4.11 - Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-53/11: СХВП/Nike International, Съдебно решение от 19 януари 2012 г.
Допустимо ли е апелативният състав на СХВП да отхвърли жалба като недопустима поради липса на доказателства за процесуална легитимация, без да предостави на жалбоподателя възможност да отстрани тази нередовност?
Задължени ли са апелативните състави на СХВП да прилагат вътрешните насоки на СХВП при преценката на процесуалната легитимация на жалбоподателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-316/10: Danske Svineproducenter, Съдебно решение от 21 декември 2011 г.
Трябва ли член 288, втора алинея ДФЕС и член 37 от Регламент (ЕО) № 1/2005, както и член 3, втора алинея, букви е) и ж) от Регламента във връзка с точка 1.1, буква е) и точка 1.2 от глава II от приложение I към този регламент и член 3, втора алинея, буква ж) от същия регламент във връзка с глава VII, раздел Г от това приложение да се тълкуват в смисъл, че държавите членки не могат да приемат национални правила, които въвеждат подробни изисквания при автомобилния транспорт на свине за вътрешна височина при транспорт, за височина за извършване на проверка и за гъстота на натоварване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-119/10: Frisdranken Industrie Winters, Съдебно решение от 15 декември 2011 г.
Следва ли член 5, параграф 1, буква б) от Директива 89/104 да се тълкува в смисъл, че когато по поръчка и съгласно указанията на трето лице доставчик на услуги пълни опаковки, предоставени му от това трето лице, което преди това е поставило върху тях знак, идентичен или сходен със защитен като марка знак, самият доставчик на услугите използва този знак, така че това използване да може да бъде забранено на основание на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-125/10: Merck Sharp & Dohme, Съдебно решение от 8 декември 2011 г.
Трябва ли член 13 от Регламент № 1768/92, разглеждан във връзка с член 36 от Регламент № 1901/2006, да се тълкува в смисъл, че на лекарствени продукти може да бъде издаден сертификат за допълнителна закрила, когато периодът, изтекъл между датата на подаване на заявката за основен патент и датата на първото разрешително за пускане на пазара в Съюза, е по-кратък от пет години?
Ако отговорът е положителен, трябва ли шестмесечното удължаване, предвидено в член 36 от Регламент № 1901/2006, да започне да тече преди датата на изтичане на патента, а именно на датата, определена при възприемане на отрицателна стойност на сертификата за допълнителна закрила, или пък, като срокът на сертификата се закръгли на нула, това удължаване трябва да започне да тече от датата на изтичане на посочения патент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-145/10: Painer, Съдебно решение от 1 декември 2011 г.
Следва ли член 6, точка 1 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, според който фактът, че исковете, предявени срещу множество ответници за по същество идентични нарушения на авторското право, почиват на различни в отделните страни правни основания, но са с идентично по същество съдържание — какъвто е случаят във всички европейски държави, що се отнася до иска за преустановяване на неправомерното поведение, независимо дали то е извършено виновно, иска за подходящо заплащане при нарушение на авторското право и иска за обезщетение за вреди, причинени от неправомерно използване на произведението, — не е пречка за прилагането на посочения член и следователно пред съвместното разглеждане и решаване на тези искове?
С оглед на член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 следва ли член 5, параграф 3, буква г) от същата директива да се тълкува в смисъл, че се допуска прилагането му, когато статия в пресата, в която се цитира дадено произведение или друг закрилян обект, не е закриляно от авторско право литературно произведение?
С оглед на член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 следва ли член 5, параграф 3, буква г) от същата директива да се тълкува в смисъл, че се допуска прилагането му, когато не е посочено името на автора или на изпълнителя на цитираното произведение или другия закрилян обект?
С оглед на член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 следва ли член 5, параграф 3, буква д) от същата директива да се тълкува в смисъл, че в рамките на обществената сигурност прилагането на посочения член в интерес на наказателно правосъдие изисква конкретно, актуално и изрично искане от страна на органите по сигурността за публикуване на фотографията, т.е. фотографията да бъде публикувана за целите на дадено разследване по инициатива на органите, и че в противен случай е извършено нарушение на авторското право?
При отрицателен отговор на въпрос[а] [в буква а)] по-горе: могат ли медиите да се позоват на член 5, параграф 3, буква д) от Директива 2001/29 и когато без наличието на обявление за издирване от страна на органите сами са решили да публикуват снимките „в интерес на обществената сигурност“?
