4.11.11.01 - Далекосъобщения
Далекосъобщения
Дело C-673/17: Planet49, Съдебно решение от 1 октомври 2019 г.
Налице ли е действително съгласие по смисъла на член 2, буква е) и член 5, параграф 3 от Директива 2002/58 във връзка с член 2, буква з) от Директива 95/46, както и с член 4, точка 11 и член 6, параграф 1, буква а) от Регламент 2016/679, когато съхраняването на информация или достъпът до информация, която вече е съхранена в крайното оборудване на потребител на интернет сайт, с помощта на бисквитки, се позволява чрез предварително маркирано с отметка квадратче, от което потребителят трябва да премахне отметката, за да откаже съгласието си?
Трябва ли член 2, буква е) и член 5, параграф 3 от Директива 2002/58 във връзка с член 2, буква з) от Директива 95/46, както и с член 4, точка 11 и член 6, параграф 1, буква а) от Регламент 2016/679 да се тълкуват по различен начин в зависимост от това дали информацията, която се съхранява или консултира на крайното оборудване на потребител на интернет сайт, представлява или не лични данни по смисъла на Директива 95/46 и на Регламент 2016/679?
Трябва ли член 5, параграф 3 от Директива 2002/58 да се тълкува в смисъл, че информацията, която доставчикът на услуги трябва да предостави на потребител на интернет сайт, включва продължителността на функциониране на бисквитките, както и дали трети лица имат или не възможност за достъп до тях?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-417/18: AW и др. (Повиквания към 112), Съдебно решение от 5 септември 2019 г.
Въвежда ли се с член 26, параграф 5 от Директива 2002/22/ЕО […] задължение за предоставяне на информация за местоположението, когато повикването е направено от мобилно устройство без SIM карта?
Трябва ли по силата на член 26, параграф 5 от Директива 2002/22/ЕО, изменена с Директива 2009/136/ЕО, да се дава информация за местоположението на спешното повикване, ако националната правна уредба на държава членка позволява извършване на повиквания до европейския номер за спешни повиквания 112 без SIM карта?
Съвместима ли е с член 26, параграф 5 от Директива 2002/22/ЕО […] — в който се предвижда, че компетентните регулаторни органи трябва да установят критерии за точността и надеждността на предоставената информация за определяне на местоположението на лицето, осъществяващо повикването — националната правна уредба, съдържаща се в точка 4.5.4 от правилата за достъп на абонати и/или потребители до услугите на [аварийните служби] (в редакцията в сила от 11 ноември 2011 г. до 15 април 2016 г.), в която по-специално се предвижда, че операторите на обществени мобилни мрежи трябва да предоставят информация за местоположението с точност до обхвата на базовата станция (сектор) (Cell-ID), но не се уточнява минималната точност (като разстояние), с която базовите станции трябва да определят местоположението на лицето, осъществяващо повикването, нито плътността (като разстояние) на разположение на базовите станции?
Следва ли — ако отговорите на първия или втория въпрос са в смисъл, че по силата на член 26, параграф 5 от Директива 2002/22/ЕО […] държавите членки трябва да гарантират установяването на местоположението, и/или отговорът на третия въпрос е в смисъл, че националната правна уредба е несъвместима с член 26, параграф 5 от Директива 2002/22/ЕО […], в който се предвижда, че компетентните регулаторни органи трябва да установят критерии за точността и надеждността на предоставената информация за определяне на местоположението на лицето, осъществяващо повикването — националният съд при произнасянето си по обезщетението за вреди да установява наличие на пряка причинно-следствена връзка между нарушението на правото на Съюза и претърпените от частноправните субекти вреди, или е достатъчно да установи косвена причинно-следствена връзка между тях, ако по силата на националната правна уредба и/или съдебна практика, за да се ангажира отговорността, е достатъчно да се установи наличието на косвена причинно-следствена връзка между незаконните действия и претърпените от частноправните субекти вреди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-119/18: Telefónica Móviles España, Определение от 21 март 2019 г.
Попада ли годишната финансова вноска, която не е условие за получаване или поддържане на общо разрешение, в обхвата на директива 2002/20/ЕО?
Може ли държава членка да наложи финансова вноска на оператори с вече издадено общо разрешение, когато тази вноска е свързана с предоставянето на телевизионни услуги и фактуриране към крайните потребители?
Отговаря ли на изискванията на член 6 и приложение А от директива 2002/20/ЕО налагането на административни такси, които не покриват разходите по управлението, контрола и прилагането на режима на общото разрешение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-298/17: France Télévisions, Съдебно решение от 13 декември 2018 г.
