4.11.11.01 - Далекосъобщения

Попада ли в материалното приложно поле на НРР услуга, която се изразява в разпространение по кабел на [основен пакет от] програми и за доставката на която се фактурират както разходите за пренос, така и плащанията към радио- и телевизионни организации и дружества за колективно управление на авторски права във връзка с (припадащата им се част от) таксите за оповестяване на съдържанието на произведенията?
Предвид либерализирането на сектора на далекосъобщенията и целите на НРР, включително предвидената от нея строга процедура по координиране и консултиране, която трябва да бъде прилагана, преди [НРО] да получи (изключителното) правомощие да предприема действия по отношение на таксите за крайните потребители чрез мярка за ценови контрол, продължава ли [Hilversum] да има правомощието да защитава общите интереси на жителите [си], предприемайки действия по отношение на таксата за крайните потребители чрез [ценова клауза]?
Ако отговорът е отрицателен, допуска ли НРР прилагането на [ценовата клауза], договорена от [Hilversum] при продажбата на нейната кабелна мрежа?
В положение като настоящото има ли публичен орган като [Hilversum] (и) задължение за лоялно сътрудничество съгласно правото на Съюза, ако при договарянето и последващото прилагане на [ценовата клауза] този орган не изпълнява публичноправни функции, а действа в рамките на правомощие, предоставено от частното право (вж. и шестия въпрос, буква а)?
В случай че НРР е приложима, а [Hilversum] има задължение за лоялно сътрудничество:
а) Задължението за лоялно сътрудничество във връзка с [целите на НРР], включително предвидената от нея строга процедура по координиране и консултиране, която трябва да бъде прилагана, преди [НРО] да получи правомощието да предприема действия по отношение на таксата за крайните потребители чрез мярка за ценови контрол, допуска ли възможността [Hilversum] да прилага [ценовата клауза]?
б) Ако това не е така, отговорът на (четвъртия въпрос, буква а) различен ли е за периода след „letter of serious doubt“, в което Комисията изразява сериозни съмнения за съвместимостта на предлагания от НОПД ценови контрол с целите на НРР, описани в член 8 от Рамковата директива, вследствие на което НОПД се отказва да приеме въпросната мярка?
Представлява ли член 101 ДФЕС императивна разпоредба, която националният съд трябва служебно да приложи по смисъла на членове 24 и 25 от Нидерландския граждански процесуален кодекс?
При утвърдителен отговор, с оглед на кои установени в производството обстоятелства съдът трябва служебно да провери дали член 101 ДФЕС е приложим
Този съд има ли подобно задължение и в случай че — след като на страните е дадена възможност да изразят становище по въпроса — тази проверка (евентуално) води до допълване на фактите по смисъла на член 149 от Нидерландския граждански процесуален кодекс?
Ако член 101 ДФЕС трябва да се приложи служебно, от установените в настоящото производство факти — предвид [целите на] НРР, прилагането ѝ от НОПД и от [Комисията] и уеднаквяването на използвани в НРР понятия като „значителна пазарна сила“ и „определяне на съответните пазари“ със сходни понятия на европейското право на конкуренция — възникват следните въпроси:
а) Трябва ли [Hilversum] при продажбата на кабелната ѝ мрежа и при [предвидената] от нея в тази връзка [ценова клауза] да се разглежда като предприятие по смисъла на член 101 ДФЕС (вж. и третия въпрос)?
б) Трябва ли [ценовата клауза] да се разглежда като очевидно ограничение по смисъла на член 101, параграф 1, буква а) ДФЕС, както е определено в Известието на Комисията относно споразуменията с незначителен ефект, които не ограничават съществено конкуренцията [по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО] (de minimis) (ОВ C 368, 2001 г., стр. 13, точка 11)
При утвърдителен отговор, налице ли е по тази причина съществено ограничение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС
При отрицателен отговор, за отговора имат ли значение изложените обстоятелства в шестия въпрос, буква г) [...]?
в) Ако [ценовата клауза] не представлява очевидно ограничение, ограничава ли тя конкуренцията (именно) защото:
— [NMa] е постановил, че UPC не е злоупотребило с господстващото си положение, прилагайки (по-високи) такси за извършването на идентични услуги на разпространението по кабел на основ[ен] пакет на същия пазар,
— в своето „letter of serious doubt“ Комисията е изразила сериозни съмнения за съвместимостта на регулирането (ex ante чрез ценови контрол) на таксите на крайните потребители за услуги като разпространението от UPC [по кабел] на основ[ен] пакет с целите, описани в член 8 от Рамковата директива
Има ли за отговора значение обстоятелството, че след като НОПД получава „letter of serious doubt“, се отказва да упражни ценови контрол?
г) Договорът, в който е включена [ценовата клауза], ограничава ли съществено конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС (и) с оглед на обстоятелството, че:
— съгласно НРР UPC следва да се разглежда като предприятие със значителна пазарна сила ([Известие] de minimis, точка 7),
— почти всички нидерландски общини, които през 90-те години са продали своите кабелни мрежи на кабелни оператори — сред които е UPC, — са запазили в договорите си правомощия относно определянето на таксите за основния пакет ([Известие] de minimis, точка 8)?
д) С оглед на обстоятелството, че:
— съгласно НРР UPC трябва да се разглежда като предприятие със значителна пазарна сила,
— НОПД е провел процедурата по консултиране на европейско равнище — която съгласно НРР трябва да бъде следвана, когато дадена планирана мярка ще засегне търговията между държавите членки — във връзка с мярка за ценови контрол относно услуги като разпространението на основ[ен] пакет по кабел от кабелен оператор със значителна пазарна сила като UPC,
— към съответния момент стойността на договора е 51 милиона нидерландски гулдена (NLG), или около 23 милиона евро],
— почти всички нидерландски общини, които през 90-те години са продали своите кабелни мрежи на кабелни оператори — сред които е UPC, — са запазили в договорите си правомощия относно определянето на таксите за основния пакет[, разпространяван по кабел],
трябва ли да се счита, че договорът, в който е включена [ценовата клауза] (евентуално) засяга в съществена степен търговията между държавите членки по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, както по-конкретно е определено в Насоките относно понятието за засягане на търговията, което се съдържа в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (ОВ C 101, 2004 г., стр. 81)?
Предвид НРР и изразените от Комисията в „letter of serious doubt“ сериозни съмнения за съвместимостта на (ex ante) регулирането на таксите за крайните потребители с целите на правото на конкуренция, има ли националният съд все още правомощие съгласно член 101, параграф 3 ДФЕС да обяви наложената съгласно член 101, параграф 1 ДФЕС забрана за неприложима спрямо включена [ценовата клауза]
Има ли за отговора значение обстоятелството, че след като НОПД получава „letter of serious doubt“, се отказва да упражни планирания ценови контрол?
С оглед на обстоятелствата към момента на сключване на договора (начало на либерализирането на сектора на далекосъобщенията) и последващото развитие в сектора на далекосъобщенията, включително влизането в сила на НРР и сериозните възражения по този повод от страна на Комисията срещу приемането на мярка за ценови контрол, допуска ли европейската санкция за нищожност съгласно член 101, параграф 2 ДФЕС известен толеранс от гледна точка на действието ѝ във времето?