4.11.11 - Информационни и комуникационни технологии
Информационни и комуникационни технологии
Дело C-390/18: Airbnb Ireland, Съдебно решение от 19 декември 2019 г.
Следва ли член 2, буква а) от Директива 2000/31 да се тълкува в смисъл, че посредническа услуга, която има за предмет свързване чрез електронна платформа и срещу възнаграждение на потенциални наематели с професионални или непрофесионални наемодатели, предлагащи услуги по краткосрочно настаняване под наем, и която се предоставя заедно с някои други услуги, като например образец за изготвяне на съдържанието на офертите, фотографски услуги, застраховка „Гражданска отговорност“, гаранция за вреди, инструмент за определяне на наемната цена или отнасящи се до услугите по настаняване под наем платежни услуги, трябва да се квалифицира като „услуга на информационното общество“ по Директива 2000/31?
Следва ли член 3, параграф 4, буква б), второ тире от Директива 2000/31 да се тълкува в смисъл, че в хода на наказателно производство с искане за конституиране на граждански ищец частноправен субект може да възрази срещу прилагането спрямо него на мерки на една държава членка, които ограничават свободата на движение на предоставяна от него от друга държава членка услуга на информационното общество, когато за споменатите мерки не е направено уведомление в съответствие с тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-87/19: TV Play Baltic, Съдебно решение от 11 декември 2019 г.
Следва ли член 2, буква м) от [Рамковата директива] да се тълкува в смисъл, че „предоставяне на електронна съобщителна мрежа“ не обхваща дейностите по повторно излъчване на телевизионни програми чрез спътникови мрежи, собственост на трети лица, като извършваните от жалбоподателя [в главното производство]?
Следва ли член 31, параграф 1 от [Директивата за универсалната услуга] да се тълкува в смисъл, че не допуска държавите членки да налагат задължение за „наложителен пренос“ (за излъчване на телевизионен канал чрез спътникови мрежи, собственост на трети лица, и за предоставяне на достъп до това излъчване на крайните ползватели) на икономическите оператори като жалбоподателя [в главното производство], които: [първо,] излъчват телевизионен канал, защитен от система за условен достъп през спътникови мрежи, притежавани от трети лица, като за целта приемат сигнали от телевизионни програми (канали), излъчвани по това време, конвертират ги, кодират ги и ги препращат към изкуствен сателит на Земята, от който те непрекъснато се предават обратно към Земята, и [второ,] предлагат пакети от телевизионни канали на клиенти, като за целта предоставят достъп до защитеното телевизионно предаване (или до част от него) чрез устройства за условен достъп срещу възнаграждение?
Следва ли член 31, параграф 1 от [Директивата за универсалната услуга] да се тълкува в смисъл, че за целите на прилагане на тази разпоредба, следва да се приеме, че значителен брой крайни ползватели не използват електронни съобщителни мрежи (в конкретния случай сателитна телевизионна мрежа) като основен източник (средство) за получаване на телевизионни предавания, когато тези мрежи се използват като основен източник (средство) от само около 6 % от всички крайни ползватели (в конкретния случай, домакинства)?
Следва ли при анализа дали приложението на член 31, параграф 1 от [Директивата за универсалната услуга] е обосновано, да се вземат предвид интернет потребителите, които могат безплатно да гледат въпросните телевизионни програми (или част от тях) на живо онлайн?
Следва ли член 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува като забраняващ на държавите членки да налагат задължение за икономическите оператори, като жалбоподателя [в главното производство], да излъчват повторно телевизионен канал по електронни съобщителни мрежи безплатно, когато операторът, в полза на когото е предвидено това задължение, е напълно способен самият той да излъчва тези телевизионни канали чрез същата мрежа със свои собствени средства?
Следва ли член 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува като забраняващ на държавите членки да налагат задължение за икономическите оператори, като жалбоподателя [в главното производство], да излъчват повторно телевизионен канал по електронни съобщителни мрежи безплатно, когато това задължение би обхванало само около 6 % от всички домакинства, като тези домакинства имат възможността да гледат телевизионния канал чрез мрежата за наземно разпространение или интернет?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-18/18: Glawischnig-Piesczek, Съдебно решение от 3 октомври 2019 г.
