всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

4.11.09 - Хармонизирани права върху интелектуална собственост

Хармонизирани права върху интелектуална собственост

Дело C-110/15: Nokia Italia и др., Съдебно решение от 22 септември 2016 г.

Допуска ли правото на Съюза, и по-специално съображение 31 и член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29, национална правна уредба (като член 71 sexies от LDA във връзка с член 4 от техническото приложение), която предвижда, че когато носители и устройства са придобити за цели, явно различни от тези за копиране за лично ползване — тоест единствено за професионална употреба — определянето на критериите за предварително освобождаване от таксата при копиране за лично ползване да бъде договаряно между частноправни субекти — или „свободно договаряно“ — по-специално в „протоколи за прилагане“ по този член 4, без да има общи разпоредби и гаранции за равно третиране между SIAE и лицата, задължени да плащат обезщетението, или техните професионални организации?
Допуска ли правото на Съюза, и по-специално съображение 31 и член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29, национална правна уредба (като член 71 sexies от италианския Закон за авторското право във връзка с декрета от 30 декември 2009 г. и указанията на SIAE за възстановяване на такси), която предвижда, че когато носители и устройства са придобити за цели, явно различни от тези за копиране за лично ползване — тоест единствено за професионална употреба — възстановяването на таксата може да се изисква само от крайния ползвател, но не и от производителя на носители и устройства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-160/15: GS Media, Съдебно решение от 8 септември 2016 г.

Следва ли член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че поставянето на уебсайт на хипервръзка към произведения, обект на закрила, които са свободно достъпни на друг уебсайт без разрешение от носителя на авторското право, представлява „публично разгласяване“ по смисъла на тази разпоредба и при какви обстоятелства, включително дали е от значение знанието на лицето, поставило връзката, относно липсата на разрешение, целта за получаване на печалба, както и улесняването на достъпа до произведението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-470/14: EGEDA и др., Съдебно решение от 9 юни 2016 г.

Следва ли член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че не допуска схема за справедливо обезщетяване при копиране за лично ползване, която като разглежданата в главното производство се финансира от общия държавен бюджет, поради което не е възможно да се гарантира, че разходите за това справедливо обезщетяване се понасят от лицата, ползващи копията за лични цели?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, съвместимо ли е с член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 това, че общата сума, предназначена от общия държавен бюджет за справедливото обезщетяване при копиране за лично ползване, макар да се изчислява въз основа на действително причинената вреда, трябва да се вмества в установените за съответната календарна година бюджетни лимити?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-117/15: Reha Training, Съдебно решение от 31 май 2016 г.

В случай като този по главното производство, в който се твърди, че излъчването на телевизионни предавания посредством телевизори, монтирани от оператора на център за рехабилитация в помещенията на последния, засяга авторските и сродните права на голям брой заинтересовани лица, и по-специално на композитори, автори на текстове и музикални продуценти, а също и на артисти изпълнители, продуценти на звукозаписи и автори на литературни текстове, както и на техните издатели, наличието на „публично съобщаване“ следва ли да се прецени с оглед както на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, така и на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115, и с оглед на едни и същи критерии за тълкуване
Освен това тези две разпоредби трябва ли да се тълкуват в смисъл, че такова излъчване представлява акт на „публично съобщаване“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-572/14: Austro-Mechana, Съдебно решение от 21 април 2016 г.

Произтича ли от „деликт или квазиделикт“ по смисъла на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 задължението за заплащане на „справедливо обезщетение“ по смисъла на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29, което съгласно австрийското право имат предприятията, пускащи за първи път информационни носители на националния пазар възмездно и с търговска цел?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-179/15: Daimler, Съдебно решение от 3 март 2016 г.

Следва ли член 5, параграф 1, буква б) от [Директива 89/104] да се тълкува в смисъл, че притежател на марка може да забрани на трето лице, посочено в съобщение в интернет, да използва знак, за който съществува вероятност от объркване с марката във връзка с услуга на третото лице, идентична на стоките или услугите, за които марката е била регистрирана, по начин, че у потребителите може да се създаде погрешно впечатление за наличието на официално търговско отношение между предприятието на третото лице и притежателя на марката, въпреки че съобщението в интернет не е било поставено от лицето, посочено в него, или от негово име или то е достъпно, въпреки че посоченото в съобщението лице е действало по необходимия разумен начин, за да го заличи, но без успех?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-572/13: Hewlett-Packard Belgium, Съдебно решение от 12 ноември 2015 г.