Трябва ли предприятие, което предлага гледане на телевизионни програми пряко и чрез стрийминг по интернет, само на това основание да се разглежда като предприятие, което предоставя електронна съобщителна мрежа за обществено разпространение на радио- и телевизионни предавания по смисъла на член 31, параграф 1 от Директивата за универсалната услуга?
Могат ли разпоредбите на Директивата за универсалната услуга или други норми на правото на Съюза да се тълкуват в смисъл, че не допускат в случай като разглеждания в главното производство държава членка да налага задължение за пренос в тежест на предприятия, които, без да предоставят електронни съобщителни мрежи, предлагат гледане на телевизионни програми пряко и чрез стрийминг по интернет?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-207/16: Ministerio Fiscal, Съдебно решение от 2 октомври 2018 г.
Следва ли член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО във връзка с членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че достъпът на публични органи до данни с цел установяването на самоличността на притежателите на СИМ карти, активирани с откраднат мобилен телефон, като име, фамилия, и според случая, адреса на тези притежатели, води до намеса в основните им права, уредени в посочените членове от Хартата, чиято тежест е от такова естество, че посоченият достъп следва да бъде ограничен — в областта на превенцията, разследването, разкриването и преследването на престъпления — до борбата с тежката престъпност, и ако отговорът е положителен, съобразно какви критерии следва да бъде преценявана тежестта на съответното престъпление?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-277/16: Polkomtel, Съдебно решение от 20 декември 2017 г.
Трябва ли член 13 във връзка с член 8, параграф 4 от Директивата за достъпа в първоначалната им редакция да се тълкува в смисъл, че когато на оператор със значителна пазарна сила се наложи задължение за ориентиране на цените на предоставяни от него услуги към себестойността им, [НРО] може — с цел да осигури ефективност и устойчива конкуренция — да определи цени за тези услуги под себестойността им, след като провери включените в нея разходи и установи, че те са пряко свързани с услугите?
Трябва ли член 13, параграф 3 и член 8, параграф 4 от Директивата за достъпа в първоначалната им редакция и във връзка с член 16 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че [НРО] може да наложи на оператор — който е длъжен да ориентира цените на услугите си към себестойността им — задължение да определя тези цени ежегодно и въз основа на най-актуалните данни за разходите си и преди да започне да прилага в търговската си дейност така определените от него цени, да ги съобщава на [НРО] за проверка, заедно с обосновка на разходите си?
Трябва ли член 13, параграф 3 от Директивата за достъпа в първоначалната му редакция и във връзка с член 16 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че [НРО] може да задължи оператор — който е длъжен да ориентира цените на услугите си към себестойността им — да промени съответно цените си само в случаите, когато първо сам ги е определил, а след това е започнал да ги прилага, или също и в случаите, когато операторът прилага вече определени от [НРО] цени, но от обосновката на разходите за следващия отчетен период е видно, че вече определената от [НРО] цена е по-висока от направените от оператора разходи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-560/15: Europa Way и Persidera, Съдебно решение от 26 юли 2017 г.
Допускат ли разпоредбите на Рамковата директива да бъде отменена от националния законодател текуща конкурсна процедура за разпределяне на радиочестоти, организирана от компетентния национален регулаторен орган при обстоятелства като тези по спора по главното производство, която е била спряна с министерско решение?
Допускат ли член 9 от Рамковата директива, членове 3, 5 и 7 от Директивата за разрешение и членове 2 и 4 от Директивата относно конкуренцията безвъзмездна конкурсна процедура за разпределяне на радиочестоти, която е била обявена, за да се отстранят последиците от незаконното изключване на някои оператори от пазара, да бъде заменена от възмездна процедура, която се основава на преструктуриран план за разпределяне на радиочестотите, след като броят им е бил намален, доколкото новата конкурсна процедура се основава на критерии, които са обективни, прозрачни, недискриминационни и пропорционални, и доколкото отговаря на целите, посочени в член 8, параграфи 2—4 от Рамковата директива?
Допуска ли принципът на защита на оправданите правни очаквания отмяна на конкурсна процедура за разпределяне на радиочестоти единствено с мотива, че оператори като жалбоподателите по главното производство са били допуснати до тази процедура и като единствени оференти са щели да им бъдат предоставени права за използване на радиочестоти за наземно цифрово излъчване на радио и телевизия, ако процедурата не е била отменена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-112/16: Persidera, Съдебно решение от 26 юли 2017 г.
