която разделя таксата, събирана за този вид ресурси (таксата за запазване на честота в публичния радиочестотен спектър), от специфичната цел, с която тя е била изрично свързана преди това (финансиране на изследванията и на обучението в областта на далекосъобщенията, както и изпълнение на задълженията за предоставяне на обществена услуга), без да я свързва с друга цел?
Допуска ли член 11, параграф 2 [от Директива 97/13], и по-специално изискването за осигуряване на оптимално използване на ограничените ресурси и за насърчаване на развитието на иновационните услуги, национална правна уредба, която увеличава значително и без видима причина размера на таксата за цифрова система DCS-1800, без да го променя за аналоговите системи от първо поколение като системата TACS?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-134/10: Комисия/Белгия, Съдебно решение от 3 март 2011 г.
Ясно определени ли са целите от общ интерес в белгийската правна уредба относно задължителния пренос на телевизионни канали, така че да се изпълнят изискванията на член 31 от Директива 2002/22/ЕО?
Спазва ли белгийската процедура за предоставяне на статут на ползващ се от задължителния пренос принципа на прозрачност, включително по отношение на критериите за подбор и недопускането на дискриминация?
Ограничено ли е задължението за пренос в белгийското законодателство само до операторите на електронни съобщителни мрежи, за които значителен брой крайни потребители използват мрежата като основно средство за получаване на радио- и телевизионни предавания, съгласно изискванията на член 31 от Директива 2002/22/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-349/10: Claro/СХВП, Определение от 2 март 2011 г.
Явява ли се представянето в срок на писмено изложение на основанията за обжалване условие за допустимост на жалбата съгласно член 59 от Регламент № 40/94 и правило 49, параграф 1 от Регламент № 2868/95?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-251/09: Комисия/Кипър, Съдебно решение от 17 февруари 2011 г.
Нарушено ли е изискването за равно третиране на оферентите и принципа на прозрачност при възлагане на обществени поръчки в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и далекосъобщенията?
Спазено ли е задължението за мотивиране на решение за отстраняване на оферент от процедурата за възлагане на обществена поръчка?
Гарантирано ли е ефективно и бързо обжалване на решенията на възложителите съгласно приложимите директиви?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-16/10: The Number (UK) и Conduit Enterprises, Съдебно решение от 17 февруари 2011 г.
Трябва ли предоставеното на държавите членки с член 8, параграф 1 от Директива 2002/22/ЕО във връзка с член 8 от Директива 2002/21/ЕО, с член 3, параграф 2 и член 6, параграф 2 от Директива 2002/20/ЕО, с член 3, параграф 2 от Директива 2002/22/ЕО, както и с други релевантни разпоредби на правото на Съюза правомощие да определят едно или повече предприятия, за да гарантират предоставяне на универсалната услуга, посочена в членове 4—7 и член 9, параграф 2 от Директива 2002/22/ЕО, или на различни елементи от нея, да се тълкува в смисъл, че:
a) държавата членка може да наложи на определеното на основание на тази разпоредба предприятие единствено специфични задължения, които изискват от предприятието самò да предоставя на крайните потребители универсалната услуга или елемента от нея, за който е определено, или
б) държавата членка може да възложи на определеното на основание на тази разпоредба предприятие най-ефективните, подходящи и пропорционални според нея специфични задължения с оглед на целта да се гарантира предоставянето на универсалната услуга или на съответния елемент от нея на крайните потребители, независимо дали тези задължения изискват от определеното предприятие самò да предоставя универсалната услуга или съответния елемент от нея на крайните потребители?
Когато предприятието е определено на основание член 8, параграф 1 от Директива 2002/22/ЕО да изпълнява задължението по член 5, параграф 1, буква б) от същата (пълна телефонна справочна услуга), без от него да се изисква да предоставя такава услуга пряко на крайните потребители, посочените в първия въпрос разпоредби във връзка също с член 3, параграф 2 от Директива 2002/22/ЕО дават ли право на държавите членки да налагат на определеното предприятие следните специфични задължения:
a) да поддържа и актуализира пълна база данни с информация за абонатите;
б) да дава достъп до редовно актуализираното съдържание на пълна база данни с информация за абонатите в подлежащ на машинна обработка формат на всяко лице, което иска да предоставя обществено достъпни телефонни справочни услуги или указатели (независимо дали това лице възнамерява да предоставя пълна телефонна справочна услуга на крайните потребители); и
в) да предоставя съдържанието на базата данни при справедливи, обективни, икономически целесъобразни и недискриминационни условия за съответното лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-168/09: Flos, Съдебно решение от 27 януари 2011 г.
Следва ли член 17 от Директива 98/71 да се тълкува в смисъл, че той не допуска законодателство на държава членка, което изключва от авторскоправна закрила промишлените дизайни или модели, които са били или които са станали достъпни за свободно използване преди датата на влизане в сила на законодателните разпоредби, с които се въвежда такава закрила във вътрешноправния ред на тази държава, или защото те никога не са били регистрирани като такива, или защото тяхната регистрация е престанала да произвежда последици към тази дата, макар и те да са отговаряли на необходимите условия, за да се ползват с такава закрила?
Следва ли член 17 от Директива 98/71 да се тълкува в смисъл, че той не допуска законодателство на държава членка, което изключва или за значителен период, а именно за период от десет години, или напълно, от авторскоправната закрила промишлените дизайни или модели, които, макар и да отговарят на необходимите условия да се ползват с такава закрила, са станали достъпни за свободно използване преди датата на влизане в сила на това законодателство, по отношение на трети лица, които вече са произвели и пуснали на пазара в тази държава продукти, реализирани въз основа на тези промишлени дизайни или модели?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.