4.11.14.03.01 - Обхват
Обхват
Дело C-673/18: Santen, Съдебно решение от 9 юли 2020 г.
Трябва ли понятието „различно приложение“ по смисъла на [решение Neurim] да се тълкува стриктно, тоест:
– да се свежда само до случаите на хуманно приложение, след като вече е въведено ветеринарно приложение,
– или да се отнася до показание с нов терапевтичен обхват — в смисъл на нов лекарствен продукт — в сравнение с предходното РПП, или до лекарствен продукт, в който активното вещество има действие, различно от това в лекарствения продукт, предмет на първото РПП,
– или, по-общо, с оглед на целите на [Регламент № 469/2009] за въвеждане на балансирана система, отчитаща всички засегнати интереси, включително тези на общественото здраве, да се преценява съгласно критерии, по-строги от тези за преценка на патентоспособността на изобретението,
– Или, напротив, то трябва да се тълкува разширително, тоест така, че да обхваща не само различни терапевтични показания и заболявания, но и различни лекарствени форми, дозировки и/или начини на приложение?
Означава ли изразът „приложение, което попада в обхвата на закрилата, осигурявана с основния патент“, по смисъла на [решение Neurim], че обхватът на основния патент трябва да съвпада с обхвата на РПП, на което се прави позоваване, и следователно да се свежда до новото медицинско приложение, съответстващо на терапевтичното показание на посоченото РПП?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-443/17: Abraxis Bioscience, Съдебно решение от 21 март 2019 г.
Следва ли член 3, буква г) от Регламент [№ 469/2009] да се тълкува в смисъл, че допуска издаването на СДЗ, когато посоченото в член 3, буква б) [от този регламент] [РПП] е първото [РПП] в обхвата на основния патент на продукта като лекарствен продукт и когато продуктът е нова форма на предишна активна съставка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-527/17: Boston Scientific, Съдебно решение от 25 октомври 2018 г.
Следва ли член 2 от Регламент [№ 469/2009] да се тълкува в смисъл, че за целите на този регламент разрешението съгласно Директива [93/42] по отношение на комбинация от медицинско изделие и лекарствен продукт по смисъла на член 1, параграф 4 от [тази директива], следва да се приравнява на валидно [разрешение за пускане на пазара] по Директива [2001/83], когато качеството, безопасността и ефективността на лекарствената съставка са били в рамките на разрешителната процедура, предвидена в точка 7.4, първа алинея от приложение I към Директива [93/42], проверени от лекарствена агенция на държава — членка на ЕС, в съответствие с Директива [2001/83]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-631/13: Forsgren, Съдебно решение от 15 януари 2015 г.
Може ли в съответствие с член 1, буква б) и член 3, букви а) и б) от Регламент № 469/2009 при наличието на другите условия да се издаде сертификат за допълнителна закрила на защитена с основен патент активна съставка (в случая протеин D), ако тази активна съставка се съдържа в лекарствения продукт (в случая Synflorix) в ковалентна (молекулярна) връзка с други активни съставки, като при това обаче запазва собственото си действие?
Може ли в съответствие с член 3, букви а) и б) от Регламент № 469/2009 да се издаде сертификат за допълнителна закрила на защитено с основен патент вещество (в случая протеин D), ако това вещество притежава собствено терапевтично действие (в случая като ваксина срещу Haemophilus influenzae бактерии), но разрешението за пускане на пазара на лекарствения продукт не се отнася до това действие?
Може ли в съответствие с член 3, букви а) и б) от Регламент № 469/2009 да се издаде сертификат за допълнителна закрила на защитено с основен патент вещество (в случая протеин D), ако в разрешението за пускане на пазара това вещество е определено като „носител“ на същинските активни съставки (в случая пневмококови полизахариди), което в качеството на адювант усилва действието на тези активни съставки, но това действие не е изрично посочено в разрешението за пускане на пазара на лекарствения продукт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-462/13: Warner-Lambert и Pfizer Ellas, Определение от 30 януари 2014 г.
Към общата търговска политика на Европейския съюз ли попада член 27 от Споразумението по ТРИПС?
Допуска ли член 27 от Споразумението по ТРИПС патентоспособност на изобретения на фармацевтични продукти и какъв е обхватът на защитата?
След влизането в сила на Споразумението по ТРИПС, разпростира ли се защитата на патенти, издадени само за производствен процес на фармацевтичен продукт, и върху самия продукт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-372/13: Warner-Lambert и Pfizer Ellas, Определение от 30 януари 2014 г.
Попада ли член 27 от Споразумението по ТРИПС в обхвата на общата търговска политика на Съюза?
Може ли изобретението на фармацевтичен продукт, при липса на изключения по член 27, параграф 2 или 3 от ТРИПС, да бъде обект на патент съгласно условията от параграф 1 на този член?
