4.11.11.01 - Далекосъобщения
Далекосъобщения
Дело C-231/15: Prezes Urzędu Komunikacji Elektronicznej и Petrotel, Съдебно решение от 13 октомври 2016 г.
Трябва ли член 4, параграф 1, първа алинея, първо и трето изречение от Рамковата директива да се тълкува в смисъл, че когато предоставящо съобщителна мрежа предприятие обжалва решението на национален регулаторен орган за определяне на цените за терминиране на повиквания в мрежата на това предприятие (първото решение), а след това обжалва и последващото решение на националния регулаторен орган (решението за прилагане), с което договорът между адресата на първото решение и друго предприятие се изменя така, че цените, по които другото предприятие заплаща за терминирането на повиквания в мрежата на адресата на първото решение, да отговарят на цените, определени в първото решение, националният съд, след като установи, че първото решение е отменено, не може да отмени решението за прилагане поради текста на член 4, параграф 1, втора алинея от Рамковата директива и поради произтичащите от принципа на оправданите правни очаквания или принципа на правната сигурност интереси на предприятието, в чиято полза е издадено решението за прилагане, или пък член 4, параграф 1, първа алинея, първо и трето изречение от Рамковата директива във връзка с член 47 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че националният съд може да отмени издаденото от национален регулаторен орган решение за прилагане и съответно да отмени предвидените в него задължения за периода отпреди произнасянето на съдебното решение, ако смята, че това е необходимо за предоставянето на ефективна правна защита на предприятието, което обжалва решението на националния регулаторен орган, осигуряващо изпълнението на задълженията, предвидени в отмененото впоследствие първо решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-240/15: Autorità per le Garanzie nelle Comunicazioni, Съдебно решение от 28 юли 2016 г.
Съвместима ли е с принципите на безпристрастност и независимост, включително от финансова и организационна гледна точка, които трябва да бъдат гарантирани на националните регулаторни органи по смисъла на член 3 от Рамковата директива, както и с принципа на финансирането им главно със собствени средства по смисъла на член 12 от Директивата за разрешение, национална правна уредба (като разглежданата в настоящото производство), която задължава тези национални регулаторни органи да спазват всички разпоредби във връзка с публичните финанси, по-конкретно специалните разпоредби във връзка с ограничаването и повишаването на ефективността на публичните административни разходи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-397/14: Polkomtel, Съдебно решение от 14 април 2016 г.
Трябва ли член 28 от Директива [за универсалната услуга], в първоначалната му редакция, да се тълкува в смисъл, че достъпът до негеографски номера следва да се гарантира не само на крайните потребители от други държави членки, но и на крайните потребители от държавата членка на съответния оператор на обществена съобщителна мрежа, което би означавало, че преценката от [НРО] за изпълнението на това задължение трябва да е съобразена с изискванията, произтичащи от принципа за ефективност на правото на Съюза и принципа за тълкуване на националното право в съответствие с правото на Съюза?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 28 от Директива[та за универсалната услуга] във връзка с член 16 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че за целите на изпълнението на посоченото в първата от тези разпоредби задължение може да се прилага процедурата, предвидена в член 5, параграф 1 от Директива[та за достъпа]?
Трябва ли член 8, параграф 3 от Директива[та за достъпа] във връзка с член 28 от Директива[та за универсалната услуга] и член 16 от [Хартата] или пък член 8, параграф 3 от Директива[та за достъпа] във връзка с член 5, параграф 1 от Директива[та за достъпа] и член 16 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че за да гарантира на крайните потребители на национален оператор на обществена съобщителна мрежа достъп до услугите, предоставяни чрез негеографски номера в мрежата на друг национален оператор, [НРО] може да определи правилата за разплащане между операторите за генерирането на повиквания, като приложи цените за терминиране на повиквания, определени за един от тези оператори на основание член 13 от Директива[та за достъпа] в зависимост от себестойността на услугата, при положение че операторът е предложил прилагането на такава цена в хода на приключилите без резултат преговори, проведени в изпълнение на задължението по член 4 от Директива[та за достъпа]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-395/14: Vodafone, Съдебно решение от 14 януари 2016 г.
Следва ли член 7, параграф 3 от Рамковата директива да се тълкува в смисъл, че когато националният регулаторен орган е задължил оператор, определен като притежаващ значителна пазарна сила, да предоставя услуги по терминиране на повиквания в мобилна мрежа и след предвидената в тази разпоредба процедура е подложил на одобрителен режим цените за тези услуги, този национален регулаторен орган отново е длъжен да провежда тази процедура всеки път преди да даде на оператора одобрение за тези цени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-517/13: Proximus, Съдебно решение от 17 декември 2015 г.
Член 13 от Директива[та за разрешение] трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на национален орган или на местен орган на управление да въвежда с бюджетна цел, различна от целта на това разрешение, данък за мобилната комуникационна инфраструктура, използвана при осъществяване на дейностите, за които е издадено общо разрешение в изпълнение на посочената директива (евентуално като се прави разграничение между хипотезата, при която инфраструктурата е разположена в частни имоти, и тази, при която тя е разположена в публични имоти)?
