4.11.01 - Защита на личните данни
Защита на личните данни
Дело C-590/22: PS (Adresse erronée), Съдебно решение от 20 юни 2024 г.
1) За да се породи право на обезщетение за причинени вреди съгласно член 82, параграф 1 от [ОРЗД], достатъчно ли е да е нарушена разпоредба [от този регламент], която осигурява защита на искащото обезщетение лице, или е необходимо освен нарушението на разпоредбите като такива да е налице и причинена на това лице допълнителна вреда?
2) Изисква ли правото на Съюза да е причинена вреда с определена тежест, за да се породи право на обезщетение за нематериални вреди съгласно член 82, параграф 1 от ОРЗД?
3) По-специално, за да се породи право на обезщетение за нематериални вреди съгласно член 82, параграф 1 от ОРЗД, достатъчно ли е обстоятелството, че позоваващият се на това право се опасява, че в резултат на нарушения на разпоредбите на ОРЗД личните му данни са попаднали у трето лице, без това да може да бъде установено по категоричен начин?
4) Съвместимо ли е с правото на Съюза при определянето на обезщетението за нематериалните вреди съгласно член 82, параграф 1 от ОРЗД националният съд да прилага съответно критериите на член 83, параграф 2, второ изречение от ОРЗД, които съгласно текста са приложими само за административните наказания „глоба“ или „имуществена санкция“?
5) Трябва ли размерът на обезщетението за нематериални вреди съгласно член 82, параграф 1 от ОРЗД да се определя и въз основа на това, че чрез размера на присъденото обезщетение се постига възпиращ ефект и/или се предотвратява „комерсиализирането“ (калкулирано приемане на административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“/плащане на обезщетения) на нарушения?
6) Съвместимо ли е с правото на Съюза при определянето на обезщетение за нематериални вреди съгласно член 82, параграф 1 от ОРЗД по отношение на неговия размер да се взема предвид наличието на същевременно извършени нарушения на национални разпоредби, които имат за цел да осигурят защита на личните данни, но не са делегирани актове или актове за изпълнение, приети в съответствие с настоящия регламент, нито разпоредби на правото на държава членка, конкретизиращи правилата на настоящия регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-312/23: Addiko Bank, Определение от 27 май 2024 г.
Какъв е обхватът на правото на субекта на данни да получи копие от личните си данни съгласно член 15, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, включително дали това право обхваща и предоставянето на откъси или цели документи, съдържащи лични данни?
Може ли администраторът на данни да откаже предоставянето на копие от личните данни въз основа на мотивите или целта на искането на субекта на данни?
Влияе ли основанието за обработване на личните данни, включително когато то е законово задължение, върху упражняването и обхвата на правото на достъп до данни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-470/21: La Quadrature du Net и др. () и lutte contre la contrefaçon), Съдебно решение от 30 април 2024 г.
Следва ли член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 във връзка с членове 7, 8 и 11 и с член 52, параграф 1 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която разрешава на публичния орган, на който е възложена закрилата на авторските и сродните им права срещу извършените в интернет нарушения на тези права, достъп до запазени от доставчиците на обществено достъпни електронни съобщителни услуги данни за самоличността, съответстващи на IP адреси, събрани на предходен етап от организациите на титулярите на права, за да може този публичен орган да идентифицира притежателите на тези адреси, използвани за дейности, които могат да представляват такива нарушения, и евентуално да има възможност да предприеме мерки спрямо тях, без този достъп да е подчинен на изискването за предварителен контрол от юрисдикция или от независима административна структура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-741/21: juris, Съдебно решение от 11 април 2024 г.
Трябва ли понятието за нематериални вреди, използвано в член 82, параграф 1 от ОРЗД, да се тълкува — с оглед на съображение 85 и съображение 146, трето изречение от ОРЗД — в смисъл че обхваща всяко засягане на защитеното правно положение, независимо от другите му последици и сериозността му?
Изключена ли е отговорността за причинените вреди съгласно член 82, параграф 3 от ОРЗД, при условие че в конкретния случай нарушението се дължи на човешка грешка на действащо под ръководство по смисъла на член 29 от ОРЗД лице?
