всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

4.11.09 - Хармонизирани права върху интелектуална собственост

Хармонизирани права върху интелектуална собственост

Дело C-125/14: Iron & Smith, Съдебно решение от 3 септември 2015 г.

1) Може ли да бъде достатъчно за доказването на репутацията на марка на Общността съгласно член 4, параграф 3 от Директива 2008/95, посочената марка да има репутация в една държава членка, включително в случай че заявката за регистрация на национална марка, срещу която е направено възражение въз основа на тази репутация, е подадена в държава, различна от посочената държава членка?
2) Може ли в рамките на териториалните критерии, използвани при разглеждането на репутацията на марка на Общността, да се прилагат изведените в практиката на Съда принципи относно реалното използване на марката на Общността?
3) Ако притежателят на по-ранна марка на Общността докаже репутацията ѝ в държави, обхващащи съществена част от територията на Съюза, които са различни от държавата членка, в която е подадена заявката за регистрация на национална марка, може ли въпреки това от него да се изисква да представи и достатъчно доказателства по отношение на посочената държава членка?
4) При отрицателен отговор на предишния въпрос, може ли предвид особеностите на вътрешния пазар да се стигне до положение, при което интензивно използвана в съществена част от Европейския съюз марка да е непозната на съответните местни потребители и поради това спрямо тях да не е изпълнено другото необходимо условие за отказ на регистрация съгласно предвиденото в член 4, параграф 3 от Директивата, а именно да не е налице опасност от увреждане на репутацията или на отличителния характер или от несправедливо облагодетелстване от тях
Ако това е така, кои обстоятелства трябва да докаже притежателят на марката на Общността, за да бъде изпълнено посоченото условие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-379/14: TOP Logistics и др., Съдебно решение от 16 юли 2015 г.

Следва ли да се приеме, че когато подобни стоки впоследствие, при обстоятелствата по настоящото дело, са поставени в режим на отложено плащане на акциз, е извършен внос по смисъла на член 5, параграф 3, буква в) от Директива 89/104, доколкото става въпрос за „използване (на знака) в търговската дейност“, което притежателят на марката може да забрани съгласно член 5, параграф 1 от посочената директива?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли да се приеме, че при обстоятелствата по настоящото дело самото присъствие на такива стоки в държава членка (които в тази държава членка са поставени в режим на отложено плащане на акциз) не засяга или не може да засегне функциите на марката, поради което нейният притежател, позоваващ се на правата си върху тази национална марка в посочената държава членка, не може да се противопостави на присъствието на тези стоки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-151/15: Sociedade Portuguesa de Autores, Определение от 14 юли 2015 г.

Включва ли понятието „съобщаване на обществеността“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 предаването на защитени произведения чрез радиоприемник и високоговорители в заведение като кафе-ресторант на клиентите, които се намират в него?
Има ли значение използването на технически средства като високоговорители и/или усилватели за определянето на даденото предаване като „съобщаване на обществеността“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-516/13: Dimensione Direct Sales и Labianca, Съдебно решение от 13 май 2015 г.

Следва ли правото на разпространение по член 4, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че позволява на притежателя на изключителното право на разпространение на защитено произведение да се противопостави на предложението за продажба или на рекламата по отношение на оригинал или копие на това произведение, дори ако не е установено, че това предложение или реклама са довели до придобиването на закриляния обект от купувач в Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-279/13: C More Entertainment, Съдебно решение от 26 март 2015 г.

Могат ли държавите членки да признаят по-широко изключително право на притежател[ите] на правата, като предвидят, че публичното разгласяване обхваща и други действия, освен посочените в член 3, параграф 2 от Директива [2001/29]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-491/14: Rosa dels Vents Assessoria, Определение от 10 март 2015 г.

Следва ли изключителното право на притежателя на марка да забрани използването на идентични или сходни знаци да се прилага и срещу притежател на по-късна марка, без да е необходимо предварително обявяване на недействителността на последната?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-463/12: Copydan Båndkopi, Съдебно решение от 5 март 2015 г.