Член 6, параграф 1 от Директива[та за разрешение] трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на национален орган или на местен орган на управление да въвежда с бюджетна цел, различна от целта на това разрешение, данък за мобилната комуникационна инфраструктура, който не е посочен сред условията, изброени в част А на приложението към тази директива, в частност тъй като не представлява административна такса по смисъла на член 12 от споменатата директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-326/14: Verein für Konsumenteninformation, Съдебно решение от 26 ноември 2015 г.
Следва ли член 20, параграф 2 от Директива 2002/22 да се тълкува в смисъл, че изменения в тарифите за предоставянето на услуги, свързани с електронните съобщителни мрежи и услуги — когато тези изменения са въведени в изпълнение на клауза за актуализация на тарифите, съдържащи се в общите договорни условия, прилагани от предприятие, предоставящо тези услуги, при положение че посочената клауза предвижда, че тази актуализация е функция на обективен индекс на потребителските цени, определян от публична институция — съставляват „изменения в договорните условия“ по смисъла на тази разпоредба, която предоставя на абоната право да прекрати едностранно договора си без заплащането на неустойки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-508/14: T-Mobile Czech Republic и Vodafone Czech Republic, Съдебно решение от 6 октомври 2015 г.
Трябва ли членове 12 и 13 от Директива 2002/22 да се тълкуват в смисъл, че утвърденият в тях механизъм на „нетната себестойност“ за предоставяне на тази услуга не допуска в определената в него нетна себестойност да се включва и „разумната печалба“ на доставчика на тази услуга?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, имат ли тези разпоредби от Директива 2002/22 (членове 12 и 13) директен ефект?
Ако членове 12 и 13 от Директива 2002/22 имат директен ефект, възможно ли е позоваване на този ефект срещу търговско дружество, в което държава членка държи (контролира) 51 % от акциите — в случая O2 Czech Republic, a.s. („държавно образувание“ ли е), или не?
При утвърдителни отговори на първия и третия въпрос, може ли Директива 2002/22 да се прилага също и спрямо отношения, които са възникнали в периода преди присъединяването на Чешката република към Европейския съюз (между 1 януари и 30 април 2004 г.)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-346/13: Base Company, Съдебно решение от 6 октомври 2015 г.
Следва ли член 13 от Директива 2002/20/ЕО да се тълкува в смисъл, че той не допуска налагането на такса като разглежданата в главното производство на собственика на самостоятелни обекти като стълбове или мачти, предназначени за монтиране на антените, необходими за функционирането на мрежата на мобилната телефония, които не могат да бъдат разположени върху вече съществуващ обект?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-85/14: KPN, Съдебно решение от 17 септември 2015 г.
Допуска ли член 28 от Директивата за универсалната услуга регулирането на тарифи, без анализ на пазара да е показал, че дадено предприятие разполага със значителна пазарна сила по отношение на регулираната услуга, при положение че трансграничното набиране на негеографски телефонни номера е технически напълно възможно и единствената пречка за достъпа до тези номера се състои в прилагането на тарифи, при които повикването към негеографски номер е по-скъпо от повикването към географски номер?
При утвърдителен отговор на първия въпрос […] възникват следните два въпроса:
Важи ли правомощието за регулиране на тарифите и когато по-високите тарифи се отразяват само в ограничена степен на обема на повикванията към негеографски номера?
В каква степен националният съд има право на преценка дали дадена мярка относно тарифите, която е необходима съгласно член 28 от Директивата за универсалната услуга, не е непропорционално тежка за оператора на транзитен трафик предвид преследваните с нея цели?
Оставя ли член 28, параграф 1 от Директивата за универсалната услуга открита възможността посочените в тази разпоредба мерки да се предприемат от друг орган, който е различен от упражняващия правомощието по член 13, параграф 1 от Директивата за достъпа [НРО], а на последния да е възложено само да ги прилага?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-1/14: Base Company и Mobistar, Съдебно решение от 11 юни 2015 г.
Следва ли Директивата за универсалната услуга, и в частност нейните членове 9 и 32, да се тълкува в смисъл, че социалната тарифа за универсалните услуги, както и предвиденият в член 13, параграф 1, буква б) от Директивата за универсалната услуга механизъм за компенсации са приложими не само за електронни съобщения посредством свързване на телефон във фиксирано местоположение към обществена съобщителна мрежа, но и за електронни съобщения посредством мобилни съобщителни услуги и/или абонаменти за интернет?
Следва ли член 9, параграф 3 от Директивата за универсалната услуга да се тълкува в смисъл, че допуска държавите членки да добавят към универсалната услуга специални тарифни схеми за услуги, различни от тези по член 9, параграф 2 от Директивата за универсалната услуга?
При отрицателен отговор на първия и втория въпрос, съвместими ли са разглежданите разпоредби на Директивата за универсалната услуга с принципа на равенство, закрепен по-специално в член 20 от Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.