Допуска ли по принцип член 15, параграф 1 от Директива 2000/31 налагане на някое от посочените по-нататък задължения на доставчик на хостинг услуги, който не е премахнал незабавно незаконна информация, при положение че той не е премахнал не само тази незаконна информация по смисъла на член 14, параграф 1, буква а) от тази директива, но и друга идентично формулирана информация:
– в целия свят,
– в съответната държава членка,
– на съответния ползвател в целия свят,
– на съответния ползвател в съответната държава членка?
При отрицателен отговор на първия въпрос, това отнася ли се и за равностойна по смисъл информация?
Отнася ли се това за равностойната по смисъл информация веднага щом операторът е узнал това обстоятелство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-673/17: Planet49, Съдебно решение от 1 октомври 2019 г.
Налице ли е действително съгласие по смисъла на член 2, буква е) и член 5, параграф 3 от Директива 2002/58 във връзка с член 2, буква з) от Директива 95/46, както и с член 4, точка 11 и член 6, параграф 1, буква а) от Регламент 2016/679, когато съхраняването на информация или достъпът до информация, която вече е съхранена в крайното оборудване на потребител на интернет сайт, с помощта на бисквитки, се позволява чрез предварително маркирано с отметка квадратче, от което потребителят трябва да премахне отметката, за да откаже съгласието си?
Трябва ли член 2, буква е) и член 5, параграф 3 от Директива 2002/58 във връзка с член 2, буква з) от Директива 95/46, както и с член 4, точка 11 и член 6, параграф 1, буква а) от Регламент 2016/679 да се тълкуват по различен начин в зависимост от това дали информацията, която се съхранява или консултира на крайното оборудване на потребител на интернет сайт, представлява или не лични данни по смисъла на Директива 95/46 и на Регламент 2016/679?
Трябва ли член 5, параграф 3 от Директива 2002/58 да се тълкува в смисъл, че информацията, която доставчикът на услуги трябва да предостави на потребител на интернет сайт, включва продължителността на функциониране на бисквитките, както и дали трети лица имат или не възможност за достъп до тях?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-299/17: VG Media, Съдебно решение от 12 септември 2019 г.
Следва ли член 1, точка 11 от Директива 98/34 да се тълкува в смисъл, че национална разпоредба като разглежданата в главното производство, която забранява само на търговците, управляващи интернет търсачки, и на търговците — доставчици на услуги, обработващи съдържание по аналогичен начин, да разгласяват публично периодични издания или части от тях (с изключение на отделни думи или съвсем кратки откъси от текст), представлява „технически регламент“ по смисъла на тази разпоредба, чийто проект трябва да бъде предварително предоставен на Комисията съгласно член 8, параграф 1, първа алинея от тази директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-417/18: AW и др. (Повиквания към 112), Съдебно решение от 5 септември 2019 г.
Въвежда ли се с член 26, параграф 5 от Директива 2002/22/ЕО […] задължение за предоставяне на информация за местоположението, когато повикването е направено от мобилно устройство без SIM карта?
Трябва ли по силата на член 26, параграф 5 от Директива 2002/22/ЕО, изменена с Директива 2009/136/ЕО, да се дава информация за местоположението на спешното повикване, ако националната правна уредба на държава членка позволява извършване на повиквания до европейския номер за спешни повиквания 112 без SIM карта?
Съвместима ли е с член 26, параграф 5 от Директива 2002/22/ЕО […] — в който се предвижда, че компетентните регулаторни органи трябва да установят критерии за точността и надеждността на предоставената информация за определяне на местоположението на лицето, осъществяващо повикването — националната правна уредба, съдържаща се в точка 4.5.4 от правилата за достъп на абонати и/или потребители до услугите на [аварийните служби] (в редакцията в сила от 11 ноември 2011 г. до 15 април 2016 г.), в която по-специално се предвижда, че операторите на обществени мобилни мрежи трябва да предоставят информация за местоположението с точност до обхвата на базовата станция (сектор) (Cell-ID), но не се уточнява минималната точност (като разстояние), с която базовите станции трябва да определят местоположението на лицето, осъществяващо повикването, нито плътността (като разстояние) на разположение на базовите станции?