Може ли патент, предоставен само за производствения процес на фармацевтичен продукт, основан на заявка, която обхваща и самия продукт като такъв, да се счита, че след влизане в сила на Споразумението по ТРИПС, покрива и защитата на самия продукт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-617/12: Astrazeneca, Определение от 14 ноември 2013 г.
Възможно ли е административно разрешение за лекарствен продукт, издадено от Swissmedic и автоматично признато в Лихтенщайн, да се счита за първо разрешение за пускане на пазара в Европейското икономическо пространство по смисъла на член 13, параграф 1 от Регламент № 469/2009, когато предхожда разрешения, издадени от ЕМА или други държави членки по Директива 2001/83/ЕО?
Оказват ли влияние върху това тълкуване обстоятелствата, че ЕМА е отказала издаването на разрешение въз основа на същите клинични данни или че швейцарското разрешение е било временно спряно и впоследствие възстановено?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-210/13: Glaxosmithline Biologicals и Glaxosmithkline Biologicals, Niederlassung der Smithkline Beecham Ph…, Определение от 14 ноември 2013 г.
Включва ли понятието „активна съставка“ по член 1, буква б) от Регламент № 469/2009 адювант, който сам по себе си няма терапевтично действие, но усилва ефекта на друг компонент във ваксина?
Може ли комбинацията от активна съставка с терапевтично действие и адювант, който сам по себе си е лишен от такова действие, да се разглежда като „комбинация от активни съставки“ по смисъла на същата разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-414/11: Daiichi Sankyo и Sanofi-Aventis Deutschland, Съдебно решение от 18 юли 2013 г.
Част ли е член 27 от Споразумението ТРИПС, определящ обхвата на закрила на патентите, от материя, относно която компетентност преди всичко имат държавите членки, и при утвърдителен отговор, могат ли самите държави членки да признаят непосредственото действие на цитираната разпоредба и възможно ли е националният съд да я приложи пряко, при спазване на предвидените от националното право изисквания?
Могат ли да бъдат предмет на патентоване по смисъла на член 27 от Споразумението ТРИПС химическите и фармацевтичните продукти, които отговарят на изискванията за издаване на патент, и при утвърдителен отговор, какъв е обхватът на тяхната закрила?
По смисъла на членове 27 и 70 от Споразумението ТРИПС, предоставят ли патентите — за които се прилага резервата по член 167, алинея 2 от [ЕПК], издадени са преди 7 февруари 1992 г., т.е. преди Споразумението да влезе в сила, във връзка с откриването на фармацевтични продукти, но поради въпросната резерва са предоставяли закрила само за метода, по който са произведени споменатите продукти — закрилата, предвидена за всички патенти съгласно Споразумението ТРИПС, и при утвърдителен отговор, какви са обхватът и съдържанието на закрилата; т.е. след влизането в сила на Споразумението защитени ли са и самите фармацевтични продукти или защитен продължава да бъде единствено методът за тяхното производство, или пък трябва да се прави разграничение в зависимост от съдържанието на патентната заявка, а именно в зависимост от това дали от описанието на изобретението и свързаните с него претенции е видно, че целта на заявката е от самото начало да бъде защитен продукт или метод за производство, или и двете?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-130/11: Neurim Pharmaceuticals (1991), Съдебно решение от 19 юли 2012 г.
Следва ли член 3, буква г) от Регламент (ЕО) № 469/2009 да се тълкува в смисъл, че не допуска издаването на сертификат за допълнителна закрила на базата на издадено по-късно разрешение за пускане на пазара, което е за различен лекарствен продукт със същата активна съставка, когато пускането на пазара на продукта, който е предмет на хронологически по-ранното разрешение за пускане на пазара, не е обхванато от закрилата, осигурявана с основния патент, по смисъла на член 4?
Означава ли това, че при тълкуването на член 13, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 469/2009 „първото разрешение за пускане на пазара в Общността“ трябва да бъде разрешение за пускане на пазара на лекарствен продукт в рамките на закрилата, осигурявана с основния патент, по смисъла на член 4?
Ще бъдат ли отговорите на предходните въпроси различни, ако по-ранното разрешение за пускане на пазара е издадено за ветеринарен лекарствен продукт със специфични показания, а по-късното разрешение за пускане на пазара е издадено за лекарствен продукт за хуманна употреба с различни показания?
Ще бъдат ли отговорите на предходните въпроси различни, ако по отношение на по-късното разрешение за пускане на пазара е било необходимо да се внесе пълно заявление за разрешение за пускане на пазара в съответствие с член 8, параграф 3 от Директива 2001/83/ЕО?
Ще бъдат ли отговорите на предходните въпроси различни, ако продуктът, предмет на разрешението за пускане на пазара „A“ на съответния лекарствен продукт, попада в обхвата на закрилата на различен патент, който е собственост на притежател, различен от подалия заявление за сертификат за допълнителна закрила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.