4.11.14.03 - Сертификати за допълнителна закрила
Сертификати за допълнителна закрила
Дело C-631/13: Forsgren, Съдебно решение от 15 януари 2015 г.
Може ли в съответствие с член 1, буква б) и член 3, букви а) и б) от Регламент № 469/2009 при наличието на другите условия да се издаде сертификат за допълнителна закрила на защитена с основен патент активна съставка (в случая протеин D), ако тази активна съставка се съдържа в лекарствения продукт (в случая Synflorix) в ковалентна (молекулярна) връзка с други активни съставки, като при това обаче запазва собственото си действие?
Може ли в съответствие с член 3, букви а) и б) от Регламент № 469/2009 да се издаде сертификат за допълнителна закрила на защитено с основен патент вещество (в случая протеин D), ако това вещество притежава собствено терапевтично действие (в случая като ваксина срещу Haemophilus influenzae бактерии), но разрешението за пускане на пазара на лекарствения продукт не се отнася до това действие?
Може ли в съответствие с член 3, букви а) и б) от Регламент № 469/2009 да се издаде сертификат за допълнителна закрила на защитено с основен патент вещество (в случая протеин D), ако в разрешението за пускане на пазара това вещество е определено като „носител“ на същинските активни съставки (в случая пневмококови полизахариди), което в качеството на адювант усилва действието на тези активни съставки, но това действие не е изрично посочено в разрешението за пускане на пазара на лекарствения продукт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-555/13: Merck Canada, Определение от 13 февруари 2014 г.
Допуска ли режимът по член 13 от Регламент № 469/2009 притежателят едновременно на патент и на сертификат за допълнителна закрила да се ползва от изключителни права върху продукт за срок, надвишаващ 15 години, считано от първото разрешение за пускане на пазара в ЕС за този продукт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-372/13: Warner-Lambert и Pfizer Ellas, Определение от 30 януари 2014 г.
Попада ли член 27 от Споразумението по ТРИПС в обхвата на общата търговска политика на Съюза?
Може ли изобретението на фармацевтичен продукт, при липса на изключения по член 27, параграф 2 или 3 от ТРИПС, да бъде обект на патент съгласно условията от параграф 1 на този член?
Може ли патент, предоставен само за производствения процес на фармацевтичен продукт, основан на заявка, която обхваща и самия продукт като такъв, да се счита, че след влизане в сила на Споразумението по ТРИПС, покрива и защитата на самия продукт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-462/13: Warner-Lambert и Pfizer Ellas, Определение от 30 януари 2014 г.
Към общата търговска политика на Европейския съюз ли попада член 27 от Споразумението по ТРИПС?
Допуска ли член 27 от Споразумението по ТРИПС патентоспособност на изобретения на фармацевтични продукти и какъв е обхватът на защитата?
След влизането в сила на Споразумението по ТРИПС, разпростира ли се защитата на патенти, издадени само за производствен процес на фармацевтичен продукт, и върху самия продукт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-484/12: Georgetown University, Съдебно решение от 12 декември 2013 г.
При обстоятелства като разглежданите в главното производство — при които въз основа на основен патент и на разрешението за пускане на пазара на лекарствен продукт, представляващ комбинация от няколко активни съставки, притежателят на патента вече е получил сертификат за допълнителна закрила на тази комбинация от активни съставки, която е защитена с посочения патент по смисъла на член 3, буква а) от Регламент (ЕО) № 469/2009 — член 3, буква в) от същия регламент трябва ли да се тълкува в смисъл, че допуска притежателят на патент да получи и сертификат за допълнителна закрила на някоя от тези активни съставки, която, разглеждана отделно, също е защитена като такава със същия патент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-443/12: Actavis Group PTC и Actavis UK, Съдебно решение от 12 декември 2013 г.
Какви са критериите за определяне дали „продуктът е защитен с основен патент, който е в сила“ по смисъла на член 3, буква а) от Регламент [№ 469/2009]?