При положителен отговор на въпрос[а] [в буква б)] по-горе: достатъчно ли е в такъв случай твърдението a posteriori на медиите, че фотографиите са публикувани за целите на дадено разследване, или винаги е необходимо да е отправено конкретно искане към читателите за съдействие за разкриване на престъпление, което трябва да е пряко свързано с публикуването на фотографията?
Следва ли член 1, параграф 1 във връзка с член 5, параграф 5 от Директива 2001/29 и член 12 от Бернската конвенция, по-специално с оглед на член 1 от Допълнителния протокол от 20 март 1952 г. към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, и член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че фотографските произведения и/или фотографиите, и в частност портретните снимки, са „по-слабо“ закриляни или че въобще не са закриляни от авторско право, тъй като предвид „реалистичното заснемане“ разкриват много ограничени възможности за художествено творчество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-442/10: Churchill Insurance Company и Evans, Съдебно решение от 1 декември 2011 г.
Член 12, параграф 1 и член 13, параграф 1 от Директива [2009/103] трябва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби, които съгласно релевантното национално право имат за последица да изключат възможността пострадало при пътнотранспортно произшествие лице да се ползва от застраховката, когато:
– пътнотранспортното произшествие е предизвикано от незастрахован водач,
– пострадалото лице е разрешило на посочения незастрахован водач да управлява превозното средство,
– пострадалото лице е било пътник в превозното средство към момента на пътнотранспортното произшествие, и
– пострадалото лице има застраховка за управлението на въпросното превозно средство?
По-специално:
– Такава национална разпоредба представлява ли разпоредба, която „изключва от застраховката“ по смисъла на член 13, параграф 1 от Директива [2009/103]?
– При обстоятелства като тези в настоящото дело разрешението, дадено от [застрахованото лице] на незастрахованото лице, представлява ли „изрично или мълчаливо разрешение“ по смисъла на член 13, параграф 1, буква а) от Директива [2009/103]?
– На отговора на този въпрос отразява ли се обстоятелството, че съгласно член 10 от Директива [2009/103] националните органи, които са отговорни да изплащат обезщетение за вреди, причинени от неидентифицирано или незастраховано превозно средство, могат да откажат да заплатят обезщетение на лица, които са се качили доброволно в превозното средство, причинило вредите или телесните повреди, когато органът може да докаже, че тези лица са знаели, че превозното средство не е застраховано?
От значение ли е за отговора на [първия въпрос] дали въпросното разрешение […] е основано на действително познаване на обстоятелството, че въпросният водач не е застрахован, или […] е основано на убеждението, че водачът е застрахован, или [също] […] [зависи ли от] това, че разглежданото разрешение е дадено от застрахованото лице, без то да се замисля по този въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-518/10: Yeda Research and Development Company и Aventis Holdings, Определение от 25 ноември 2011 г.
Може ли национално ведомство за индустриална собственост да издаде сертификат за допълнителна закрила за активна съставка, която е посочена само в комбинация с друга активна съставка в претенциите на основния патент, без да има отделна претенция за нея?
Могат ли националните правила относно нарушение на патент, включително правилата за косвено нарушение, да бъдат използвани за определяне дали дадена активна съставка е защитена от основен патент по смисъла на член 3, буква а) от Регламент № 469/2009?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-6/11: Daiichi Sankyo, Определение от 25 ноември 2011 г.
Какъв е смисълът на израза „продуктът е защитен с основен патент, който е в сила“ по член 3, буква а) от Регламент № 469/2009 и какви са критериите за определяне на това?
Съществуват ли допълнителни или различни критерии за определяне дали комбиниран лекарствен продукт с повече от една активна съставка е защитен с основен патент по смисъла на член 3, буква а) от Регламент № 469/2009?
Могат ли националните правила относно нарушенията на патента да се използват като критерий при преценката дали продуктът е „защитен с основен патент, който е в сила“ по смисъла на член 3, буква а) от Регламент № 469/2009?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-630/10: University of Queensland и CSL, Определение от 25 ноември 2011 г.
Какво е значението и приложното поле на изискването продуктът да е защитен с основен патент, който е в сила, по смисъла на член 3, буква а) от Регламент № 469/2009, и какви критерии се прилагат при определяне на това?
Съществува ли възможност за издаване на сертификат за допълнителна закрила на активна съставка, включена в лекарствен продукт заедно с други активни съставки, въз основа на член 3, буква б) от Регламент № 469/2009?
Допустимо ли е издаване на сертификат за допълнителна закрила на продукт, различен от изрично посочения в претенциите на патента, когато основният патент се отнася до процес на получаване на продукт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.