Допустимо, респ. необходимо ли е нематериалните вреди да се изчислят съобразно посочените в член 83 от ОРЗД, по-специално член 83, параграфи 2 и 5 от ОРЗД елементи?
Трябва ли обезщетението да се определи за всяко отделно нарушение или няколко — най-малкото няколко сходни — нарушения трябва да се санкционират с общо обезщетение, което не се определя чрез сумиране на отделните суми, а се основава на обща преценка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-740/22: Endemol Shine Finland, Съдебно решение от 7 март 2024 г.
Устното съобщаване на лични данни представлява ли обработване на лични данни по смисъла на член 2, параграф 1 и член 4, точка 2 от [ОРЗД]?
Може ли публичният достъп до официални документи да се съгласува с правото на защита на личните данни по реда на член 86 от [ОРЗД], като се предвиди възможност неограничено да се получава информация от персоналния регистър към съда за присъдите и нарушенията на физическите лица, когато е поискано информацията да се съобщи на заявителя устно?
Има ли значение за отговора на втория въпрос дали заявителят е дружество или физическо лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-604/22: IAB Europe, Съдебно решение от 7 март 2024 г.
Следва ли член 4, точка 1 от [ОРЗД] във връзка с членове 7 и 8 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че символен низ, който записва предпочитанията на интернет потребител във връзка с обработката на личните му данни по структуриран и машинночитаем начин, представлява набор от лични данни от гледна точка: 1) на браншова организация, която предоставя на разположение на членовете си стандарт, чрез който им предписва по какъв начин от практическа и техническа гледна точка трябва да бъде генериран, съхраняван и/или разпространяван този символен низ, и 2) на страните, които изпълняват и използват този стандарт на своите уебсайтове или в своите приложения и следователно така имат достъп до този символен низ?
Прави ли се разлика, ако изпълнението и прилагането на стандарта предполага, че този символен низ се предоставя на разположение заедно с IP адрес?
Различен ли би бил отговорът на въпрос 1, букви а) и б), ако самата браншова организация, притежаваща правомощия да установява такъв стандарт, няма законен достъп до личните данни, обработвани от нейните членове съгласно този стандарт?
Следва ли член 4, точка 7 и член 24, параграф 1 от [ОРЗД] във връзка с членове 7 и 8 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че браншова организация, притежаваща правомощия да установява даден стандарт, трябва да се квалифицира като администратор, когато предлага на своите членове стандарт за управление на съгласието, който освен задължителна техническа рамка съдържа и правила, които уреждат подробно въпроса как трябва да се съхраняват и разпространяват тези данни за съгласието, които представляват лични данни?
Различен ли би бил отговорът на въпрос 2, буква а), ако самата браншова организация няма законен достъп до личните данни, обработвани от нейните членове съгласно този стандарт?
В случай че браншовата организация, притежаваща правомощия да установява такъв стандарт, следва да бъде квалифицирана като администратор или съвместен администратор при обработката на предпочитанията на интернет потребителите, тази (съвместна) отговорност на браншовата организация с правомощия да установява такъв стандарт разпростира ли се автоматично и върху последващата обработка от страна на трети страни, за които са получени предпочитанията на интернет потребителите, като например целевата онлайн реклама от страна на издатели и доставчици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-118/22: Direktor na Glavna direktsia “Natsionalna politsia” pri MVR – Sofia, Съдебно решение от 30 януари 2024 г.
Следва ли член 4, параграф 1, букви в) и д) от Директива 2016/680, разглеждан във връзка с членове 5 и 10, член 13, параграф 2, буква б) и член 16, параграфи 2 и 3 от тази директива и в светлината на членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без освен това да му признава правото на изтриване на тези данни или евентуално правото на ограничаване на обработването им?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-687/21: MediaMarktSaturn, Съдебно решение от 25 януари 2024 г.
Невалидна ли е нормата за обезщетение за причинени вреди в [ОРЗД] относно защитата на данните (а именно член 82 от регламента) поради неопределяне на правните последици при неимуществените вреди?
Изисква ли правото да се получи обезщетение за вреди, освен незаконосъобразното съобщаване на подлежащи на защита лични данни на трето лице, което не е оправомощено да разполага с тях, да се установи наличието на неимуществени вреди?
