4.11.11.01 - Далекосъобщения
Далекосъобщения
Дело C-228/12: Vodafone Omnitel и др., Съдебно решение от 18 юли 2013 г.
Следва ли общностните секторни разпоредби, в случая разпоредбите на Директивата за разрешение, да се тълкуват в смисъл, че не допускат посочената в настоящото определение национална правна уредба, и по-конкретно Закон № 266/2005, имайки предвид по-специално начина, по който той се прилага на подзаконово равнище?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-485/11: Комисия/Франция, Съдебно решение от 27 юни 2013 г.
Попада ли френската допълнителна такса, наложена на операторите на електронни съобщения, в обхвата на член 12 от Директива 2002/20/ЕО, и нарушава ли тя ограниченията, предвидени в този член, относно административните такси, които могат да се налагат на предприятия, притежаващи общи разрешения за предоставяне на електронни съобщителни услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-71/12: Vodafone Malta и Mobisle Communications, Съдебно решение от 27 юни 2013 г.
Забраняват ли разпоредбите на Директива[за разрешение], и по-специално членове 12 и 13 от нея, на държавите членки да налагат данъчна тежест на операторите на мобилни далекосъобщителни услуги, която
а) представлява данък, наречен акциз, въведен по силата на национална правна уредба;
б) изчислява се като процент от сумите, събирани от мобилните телефонни оператори от техните потребители за предоставяните им от тях услуги с изключение на освободените по закон услуги;
в) заплаща се индивидуално на мобилните телефонни оператори от техните потребители, след което всички оператори, предлагащи мобилни телефонни услуги, предават сумата на митническия контрольор, като въпросната сума се дължи единствено от операторите, а не от други предприятия, включително предоставящи други електронни съобщителни мрежи и услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-55/11: Vodafone España и France Telecom España, Съдебно решение от 12 юли 2012 г.
Трябва ли член 13 от [Директивата за разрешение] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява да се изисква такса за право за изграждане на инфраструктура в имоти, публична общинска собственост, от предприятия оператори, които, без да са собственици на мрежата, я използват за предоставяне на мобилни телефонни услуги?
В случай че таксата се приеме за съвместима с посочения член 13 от [Директивата за разрешение], отговарят ли условията, при които тя се налага съгласно спорния общински правилник, на изискванията на посочения член за обективност, пропорционалност и липса на дискриминация, както и на необходимостта от гарантиране на оптималното използване на съответните ресурси?
Следва ли да се признае непосредствено действие на посочения член 13 от [Директивата за разрешение]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-125/09: Комисия/Кипър, Съдебно решение от 26 април 2012 г.
Нарушено ли е задължението на държавата членка да гарантира предоставянето на право на преминаване върху, над или под имоти публична собственост въз основа на прозрачни, недискриминационни и незабавни процедури съгласно член 11, параграф 1 от Директива 2002/21/ЕО и член 4, параграф 1 от Директива 2002/20/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-284/10: Telefónica de España, Съдебно решение от 21 юли 2011 г.
Позволява ли Директива 97/13, и по-специално член 6 от нея, държавите членки да налагат на титуляря на генерално разрешително плащането на годишна такса, изчислена като дял от брутните приходи от стопанска дейност, отчетени през съответната година, който не може да надвишава 2 ‰, и предназначена да покрие разходите, включително тези по управлението, които далекосъобщителната организация е направила в резултат от прилагането на режима на лицензиите и генералните разрешителни, както е предвидено в член 71 от Закон № 11/1998?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-543/09: Deutsche Telekom, Съдебно решение от 5 май 2011 г.
Трябва ли член 25, параграф 2 от [Директивата за универсалната услуга] да се тълкува в смисъл, че на държавите членки е разрешено да задължават предприятията, които предоставят телефонни номера на абонати, да предоставят на разположение данните относно абонати, на които не те са предоставили телефонни номера, с оглед на осигуряването на публично достъпни справочни услуги и телефонни указатели, доколкото предприятието разполага с тези данни?