Допуска ли правото на Европейския съюз, и по-специално членове 56 ДФЕС, 101 ДФЕС, 102 ДФЕС и 106 ДФЕС, член 9 от [Рамковата директива], членове 3, 5 и 7 от [Директивата за разрешение] и членове 2 и 4 от [Директивата относно конкуренцията], както и принципите за недопускане на дискриминация, за прозрачност, свобода на конкуренцията, пропорционалност, ефективност и многостранност на информацията, национална правна уредба, която за определяне на броя на цифровите мрежи, които да бъдат предоставени на операторите при преобразуването на аналоговите мрежи, предвижда да се вземат предвид, наред с използваните напълно законосъобразно аналогови мрежи, и аналоговите мрежи, които са използвани в миналото в нарушение на ограниченията за концентрацията съгласно национална нормативна уредба, което вече е било предмет на критики от страна на Съда и на Комисията, или при всички положения без разрешение?
Допуска ли правото на Европейския съюз, и по-специално членове 56 ДФЕС, 101 ДФЕС, 102 ДФЕС и 106 ДФЕС, член 9 от [Рамковата директива], членове 3, 5 и 7 от [Директивата за разрешение] и членове 2 и 4 от [Директивата относно конкуренцията], както и принципите за недопускане на дискриминация, за прозрачност, свобода на конкуренцията, пропорционалност, ефективност и плурализъм на информацията, национална правна уредба, която за определяне на броя на цифровите мрежи, които да бъдат предоставени на операторите при преобразуването на аналоговите мрежи, предвиждайки да се вземат предвид всички аналогови мрежи, които са използвани до съответния момент дори и в нарушение на ограниченията за концентрация съгласно национална нормативна уредба, което вече е било предмет на критики от Съда и Комисията, или при всички положения без разрешение, предвижда конкретно по отношение на оператор с множество мрежи да се намали броят на предоставените му цифрови мрежи и той да бъде по-малък от използваните от него мрежи при аналоговата система, като намалението е пропорционално по-голямо, отколкото това на конкурентите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-203/15: Tele2 Sverige, Съдебно решение от 21 декември 2016 г.
Съвместимо ли е общо задължение за запазване на данни — което се отнася до всички лица, всички електронни съобщителни средства и всички данни за трафик без никакво разграничаване, ограничаване или изключение за целите на борбата с престъпността — с член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 с оглед на членове 7 и 8 и член 52, параграф 1 от Хартата?
При отрицателен отговор на първия въпрос, може ли все пак такова задължение за запазване да бъде разрешено, при условие че:
а) достъпът на националните органи до запазените данни е установен съгласно уточнения в точки 19—36 [от акта за преюдициално запитване] начин и
б) изискванията за защита и сигурност на данните са уредени съгласно уточнения в точки 38—43 [от акта за преюдициално запитване] начин, и
в) всички релевантни данни се запазват за срок от шест месеца, считано от датата на прекратяване на съобщението, и впоследствие се изтриват съгласно изложеното в точка 37 [от акта за преюдициално запитване]?
Установява ли решение Digital Rights (и конкретно точки 60—62) императивни изисквания на правото на Съюза, приложими по отношение на националния режим на държава членка относно достъпа до запазени в съответствие с националното законодателство данни, за да бъде този режим в съответствие с членове 7 и 8 от Хартата?
Разширява ли решение Digital Rights обхвата на членове 7 и/или 8 от Хартата отвъд границите на приложение на член 8 от ЕКПЧ, определени в практиката на Европейския съд по правата на човека?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-424/15: Ormaetxea Garai и Lorenzo Almendros, Съдебно решение от 19 октомври 2016 г.
Може ли [Рамковата директива] да се тълкува в смисъл, че от гледна точка на ефективната защита на общите интереси, която е в правомощията на националния регулаторен орган [в областта на електронните съобщителни мрежи и услуги], създаването от националния законодател на регулаторен и надзорен орган в съответствие с институционален модел с неспециализиран характер, който обединява в един-единствен орган съществуващите до този момент контролни органи по-специално в областта на енергетиката, телекомуникациите и конкуренцията, е в съответствие с посочената директива?
Трябва ли условията за „независимост“ на [НРО], на които се позовава член 3, параграфи 2 и 3а от [Рамковата директива], да бъдат аналогични на предвидените в член 28 от Директива [95/46] за националните контролни органи за защита на личните данни?
Приложима ли е доктрината, съдържаща се в решение [на Съда] от 8 април 2014 г., [Комисия/Унгария (C‑288/12, EU:C:2014:237)], към случай, в който ръководителите на [НРО] са освободени от длъжност преди изтичането на мандата им въз основа на нова правна уредба, която създава надзорен орган, групиращ различни национални регулаторни органи в [различни] сектори […]
Може ли само поради влизането в сила на нов национален закон, а не поради последващо неизпълнение на условията, на които трябва да отговарят тези лица и които са установени предварително в националното законодателство, посоченото предсрочно освобождаване от длъжност да се счита за съвместимо с член 3, параграф 3а от [Рамковата директива]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.