Следва ли член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29/ЕО и член 5, параграф 2, буква б) от същата директива да се тълкуват в смисъл, че що се отнася до съдържащото се там понятие „справедливо обезщетение“, трябва да се установи разлика в зависимост от това дали възпроизвеждането върху хартия или друг подобен носител чрез каквато и да е фотографска техника или всеки друг процес, който има подобни резултати, е извършено от какъвто и да е потребител или от физическо лице за лично ползване и за цели, които нямат пряко или косвено търговски характер?
Допускат ли член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29 и член 5, параграф 2, буква б) от същата директива национално законодателство като приложимото в главното производство, което разрешава на държавата членка да предостави част от справедливото обезщетение, полагащо се на притежателите на права, на издателите на произведения, създадени от авторите, без задължение за тези издатели да дадат, макар и непряко, възможност на авторите да се ползват от част от обезщетението, от което са лишени?
Допускат ли член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29 и член 5, параграф 2, буква б) от същата директива по принцип национално законодателство като приложимото в главното производство, което въвежда недиференцирана система за събиране на справедливото обезщетение, която обхваща и възпроизвеждането на нотни листове, и освен това не допускат ли такова законодателство, което въвежда недиференцирана система за събиране на справедливото обезщетение, която обхваща и непозволеното възпроизвеждане, извършено от незаконни източници?
Допускат ли член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29 и член 5, параграф 2, буква б) от същата директива национално законодателство като приложимото в главното производство, което, за да финансира полагащото се на притежателите на права справедливо обезщетение, въвежда система, която комбинира две форми на възнаграждение, а именно, от една страна, фиксирано възнаграждение, плащано преди възпроизвеждането, от производителя, вносителя или приобретателя в Общността на апарати, позволяващи възпроизвеждането на закриляни произведения, при пускането на тези апарати в обращение на националната територия, и от друга страна, плащано след това възпроизвеждане пропорционално възнаграждение, което се определя единствено от единична цена, умножена по броя на направените копия, и е в тежест на физическите или юридическите лица, които изготвят тези копия, при положение че: — плащаното предварително фиксирано възнаграждение се изчислява единствено в зависимост от скоростта, с която съответният апарат може да възпроизвежда, — събираното впоследствие пропорционално възнаграждение варира в зависимост от това дали задълженото лице е оказало съдействие или не при събирането на това възнаграждение, — като цяло комбинираната система на възнаграждение не е снабдена с механизми, по-специално за възстановяване, които позволяват за различните категории ползватели допълнително да се прилагат критерият за действително претърпяната вреда и критерият за предварително определената вреда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-490/14: Verlag Esterbauer, Съдебно решение от 29 октомври 2015 г.

При въпроса дали е налице сборник от самостоятелни материали по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 96/6/ЕО, тъй като материалите могат да бъдат отделени един от друг, без това да засегне стойността на тяхното съдържание, от значение ли е всяка възможна стойност на съдържанието или само тази стойност, която трябва да се определи въз основа на предназначението на всеки сборник и като се вземе предвид произтичащото от него типично поведение на потребителя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-20/14: BGW, Съдебно решение от 22 октомври 2015 г.

Следва ли член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95 да се тълкува в смисъл, че при идентични и сходни стоки и услуги може да се приеме, че съществува вероятност от объркване в съзнанието на потребителите, ако буквена поредица с отличителен характер, която доминира по-ранния средно отличителен словен или фигуративен знак, се използва в по-новия словен знак на трето лице, като към тази буквена поредица се прибавя свързана с нея описателна комбинация от думи, която обяснява буквената поредица като съкращение на описателните думи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-215/14: Société des Produits Nestlé, Съдебно решение от 16 септември 2015 г.

За да се установи, че марката е придобила отличителен характер след използването ѝ по смисъла на член 3, параграф 3 от Директива 2008/95, достатъчно ли е заявителят на марката да докаже, че към съответната дата съществена част от заинтересования кръг потребители разпознава марката и я свързва със стоките на заявителя в смисъл, че ако трябва да преценят кой предлага на пазара стоките, обозначени с тази марка, те биха посочили заявителя; или заявителят трябва да докаже, че съществена част от заинтересования кръг потребители се основава на марката (за разлика от други евентуално съществуващи марки) като обозначаваща произхода на стоките?
Когато формата включва три основни характеристики, една от които произтича от естеството на самите стоки, а другите две са нужни за постигане на технически резултат, член 3, параграф 1, буква д), подточка i) и/или подточка ii) от Директива 2008/95 представлява ли пречка за регистрацията на тази форма като марка?
Следва ли член 3, параграф 1, буква д), подточка ii) от Директива 2008/95 да се тълкува в смисъл, че представлява пречка за регистрацията на форми, които са нужни за постигане на технически резултат във връзка с начина, по който се произвеждат стоките, а не с начина, по който функционират стоките?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 15678914 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form