Трябва ли член 12 от [Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации] да се тълкува в смисъл, че налагането на посоченото по-горе задължение от националния законодател зависи от това дали другият доставчик на телефонни услуги, съответно неговите абонати, са съгласни или най-малкото не се противопоставят на разкриването на данните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-85/10: Telefónica Móviles España, Съдебно решение от 10 март 2011 г.
Трябва ли член 11, параграф 2 от Директива [97/13], и по-специално изискването за осигуряване на оптимално използване на ограничените ресурси и за насърчаване на развитието на иновационните услуги, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която разделя таксата, събирана за този вид ресурси (таксата за запазване на честота в публичния радиочестотен спектър), от специфичната цел, с която тя е била изрично свързана преди това (финансиране на изследванията и на обучението в областта на далекосъобщенията, както и изпълнение на задълженията за предоставяне на обществена услуга), без да я свързва с друга цел?
Допуска ли член 11, параграф 2 [от Директива 97/13], и по-специално изискването за осигуряване на оптимално използване на ограничените ресурси и за насърчаване на развитието на иновационните услуги, национална правна уредба, която увеличава значително и без видима причина размера на таксата за цифрова система DCS-1800, без да го променя за аналоговите системи от първо поколение като системата TACS?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-134/10: Комисия/Белгия, Съдебно решение от 3 март 2011 г.
Ясно определени ли са целите от общ интерес в белгийската правна уредба относно задължителния пренос на телевизионни канали, така че да се изпълнят изискванията на член 31 от Директива 2002/22/ЕО?
Спазва ли белгийската процедура за предоставяне на статут на ползващ се от задължителния пренос принципа на прозрачност, включително по отношение на критериите за подбор и недопускането на дискриминация?
Ограничено ли е задължението за пренос в белгийското законодателство само до операторите на електронни съобщителни мрежи, за които значителен брой крайни потребители използват мрежата като основно средство за получаване на радио- и телевизионни предавания, съгласно изискванията на член 31 от Директива 2002/22/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-16/10: The Number (UK) и Conduit Enterprises, Съдебно решение от 17 февруари 2011 г.
Трябва ли предоставеното на държавите членки с член 8, параграф 1 от Директива 2002/22/ЕО във връзка с член 8 от Директива 2002/21/ЕО, с член 3, параграф 2 и член 6, параграф 2 от Директива 2002/20/ЕО, с член 3, параграф 2 от Директива 2002/22/ЕО, както и с други релевантни разпоредби на правото на Съюза правомощие да определят едно или повече предприятия, за да гарантират предоставяне на универсалната услуга, посочена в членове 4—7 и член 9, параграф 2 от Директива 2002/22/ЕО, или на различни елементи от нея, да се тълкува в смисъл, че:
a) държавата членка може да наложи на определеното на основание на тази разпоредба предприятие единствено специфични задължения, които изискват от предприятието самò да предоставя на крайните потребители универсалната услуга или елемента от нея, за който е определено, или
б) държавата членка може да възложи на определеното на основание на тази разпоредба предприятие най-ефективните, подходящи и пропорционални според нея специфични задължения с оглед на целта да се гарантира предоставянето на универсалната услуга или на съответния елемент от нея на крайните потребители, независимо дали тези задължения изискват от определеното предприятие самò да предоставя универсалната услуга или съответния елемент от нея на крайните потребители?
Когато предприятието е определено на основание член 8, параграф 1 от Директива 2002/22/ЕО да изпълнява задължението по член 5, параграф 1, буква б) от същата (пълна телефонна справочна услуга), без от него да се изисква да предоставя такава услуга пряко на крайните потребители, посочените в първия въпрос разпоредби във връзка също с член 3, параграф 2 от Директива 2002/22/ЕО дават ли право на държавите членки да налагат на определеното предприятие следните специфични задължения:
a) да поддържа и актуализира пълна база данни с информация за абонатите;
б) да дава достъп до редовно актуализираното съдържание на пълна база данни с информация за абонатите в подлежащ на машинна обработка формат на всяко лице, което иска да предоставя обществено достъпни телефонни справочни услуги или указатели (независимо дали това лице възнамерява да предоставя пълна телефонна справочна услуга на крайните потребители); и
в) да предоставя съдържанието на базата данни при справедливи, обективни, икономически целесъобразни и недискриминационни условия за съответното лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.