Следва ли — ако отговорите на първия или втория въпрос са в смисъл, че по силата на член 26, параграф 5 от Директива 2002/22/ЕО […] държавите членки трябва да гарантират установяването на местоположението, и/или отговорът на третия въпрос е в смисъл, че националната правна уредба е несъвместима с член 26, параграф 5 от Директива 2002/22/ЕО […], в който се предвижда, че компетентните регулаторни органи трябва да установят критерии за точността и надеждността на предоставената информация за определяне на местоположението на лицето, осъществяващо повикването — националният съд при произнасянето си по обезщетението за вреди да установява наличие на пряка причинно-следствена връзка между нарушението на правото на Съюза и претърпените от частноправните субекти вреди, или е достатъчно да установи косвена причинно-следствена връзка между тях, ако по силата на националната правна уредба и/или съдебна практика, за да се ангажира отговорността, е достатъчно да се установи наличието на косвена причинно-следствена връзка между незаконните действия и претърпените от частноправните субекти вреди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-487/17: Verlezza и др., Съдебно решение от 28 март 2019 г.
Трябва ли приложение III към Директива 2008/98 и приложението към Решение 2000/532 да се тълкуват в смисъл, че притежател на отпадък, за който могат да бъдат определени огледални кодове, но чийто състав все още не е известен, трябва с оглед на това класифициране да установи състава на въпросния отпадък и да провери дали той съдържа едно или повече опасни вещества, за да установи дали същият проявява опасни свойства и, ако това е така, с каква степен на сигурност и с какви методи трябва да установи това?
Трябва ли принципът на предпазните мерки да се тълкува в смисъл, че при съмнения за опасни свойства на отпадък, за който могат да бъдат определени огледални кодове, или при невъзможност да се определи със сигурност дали отпадъкът не съдържа опасни вещества, последният трябва, съгласно този принцип, да бъде класифициран като опасен отпадък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-119/18: Telefónica Móviles España, Определение от 21 март 2019 г.
Попада ли годишната финансова вноска, която не е условие за получаване или поддържане на общо разрешение, в обхвата на директива 2002/20/ЕО?
Може ли държава членка да наложи финансова вноска на оператори с вече издадено общо разрешение, когато тази вноска е свързана с предоставянето на телевизионни услуги и фактуриране към крайните потребители?
Отговаря ли на изискванията на член 6 и приложение А от директива 2002/20/ЕО налагането на административни такси, които не покриват разходите по управлението, контрола и прилагането на режима на общото разрешение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-298/17: France Télévisions, Съдебно решение от 13 декември 2018 г.
Трябва ли предприятие, което предлага гледане на телевизионни програми пряко и чрез стрийминг по интернет, само на това основание да се разглежда като предприятие, което предоставя електронна съобщителна мрежа за обществено разпространение на радио- и телевизионни предавания по смисъла на член 31, параграф 1 от Директивата за универсалната услуга?
Могат ли разпоредбите на Директивата за универсалната услуга или други норми на правото на Съюза да се тълкуват в смисъл, че не допускат в случай като разглеждания в главното производство държава членка да налага задължение за пренос в тежест на предприятия, които, без да предоставят електронни съобщителни мрежи, предлагат гледане на телевизионни програми пряко и чрез стрийминг по интернет?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-296/18: Conseil départemental de l’ordre des chirurgiens-dentistes de la Haute-Garonne, Определение от 23 октомври 2018 г.
Прилага ли се член 8 от Директива 2000/31 по отношение на национална уредба, която предвижда обща и абсолютна забрана за реклама чрез интернет за членовете на регулирана професия, каквато е денталната?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.