В положение, при което многобройни продукти са защитени с основен патент, който е в сила, допуска ли Регламент [№ 469/2009], и в частност член 3, буква в) от него, на патентопритежателя да бъде издаден сертификат за всеки от защитените продукти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-617/12: Astrazeneca, Определение от 14 ноември 2013 г.
Възможно ли е административно разрешение за лекарствен продукт, издадено от Swissmedic и автоматично признато в Лихтенщайн, да се счита за първо разрешение за пускане на пазара в Европейското икономическо пространство по смисъла на член 13, параграф 1 от Регламент № 469/2009, когато предхожда разрешения, издадени от ЕМА или други държави членки по Директива 2001/83/ЕО?
Оказват ли влияние върху това тълкуване обстоятелствата, че ЕМА е отказала издаването на разрешение въз основа на същите клинични данни или че швейцарското разрешение е било временно спряно и впоследствие възстановено?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-210/13: Glaxosmithline Biologicals и Glaxosmithkline Biologicals, Niederlassung der Smithkline Beecham Ph…, Определение от 14 ноември 2013 г.
Включва ли понятието „активна съставка“ по член 1, буква б) от Регламент № 469/2009 адювант, който сам по себе си няма терапевтично действие, но усилва ефекта на друг компонент във ваксина?
Може ли комбинацията от активна съставка с терапевтично действие и адювант, който сам по себе си е лишен от такова действие, да се разглежда като „комбинация от активни съставки“ по смисъла на същата разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-210/12: Sumitomo Chemical, Съдебно решение от 17 октомври 2013 г.
Следва ли член 3, параграф 1, буква б) от Регламент [№ 1610/96] да се тълкува в смисъл, че допуска издаването на сертификат за допълнителна защита за даден продукт за растителна защита, ако е издадено валидно разрешение по член 8, параграф 4 от Директива [91/414]?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Необходимо ли е съгласно член 3, параграф 1, буква б) от Регламент [№ 1610/96] разрешението да е в сила към момента на подаване на заявлението за издаване на сертификата?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
Следва ли член 7, параграф 1 от Регламент [№ 1610/96] да се тълкува в смисъл, че може да бъде подадено заявление дори и преди началото на посочения в тази разпоредба срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-414/11: Daiichi Sankyo и Sanofi-Aventis Deutschland, Съдебно решение от 18 юли 2013 г.
Част ли е член 27 от Споразумението ТРИПС, определящ обхвата на закрила на патентите, от материя, относно която компетентност преди всичко имат държавите членки, и при утвърдителен отговор, могат ли самите държави членки да признаят непосредственото действие на цитираната разпоредба и възможно ли е националният съд да я приложи пряко, при спазване на предвидените от националното право изисквания?
Могат ли да бъдат предмет на патентоване по смисъла на член 27 от Споразумението ТРИПС химическите и фармацевтичните продукти, които отговарят на изискванията за издаване на патент, и при утвърдителен отговор, какъв е обхватът на тяхната закрила?
По смисъла на членове 27 и 70 от Споразумението ТРИПС, предоставят ли патентите — за които се прилага резервата по член 167, алинея 2 от [ЕПК], издадени са преди 7 февруари 1992 г., т.е. преди Споразумението да влезе в сила, във връзка с откриването на фармацевтични продукти, но поради въпросната резерва са предоставяли закрила само за метода, по който са произведени споменатите продукти — закрилата, предвидена за всички патенти съгласно Споразумението ТРИПС, и при утвърдителен отговор, какви са обхватът и съдържанието на закрилата; т.е. след влизането в сила на Споразумението защитени ли са и самите фармацевтични продукти или защитен продължава да бъде единствено методът за тяхното производство, или пък трябва да се прави разграничение в зависимост от съдържанието на патентната заявка, а именно в зависимост от това дали от описанието на изобретението и свързаните с него претенции е видно, че целта на заявката е от самото начало да бъде защитен продукт или метод за производство, или и двете?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.