За да е налице нарушение на [ОРЗД], достатъчно ли е личните данни на субекта на данните (име, адрес, професия, доходи, работодател) да се предадат по погрешка на трето лице върху хартиен документ поради допуснато от служителите на предприятието невнимание при отпечатване на хартиен носител?
Налице ли е незаконно по-нататъшно обработване чрез неволно (огласяване) на трето лице, когато посредством сътрудниците си предприятието по погрешка предава личните данни, които освен това са съхранени в компютърна система, в печатна форма на трето лице, което няма право да разполага с тях [член 2, параграф 1, член 5, параграф 1, буква е), член 6, параграф 1 и член 24 от [ОРЗД]?
За да са налице нематериални вреди по смисъла на член 82 от [ОРЗД], достатъчно ли е третото лице, получило документа, съдържащ личните данни, да не се е запознало с тях преди документът, в който се съдържа тази информация, да бъде върнат, или за да са налице нематериални вреди по смисъла на член 82 от [ОРЗД], е достатъчно неудобството за тези, чиито лични данни са били неправомерно предадени, тъй като всяко неразрешено огласяване на лични данни крие възможността данните да бъдат предадени на неизвестен брой лица или с тях да бъде злоупотребено?
Трябва ли нарушението да се счита за тежко, когато неволното предаване на трети лица може да бъде избегнато чрез по-добра проверка на сътрудниците в предприятието и/или чрез по-добра организация на сигурността на данните, като например отделното обработване на доставката на стоките и на документите, свързани със сключването на договора, и по-специално на финансовата документация, посредством отделни съпътстващи документи, или чрез изпращането им в рамките на предприятието на сътрудника, отговорен за доставката на стоката, без непосредственото участие на клиента, на когото са били предадени разпечатаните документи, включително разрешението да вземе стоката [член 32, параграф 1, буква б) и параграф 2 и член 4, точка 7 от [ОРЗД]?
Следва ли под обезщетение за неимуществени вреди да се разбира налагането на глоба като глобата за нарушаване на договор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-33/22: Österreichische Datenschutzbehörde, Съдебно решение от 16 януари 2024 г.
Попадат ли в приложното поле на правото на Съюза по смисъла на член 16, параграф 2, първо изречение от ДФЕС — независимо от предмета на разследване — дейности на анкетна комисия, назначена от парламента на държава членка при упражняване на правото му на контрол върху изпълнителната власт, така че към обработването на лични данни, извършвано от парламентарна анкетна комисия на държава членка, да е приложим [ОРЗД]?
Попадат ли в приложното поле на изключението по член 2, параграф 2, буква а) от ОРЗД дейности на анкетна комисия, назначена от парламента на държава членка, при упражняване на правото му на контрол върху изпълнителната власт, в случай че тази комисия има за предмет на разследване дейностите на полицейски орган за защита на държавата и следователно предметът на нейното разследване са дейности, свързани със защитата на националната сигурност по смисъла на съображение 16 от ОРЗД?
Ако, както е в настоящия случай, дадена държава членка е създала само един надзорен орган съгласно член 51, параграф 1 от ОРЗД, произтича ли неговата компетентност да разглежда жалби по смисъла на член 77, параграф 1 във връзка с член 55, параграф 1 от ОРЗД пряко от [този регламент]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-231/22: Белгийска държава (Données traitées par un journal officiel), Съдебно решение от 11 януари 2024 г.
Трябва ли член 4, точка 7 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че държавен вестник на държава членка — на който е възложена задача за предоставяне на обществена услуга за обнародване и архивиране на официални документи и който съгласно приложимото национално законодателство отговаря за разпореденото му от трети публични органи обнародване на официални документи във вида, в който са изпратени от тези органи, след като самите те са обработили съдържащите се в тези документи лични данни, без националният законодател да му е предоставил право на преценка по отношение на съдържанието на подлежащите на обнародване документи и на целта и средствата за обнародване — има качеството на администратор?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 5, параграф 2 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че само съответният държавен вестник е длъжен да спазва задълженията на администратора съгласно тази разпоредба, без това да се отнася за третите публични органи, които преди това са обработили данните, съдържащи се в официалните документи, чието обнародване са поискали, или тези задължения са възложени кумулативно на всеки един от последователните администратори?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.