Съвместимо ли е с Директива 2001/29 национално законодателство, което предвижда компенсация за притежателите на правата за възпроизвеждане, направено въз основа на следните източници:
a) файлове, чиято употреба е одобрена от притежателите на права и за която плаща клиентът (например лицензирано съдържание от онлайн магазини);
б) файлове, чиято употреба е одобрена от притежателите на права и за която не плаща клиентът (лицензирано съдържание, например във връзка с маркетингово действие);
в) собствени на ползвателя DVD, CD, MP3 плеър, компютър и др., без да са използвани ефикасни технически мерки;
г) собствени на ползвателя DVD, CD, MP3 плеър, компютър и др., при използване на ефикасни технически мерки;
д) DVD, CD, MP3 плеър, компютър или друг апарат на трети лица;
е) незаконно копирани произведения от интернет или други източници;
ж) файлове, копирани законно по някакъв друг начин, например от интернет (от законни източници, където няма предоставен лиценз).
Как ефикасните технически мерки (член 6 от Директива 2001/29) трябва да се вземат предвид в законодателството на държавите членки относно справедливото обезщетение?
При изчисляването на справедливото обезщетение какво следва да се разбира под израза „някои случаи, когато вредата [причинена] на притежателя на права е минимална“, както е посочено в съображение 35, което би имало за последица да не е съвместимо с Директива 2001/29 държавите членки да имат законодателство, предвиждащо обезщетение за притежателите на права за такова копиране за лично ползване?
Ако се приеме, че главната или най-важната функция на картите памет на мобилните телефони не е копирането за лично ползване, съвместимо ли е с Директива 2001/29 законодателството на държавите членки да предвижда обезщетение за притежателите на правата за копирането върху карти памет за мобилни телефони?
Ако се приеме, че копирането за лично ползване е една от няколко главни или съществени функции на картите памет на мобилните телефони, съвместимо ли е с Директива 2001/29 законодателството на държавите членки да предвижда обезщетение за притежателите на правата за копирането върху карти памет за мобилни телефони?
Съвместимо ли е с понятието „справедлив баланс“ в съображение 31 от Директива 2001/29 и с еднаквото тълкуване на понятието „справедливо обезщетение“, съдържащо се в член 5, параграф 2, буква б) от нея, което трябва да се основава на „накърняване“, законодателството на държавите членки да предвижда възнаграждение за картите памет, докато такова не се изисква за вътрешна памет като тази на MP3 плеъри или айподи, които са предназначени и използвани главно за съхраняване на копия за лично ползване?
Допуска ли Директива 2001/29 законодателство на държава членка, което предвижда събирането на възнаграждение за копиране за лично ползване от производител и/или вносител, който продава карти памет на бизнес клиенти, които от своя страна продават картите памет както на частни, така и на бизнес клиенти, без производителят и/или вносителят да знае дали картите памет са били продадени на частни или на бизнес клиенти?
Променя ли се отговорът на предходния въпрос, ако законодателството на държавата членка включва разпоредби, които гарантират, че производителите, вносителите и/или дистрибуторите не плащат възнаграждение за картите памет, използвани за професионални цели; че производителите, вносителите и/или дистрибуторите, когато въпреки това са платили възнаграждението, могат да поискат то да им бъде възстановено, доколкото то се отнася до карти памет, които са били използвани за професионални цели, и че производителите, вносителите и/или дистрибуторите могат да продават карти памет на други предприятия, регистрирани в организацията, която управлява схемата за възнаграждение, без заплащане на възнаграждение?
Променя ли се отговорът на предходните въпроси:
i) ако законодателството на държавата членка съдържа разпоредби, които гарантират, че производителите, вносителите и/или дистрибуторите не плащат възнаграждение за картите памет, използвани за професионални цели, в положение, в което понятието „професионални цели“ се тълкува като възможност за приспадане, което се прилага само за предприятия, одобрени от Copydan, докато възнаграждението трябва да бъде платено за картите памет, използвани за професионални цели от други бизнес клиенти, които не са одобрени от Copydan;
ii) ако законодателството на държавата членка съдържа разпоредби, които гарантират, че ако въпреки това производителите, вносителите и/или дистрибуторите са платили (теоретично) възнаграждението, то може да им бъде възстановено, що се отнася до картите памет, доколкото те са били използвани за професионални цели, в положение, в което на практика само купувачът на картата памет може да получи възстановяване на възнаграждението и в което купувачът на картата памет трябва да подаде заявление до Copydan за възстановяване на възнаграждението;
iii) ако законодателството на държавата членка съдържа разпоредби, които гарантират, че производителите, вносителите и/или дистрибуторите могат да продават карти памет на други предприятия, регистрирани в организацията, която управлява схемата за възнаграждение, без заплащане на възнаграждение в положение, в което Copydan е организацията, която управлява схемата за възнаграждение, и в което регистрираните предприятия не знаят дали картите памет са били продадени на частни или на бизнес клиенти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-41/14: Christie’s France, Съдебно решение от 26 февруари 2015 г.

Трябва ли правилото, закрепено в член 1, параграф 4 от Директива 2001/84, според което възнаграждението при препродажба се заплаща от продавача, да се тълкува в смисъл, че плащането е в края на краищата за сметка на продавача и не е възможно с договор да се предвиди друго?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-419/13: Art & Allposters International, Съдебно решение от 22 януари 2015 г.

Следва ли член 4, параграф 2 от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че правилото за изчерпване на правото на разпространение се прилага в случай, в който, след като е предлагана на пазара на Съюза със съгласието на титуляря на авторското право, репродукция на защитено произведение е претърпяла изменение, като е променен материалният ѝ носител, тази репродукция е пренесена от хартиен постер върху платно и отново е пусната на пазара в новата ѝ форма?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-30/14: Ryanair, Съдебно решение от 15 януари 2015 г.

Обхваща ли действието на Директива [96/9] и онлайн бази данни, които не се закрилят нито от авторското право въз основа на глава II от Директивата, нито от правото sui generis въз основа на глава III [от тази директива], и то в смисъл, че свободата да се използват такива бази данни не може, в приложение (независимо дали по аналогия или не) на член 6, параграф 1 и член 8 във връзка с член 15 от Директива [96/9], да бъде ограничавана с договор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 167891014 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form